Тревненски бУдил: Тревненските поборници

Известно е, че през епохата на турското робство в района на тревненския балкан са действали много хайдути и хайдушки дружини. За най-ранни времена единствен извор са песните, преданията и легендите.

В периода на кърджалийските размирици, опустошенията и палежите, като закрилник на народа станал известен даскал Тодор от Трявна, който с дружината си убил 25 турци. Много е трудно да се определи кои от известните по имена хайдути къде и кога са хайдутували. Известни са хайдушките сборища – Конарското, Бойчова бука, Бели бук, Грамадлива, Косов камък, Белновръх, Кръстец, в. „Българка“, Дръндарските воденици – с. Белица и др. За хайдушко движение в тоя край ни е оставил сведения турският пътешественик Евлия Челеби през средата на XVII в., френският учен проф. Рожер и др. Сведения намираме и в архивите на мнозина стари тревненци.

От колиби Цепераните са братята Петър, Бойчо и Георги, прочути войводи. Те участвали и в руско-турските войни. Най-прочут бил Бойчо войвода, който написал Хайдушкия закон. От тези колиби бил и друг легендарен хайдутин – Богдан войвода /Кара Богдан/. Други по-известни хайдути от тревненско са: Кара Цоню от к. Бахреци, Дядо Бижо от к. Власатили, Досю Байрактар от Сеймените, Дядо Малчо от Белица, Петко Паликаря от к. Кисьовци, Дядо Петър от к. Райнушковци, Дядо Славчо от к. Уруците, Дядо Тодор от к. Маневци, Рада Барашка, Кутю Байрактар, Иван Брънека, Бою Баев, Кубра и др. от Трявна и много други, за които се знае, че са от тревненско, без да е уточнено точно от кое село. Характерно е, че хайдутите са действали не само през пролетта и лятото, но и през есента и зимата, и често повод за техните прояви са били притесненията на местните чорбаджии, а не турската власт, която тук е имала слаби позиции, тъй като селото било привилегировано.

В защита против кърджалийските нападения се прославил Чорбаджи Генко, който заедно с хаджи Йоан взел участие и в гръцката завера. Във Велчовата завера взел участие Димитър Софиялията, а в подготовката му, участвали бащата на Петко Славейков – Рачо Казанджията, Иван Казаса и Райко Бояджията. В делото на Капитан дядо Никола са били посветени неколцина тревненци, между които на първо място – Петко Рачов Славейков. В четата на Капитана имало хора от тревненското село Милевци и др. Във въстанието, известно като Хаджиставревата буна участвал Георги Чохаджи. В четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, които минали през Тревненския балкан не са известни четници от Трявна, но тревненците Златю Пенев Ошанеца и Минчо Димитров Венков от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, загинали при първото сражение на четата край с. Караисен, Търновско през юли 1868 г.

Началото на организираната революционна борба в Трявна се свързва с името на Васил Левски и Цаню Захариев след 1867 г. В създаването на тайния революционен комитет в Трявна вземат участие Цаню Захариев, Васил Михалев, Кънчо Германията, Тодор Оптармана, Иванчо Ангелов, Цаню Баръма, Братой Христов, Михал хаджи Икономов, Цаню Шишков. По-късно, при първото посещение на Г. Измирлиев в Трявна, се записват нови членове на комитета: Петър Генчев, Георги Калчов, Петър Мошито, хаджи Христо поп Димитров, Кънчо Захариев, Никола Баръма, Пеню Д. Стойчев, Симеон Цонев, Петър Кънчев, Захари поп Петров. След неуспешен опит да координира действията си с габровската чета по време на въстанието от 1876 г. тревненци излезли. Симеон Цонев – Моната побил знамето пред къщата на Томча Балабана, а по-късно на мегдана, където се събират четниците. Войвода е Христо Патрев, а помощници Станю Гъдев и Тодор Кирков. Известни са действията на тревненската чета, неравният бой при с. Нова махала и разгрома на четата. Жертва на въстанието е зографът Петър Генчев от Трявна. След въстанието били арестувани няколко десетки души и осъдени на различен срок затвор. Между тях е Георги Генков и синът му Стефан, Георги Калчов и др.

Някои от тревненците не са действали на територията на родния край, а по други места. Такъв е архимандрит Кесарий със светското име Кънчо Цонев Кънчев от Даскаловата фамилия, който бил председател на революционния комитет в Копривщица, Христо Н. Даскалов и др. Кънчо Петров Скорчев е участник в Ботевата чета, доживял до Освобождението. В четата на Таню войвода, преминала Дунава на 16 май 1876 г. загинал тревненеца Кара Петър.

По време на Освободителната руско-турска война, при зимното настъпление на руските войски над 2000 тревненци и бежанци от Южна България разчиствали снежните преспи. Трявна дала и много доброволци опълченци.

Вера Христова