Весели и не толкова весели случки и спомени от Музея

Веднъж група туристи дойде в Даскаловата къща – доста шумни, подпийнали. В беседата им казах, че чорбаджията Христо Даскалов разстлал в двора трапези, поканил гости, похапнали, посръбнали и се развеселили, като добавих – „също като вас“. Помислих си дали няма да се обидят, но те приеха това много радушно и ръкопляскаха…

Депутатка от Трявна доведе свои гостенки в Школото. Щом като достигнаха изложбата „Африканско и азиатско изкуство“, връцнаха се назад и казаха, че се махат веднага от там. Според тях експонираните предмети имали вредно излъчване и влияние върху хората…

Развеждах посетителите си в Даскаловата къща и след като си отидоха, заключих музея и си заминах за обяд. Докато съм била с групата в канцеларията, в експозицията влезли директорът Иванка Бонева и тогавашния секретар на ГК на БКП Кольо Цанев. Така те се оказаха заключени от мен…

В школото дойде известната активистка Нора Ананиева. Аз поисках 2 лева вход за музея. Тя се обърна към бодигарда си, който със смразяващ поглед ми подхвърли една банкнота. Шефът ми, художникът Цветан Колев, облегнат на парапета на чардака, наблюдаваше станалото с поглед на сфинкс. Оказа се, че Ананиева е ведра и позитивна жена. Запознах я с изложбите, говорихме и за други неща. На отиване ми подаде ръка и се сбогува сърдечно с мен…

В зеленчуковия магазин до Даскаловата къща, в разговор с продавачката Дора Петрова казах, че ми е писнало от журналисти, фотографи, телевизионери и кинаджии. Възмущавах се, че с техните нашествия из музейните къщи ни пречат да работим. Изведнъж един човек, който стоеше настрана, като чу разговора, се представи като режисьор на снимачния екип, работещ в момента в Славейковата къща. Обърнахме го на майтап и се сприятелихме…

Тържество по случай Новата 1977 година. Неочаквано пристигна гост от висок ранг – Здравко Митовски, председател на Националния съвет на Отечествения фронт, човек вече на възраст. Издъних се – от късметчетата, които бях надписала за новогодишната баница, на Митовски се падна „бурна любов“. Директорката ни пък спечели от томболата блистер с хапчета „Антибебе“, като капак на всичко разказах един виц за „севлиьовския“ майстор, който ремонтирал, „потягал“ различни неща, наричан от местното население „потьогач“. Оказа се, че видният гост бил родом от Севлиевския край…

Колежката Даниела Тодорова – Дабкова беше написала една убийствено подробна беседа за изложбата ни от старинни часовници, с цялата история на часовникарството. Казах й, че тази беседа мога да я науча само ако попадна в затвора и нямам нищо друго за четене. Помня, много се смяхме с Даниела Райкова и останалите колеги…

Гостувахме в музея в Нова Загора. Млад археолог ни заведе на прочутата Карановска могила. След като ни запозна с извършените там археологически разкопки и проучвания, нашата пазителка кака Дочка Стоянова посочи мержелеещите се в далечината възвишения и попита – ами тази могила коя е?

Археологът отговори – това е Средна гора…

В музея постъпи на работа екскурзоводка с екзотично име. Запознавайки се с колежката ни пенсионерка – бившата учителка Кина Резачева, тя се представи с обичайния за случая израз: „Приятно ми е, аз съм Русалка“. Резачева й отговори: „Пък аз съм Самодивка“…

На едно музейно събрание началникът на Резбарското ни ателие се похвали, че имат поръчка за Детската асамблея „Знаме на мира“, както той се изрази, провеждана „под потрондаша“ /вместо патронажа/ на Людмила Живкова…

При обработката на служебния архив уредничката Даниела Тодорова – Дабкова откри две писма – копия – машинопис, с колоритно съдържание. В едното името на големия и талантлив певец на църковно-славянски песнопения Йоан Кукузел беше напечатано „Йонко Козел“. Навремето почти всички административни писма до съответните институции и личности пишеше директорката на ръка. Изглежда ръкописът на въпросното писмо е бил написан нечетливо, за да го разбере администраторката, която никога не е чувала за Ангелогласния. Другото писмо беше молба за резервация в хотел във връзка с наша командировка. То гласеше – „моля, запазете ни една стая с две женски легла и стая с две мъжки легла“. Явно то беше съчинено от неизвестна администраторка…

 

Катя Николова

Дългогодишен уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

* Покрай спомените на Катя и аз се сетих за един комичен случай в същия дух. От 2006 г. редакцията на в. „Тревненска седмица“ се помещава в един офис с Туристическия информационен център на Трявна. Докато работих там, като част от екипа на вестника, по неволя съм попадала на какви ли не необичайни въпроси и мераци. Но топ-класацията на абсурдите в това отношение оглавява един, иначе сериозен въпрос от турист: „Къде се намира музея за рибарско изкуство в Трявна?“. Човекът искаше да си сложи печат на книжката със стоте туристически обекта… Едвам се сдържах да не го пратя на езерото… Пък иначе, по-голямата част от туристите, посещаващи Трявна, търсеха насоки предимно за механи, ресторанти, хотели, чат-пат за някоя еко-пътека… Времена и нрави, какво да правиш…

Даскаловата къща в Трявна