Петър Генчев – вярност, загинала от предателство

Петър Генчев е от ония зографи, дето се наредили под знамето на Моната още в първия час и не изменили на зографската чета, на думата и на честта, си до края.

Тогава той бил млад, хубав, син на зограф и внук на зограф. Учил иконопис и марангоз при баща си – Генчо Петров Минчов, от Минчовския род художници и при големия майстор Койчо Досюв. Баща му бил вече известен и търсен, с име и положение в обществото. От контракта между него и Преображенския манастир край Търново се вижда, че е наел да позлати иконостаса на манастирската черква “Благовещение” за десет хиляди гроша.

Самият Петър Генчев, според някои сведения, пишел капаклии икони, имал скътани жълтици, ходел млад, левент, хубавец… Можел да рисува и да търгува, спокойно да разхожда копринен пояс и скъпи кундури по тревненския калдъръм, но друго искала душата му.

След боевете той се връща край Трявна, според някои, за да се сбогува с близките си, преди да бяга във Влашко. Стига до м. Рашевото, сподирен от турците. Успял да се скрие в една плевня. Дали е можел да избегне участта си, не се знае. Но се твърди, че го издала една стара жена - Хуба или Уба – не за хубост, а за убийство говори името й. Главата му била побита на кол и донесена на мегданя в Трявна на същото място, където двайсет години преди това била донесена побитата на кол глава на Капитан Дядо Никола - опитите да бъдат сплашени тревненци не успели.

Костите на Петър Генчев, единственият зограф от феноменалната тревненска чета, загинал по време на въстанието в 1876 година, и костите на Капитан Дядо Никола, се пазят в две ковчежета, специално за това изработени, в лявата ниша пред олтара на църквата “Св. Архангел Михаил” в Трявна.

 

 

Вера Христова

Паметникът на Петър Генчев в Трявна