Петър Цанев Балабанов

Петър Цанев Балабанов, потомък на Стоян Балабана, защитник на тревненци от кърджалийските и даалийски нападения през време на турското робство, е роден в Трявна на 20 януари 1851 г.

Участва на 9 май 1876 г. с четата на Христо Патрев и Тодор Кирков в сраженията с турците край село Нова махала, Габровско. След като четата е разбита, Петър Балабанов се крие известно време из Тревненския балкан, а след това през Никопол се прехвърля в Румъния.

Когато научава за обявяването на Руско-турската война и образуването на българските опълченски дружини, той се записва доброволец. При разпределението на дружините в Плоещ попада във втора опълченска дружина с командир подполковник Куртянов. Участва в епичните боеве с турците при Стара Загора на 19 юли 1877 г., при Шипка на 9, 10 и 11 август същата година и при Шейново на 8 и 9 януари 1878 г.

Петър Цанев Балабанов служи в българското опълчение до 28 май 1878 г. Награден е с осем ордени и медали.

През 1922 г. е приет за почетен член на запасното подофицерско дружество „Ангел Кънчев“ в Трявна, а през 1925 г. става Почетен гражданин на Габрово.

Умира през 1935 година в Трявна.

Кънчо Пенчев