Митарствата на един паметник

Паметните знаци поставяме, за да ни напомнят за личности и събития, свързани с историята – в регионален или национален мащаб.

В навечерието на 148-та годишнина от смъртта на Ангел Кънчев си спомних за една история – историята на неговия бюст – паметник, и реших да ви я разкажа.

Самоубийството на Ангел Кънчев на 5 март 1872 г. има широк отзвук сред българите – отива си още един смел, отдаден на родолюбивото дело човек, а пътят към свободата още не е извървян. Името и делото му се помнят не само в Трявна и са опора в трудните моменти на изпитание на българщината.

След поредната злополучна за България война – Първата световна война 1914-1918 г., българското правителство предприема мерки за повдигане на националното самочувствие. Погледът е обърнат към личности от Българското Възраждане, които с перо, вяра и оръжие защитават националното достойнство. Част от тази политика е издигането на паметници в родните места на бележити българи. Така бюстът на Петко Славейков е подарен на Тревненската община от Министерския съвет във връзка със 100-годишнината от рождението му /макар да е роден във Велико Търново, голяма част от живота му и семейството му са свързани с Трявна/. През 1926 година са поставени релефни бронзови плочи на паметника на Капитан дядо Никола на площада до часовниковата кула. През 1928 година комитет „Ангел Кънчев” към Тревненската община подписва договор със скулптора проф. Марко Марков за изработване на бюст на Ангел Кънчев „от мрамор в размер 1 ¼  от естествената височина. Изработването трябва да стане по рисуван портрет или фотография на Ангел Кънчев”. Комитетът запазва правото си един негов представител, скулптора Андрей Николов и художника Дечко Узунов да са комисия - жури, която да се произнесе по изработения модел. Превозът на бюста от София до Трявна се поема от Тревненската община, а евентуалните повреди при транспорта ще се отстранят от проф. Марко Марков. Авторът се задължава да изработи „проект за поставка и ограда на бюста до 1.01.1929 г.”. Неустойката по договора за всяка от двете страни е 15 000 лв.

В Централния държавен архив е запазена кореспонденция между проф. Марко Марков и тревненеца Тодор Камбуров – фабрикант на мебели, който внесъл значителна сума за изработка на бюста.

От тук започва безкрайната Одисея: в бр. 5/15.04.1934 г. на в. „Пробуда” /”Тревненско ехо”/ откриваме следния текст: ”Проектира се тази година да се постави бюста на Ангел Кънчев на определеното място на площада пред дома му в Долната махала, който бюст отдавна е изработен в София за 28 000 лв. и е заплатен и е нужно само малко инициатива да се донесе в Трявна...” /на ревера на бюста на Ангел Кънчев стои подписа на Марко Марков и годината 1929/.

В Протокол 12 на Община Трявна от януари 1937 г. при кмет Методи Марков е записано: ”В Общината е доставен отдавна ... бюст на Ангел Кънчев, който е проектирано да се постави на площада до родната му къща...”

„Общински вестник Трявна” бр.28–29 от 24.07.1937 г. В свой материал Димитър Друмев критикува скулптора Марко Марков, че е направил бюста, а не е направил скица на пиедестала и иска 3000 лв. да направи такава.

С протокол 36 от 9.11.1937 г. на Община Трявна са отделени средства за пиедестал на паметника.

Протокол 15 от 19.05.1939 г. на Община Трявна – взето е решение „да се изтегли от общински фонд „Разхубавяване и благоустрояване на курорта Трявна сумата 13 000 лв. за благоустрояване площада пред родната къща на Ангел Кънчев... за да се постави там вече готовия бронзов бюст”...

Изработеният от проф. Марко Марков бюст на Ангел Кънчев остава в склада на Общината до началото на 50-те години. За него случайно се сещат работещи в преименуваната след национализацията фабрика „Св. Георги”. Има идея да бъде поставен бюст – паметник на патрона на предприятието, приело името на Ангел Кънчев. Директор на предприятието тогава е Цаню Калугеров, а строителната група, монтирала бюста върху постамент, е ръководена от Дончо Иванов. Паметникът е завършен на 1.05.1952 г. Така след 23 години бюстът на Ангел Кънчев намира своето място – до приватизацията на предприятието в наше време. След големи усилия Специализираният музей и Община Трявна успяха да запазят тази творба на проф. Марко Марков - един от най-добрите наши скулптори, но вече не като паметник, а като произведение на изкуството.

За пространството пред родната къща на Ангел Кънчев през 1970 г. Общината намира друго решение – във връзка със 120-годишнината от рождението на Ангел Кънчев на 3 октомври е открит паметник, дело на скулптора Илия Илиев и арх. Симеон Добрев.

Митарствата на паметника свършват до тук.

Написах това, за да напомня колко безпаметна е понякога нашата памет...

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Бюстът на Ангел Кънчев,
дело на скулптора проф. Марко Марков

Паметникът на Ангел Кънчев срещу
родната му къща в Трявна
Скулптор - Илия Илиев, арх. Симеон Добрев