Търновският затвор бил злокобно място за мъчения на над 1000 революционни дейци по време на Априлското въстание

В бунтовната пролет на 1876 г. Търновският затвор се превръща в злокобно място за мъчения на над 1000 революционни дейци. През месеците април, май и юни на 1876 г. стотици българи патриоти от всички революционни окръзи и Ботеви четници са заловени и подложени на изтезания и гибел в Търновския затвор. Това споделя доц. д-р Светла Атанасова от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

“Първите революционери доведени в затвора са от бунтовната столица на Първи революционен окръг Горна Оряховица. На 23 и 24 април са арестувани Георги Николов и Мано Тодоров. Няколко дни по-късно на 28 април, рано сутринта, следствие на извършено предателство са заловени членовете на окръжния комитет и ръководители на въстанието Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев. Те са отведени от дома на Мано Тодоров във въстанически униформи, заедно с откритите в тях доказателства за бунтовническа дейност – карта, знаме, оръжие, сухари, компас, писма и пропагандна литература. Горнооряховските въстаници са докарани и въдворени в затвора в Търново. На 29 април в Севлиево е заловен Стефан Пешев и също доведен в старата столица”, разказва доц. Атанасова.

Тя разкрива още, че след сраженията в Дряновския манастир, Батошево, Кръвеник, Ново село следват масови убийства и погроми над християнското население. Голяма част от въстаниците, които участват в организираните чети в Търновски окръг са заловени и съдени, а други са хвърлени в затвора още при самата подготовка.

“За арестуваните в Трявна 30 души, участници в сраженията при Дряновския манастир, Радко Радославов записва: „Мнозина вързаха със синджири за вратовете, нанизани и наредени един до други, и под конвой изпращаше ги за в търновските тъмници”. Сред заловените тревненци са свещениците Алекси и Танко, които властта подозира в бунтовническа дейност. По-сериозни са обвиненията към Георги Генков и синът му Стефан, които набирали въстаници по къщите. През юли в Търновския затвор е въдворен и тревненецът Георги Калчев.

В Габрово са арестувани над 600 души, сред които учители, свещеници, търговци и селяни. Те са доведени под конвой в Търновския затвор и оковани в тежки букаи и вериги. На 16 май с групата от 69 бунтовници пристига и Цанко Дюстабанов.

Р. Радославов пише: „Габровци дойдоха невързани, свободни, но кой бос, кой гологлав, кой необлечен, кого както уловили, така подбрали”. В разстояние на две седмици след избухването на въстанието в Търновския затвор попадат над 700–800 души”, разкрива доц. Атанасова.

Изследователката допълва, че след потушаването на въстанието в селищата Кръвеник, Батошево и Ново село от Севлиево и околните райони в Търновския затвор са доведени 300 души. Потресаващата гледка при пристигането е описана от Юрдан Теодоров: „Всички вървяха пешком, обковани в тежки железни вериги, синджири и букаи, които от хода и движението дрънкаха доволно сито”.

За мъченията и изтезанията на заловените свидетелства от първо лице Р. Радославов: „Навързани по десет души в един синджир, със железни халки за шиите и стегнати дотолкова силно по-горе към тавана, пробит с дупки и прокаран другия край на синджира през тавана на другия кат тъй, щото стояха злочестите като обесени, като им са опирали на краката само големите пръсти. А единият от заптиите идва с една-две отрязани глави български и с тях ги бие по главите и устата”.

“Спомените на Иван Марангозов от Севлиево са също потресаващи: „Отведоха ни в каменний затвор, като ни оставиха в едно помещение 15 стъпала в земята, без прозорец, от стените се изцеждаше вода, влага до най-голяма степен. После три дни от нашето затваряне докараха около 30 души тревненци, числото ни се увеличи, почнахме да се задушаваме”. Някои от севлиевските затворници, сред които и Цанко Дюстабанов са преместени от приземието в по-горните помещения.

С телеграма от 15 май, търновският управител известява окръжните и околийските началници, че затворът е препълнен и препоръчва да се изпращат само революционни предводители. И както пише Р. Радославов: „Като се препълни това здание, започнаха да ги затварят в конюшните и в старото здание, наречено хастахане (б.а.болница) се в правителствения дом”, казва доц. Светла Атанасова.

Арестуваните бунтовници са жестоко изтезавани по време на предварителното следствие: „Много докараха бити до убиване и като ги хвърлят като парцал от вратата в затвора, отиват турците разбойници и с различни подсмевки и подигравки, един му тегли ушите, други седнал на гърдите, трети го бие със синджира”. Ръководителите на въстанието са „оковани в тежки железни вериги за двата крака или за единия крак и синджира като дълъг, или го запасва и на ръка държи, или го през рамото премята”.

“В Търновския затвор са изградени и специални тесни дървени отделения, в които може да стои по един изправен човек. Щом задреме и стражарина го удря с пушката по главата. На жестоки изтезания е подложен председателят на Севлиевският революционен комитет Стефан Пешев: „Страшни мъки причини Фазлъ паша на тоя българин! След като не му дава да спи до три дни наред, гладен и жаден, всеки ден му туряха главата в конска торба, пълна със ситен вар, която разтършяха, та варовий прах биеше в очите, ноздрите и устата му. Бил бесен надолу с главата, притискан между дъски, бит, в живиците му забивали остри клечки”, разказва доц. Атанасова.

Тя споделя още ,че на 8 май в Търново пристига отоманският чиновник Али Шефик бей назначен за председател на Извънредния турски съд. Комисията се разделя на секции за разпитите на въстаниците, според тежестта на обвиненията. Тя заседава в сградата на Конака на горния етаж. Извънредният съд осъжда на смърт 22 души и те са екзекутирани. 14 души са изпратени на заточение на о. Кипър, трима във Видин, а трима излежават присъдата си в Търновския затвор. Между осъдените на смърт са ръководителите на Първи революционен окръг Иван Панов, Георги Измирлиев и Бачо Киро Петров. Присъдата е изпълнена на 28 май. Габровците Цанко Дюстабанов, Еким Цанков и поп Иванчо са обесени в Търново на 22 юни. От севлиевските въстаници на смърт чрез обесване са осъдени ръководителите Стефан Пешев и Йонко Карагьозов. От Тревненската чета е екзекутиран Тодор Кирков. В края на месец юни са освободени 400 затворници.

“В наши дни музеят „Затвор” във Велико Търново съхранява автентичната атмосфера за отминалите събития и пази „жива” историческата памет за бунтовната 1876 г.”, подчертава доц. Светла Атанасова.

 

Веселина Ангелова

https://www.helios-as.com/