Участието на тревненци в Априлското въстание

Един от главните организатори на въстанието в Трявна е Цаню Захариев, който поддържа връзки с търновските революционни дейци и особено с Никола Кабакчиев. Сред най-близките му съратници е Цаню Шишков. Като куриер на местния революционен комитет обикаля редица селища в Търновско: Мусина, Ялари, Михалци, Ново село, Дряново, Горна Оряховица. В тези обиколки, изпълнени с много риск и опасност, проявява завидна смелост и съобразителност. „Ножовете, калъчите, барута, револверите, вестниците и писмата", предназначени за комитетите, той пренасял в бурета за вино. В комитетската работа се включват Васил Михалев и Кънчо Германията, които отговарят за въоръжаването.

За активизиране ролята на местния комитет в тези напрегнати начални месеци на 1786 г., заслуга има Георги Измирлиев - един от апостолите на Първи революционен окръг. При многократните си посещения в Трявна той успява да привлече нови, предани на делото хора, които по-късно съставят ядрото на Тревненската чета: Петър Генчев, Георги Калчев, Симеон Цонев, Цаню Д. Стойчев и др.

Ползващ се с авторитет и най-голямо влияние сред тревненските зографи, Цаню Захариев е сред присъстващите на Общото събрание в Горна Оряховица през април 1876 г., където всеки делегат е трябвало да даде отчет за извършеното от комитетите „без лъжа и преувеличение". Тогава идва вестта за преждевременното избухване на въстанието в Панагюрище, която заварва тревненци неподготвени. Тревненският район остава изолиран от общия ход на събитията, тъй като напразно очакват до 4 май определения за войвода Никола Кабакчиев от Търново, за да въстанат. Цаню Захариев и Васил Михалев правят опит за координация и съвместни действия с четата - на Цанко Дюстабанов в Габово, но безуспешен. В Боженци Ц. Захариев споделя тревогите си, че тревненци нямат войвода, който да ги поведе. Тогава научава за пристигналите от Влашко опитни комитетски дейци Христо Патрев, Тодор Кирков и Станю Гъдев, които се намират в Новата махала. Следтази вест Цаню Захариев поема инициативата и вдига тревненци на въстание.

На 5 май 1876 г. под тържествения звън на църковните камбани от дома на зографа Цаню Захариев е изнесено знамето на въстанието, развято от Симеон Цонев - Моната. Под него се събират само 11 души, предимно зографи. Така Тревненската чета остава в историята на Априлското въстание като „Четата на зографите”.

Четата се отправя към колиби Ганев хан, където според уговорката ги очакват Христо Патрев и хората му. Уведомяват ги за подготовката на въстанието в Трявна, за лошото въоръжение, за колебанието сред по-заможните среди от населението. Взема се решение „воеводите" и част от четниците да се върнат в Трявна и да съберат нови доброволци. Групата пристига привечер на площада пред Часовниковата кула и „забива знамето на мегданя". На призива за въстание се отзовават около 80-90 души, но до Ганев хан достигат по-малко.

На 6 май Тревненската чета пристига в Новата махала, Габровско, тържествено посрещната, с камбанен звън, от свещеници, учители и ученици. В продължение на три дни четниците обикалят с развято знаме околните села и събират въстаници. На 9 май наброяващата вече около 120 души чета е отново в Новата махала, където се формира нейния щаб. Единодушно за войвода е избран Христо Патрев, опитен и кален в боевете революционен деец, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, бивш заточеник. За подвойводи са опрелени Тодор Кирков и Станю Гъдев. Въстаниците правят молебен в църквата, целуват кръста и Евангелието, и полагат клетва. Предупредени за приближаването на башибозук и редовна войска, войводите действат енергично. Четата заема позиции на изток от Новата махала, в местността Чокара, където се разделя на няколко групи. Христо Патрев отива на източния фланг към възвишението Мъхченица, Станю Гъдев на западния към Новата махала, а в центъра остава Тодор Кирков. Първоначално въстаниците отбиват атаките на башибозука, но когато настъпва редовната войска и се разгръща във верига, започвайки да ги обгражда, те са принудени да отстъпят на юг към. Балкана, където се разпръсват в различни посоки. С няколко четници Христо Патрев се отправя към Сливенския балкан, но при с. Аспарухово, Провадийско е заобиколен от потеря и убит. След неколкодневно скитане из Балкана е заловен Тодор Кирков. Извънредният търновски съд го осъжда на смърт. От ръководителите Станю Гъдев успява да се укрие и спаси. Преоблечен като търговец, се прехвърля в Румъния, а по-късно става опълченец. Единствената жертва, която Тревненската чета дава през май 1876 г., е иконописецът Петър Генчев, станал жертва на предателство. В четата на Таньо войвода, организирана едновременно с Ботевата чета, загива тревненецът Кара Петър.

С това въстаническите прояви в Първи революционен окръг заглъхват напълно. Със своето участие тревненските въстаници извоюваха правото на град Трявна да се гордее като селище, което е участвало в Априлското въстание 1876 г.

 

Из материала на Лидия Горанова - „Участието на тревненци в Априлското въстание”

Четата на зографите, отляво-надясно- Петко Отвъденеца,
Цаню Захариев, Цаню Д. Стойчев, Васил Михалев