Името му ще се помни

След пламенното „Възвание към моите братя“ на капитан Райчо Николов, в Българското опълчение се записват останалите живи участници в Априлското въстание и Сръбско-турската война от 1876 г. В започналата Велика епопея за Освобождението на Българско, под Самарското знаме застават над 200 опълченци от Тревненския край, между които и Никола Бонев Богданов от Плачковци, роден на 23 април 1855 г.

Учи в Одеса, в юнкерското училище, където е зачислен към 60-ти пехотен Замоцки полк. Чрез Петър Пармаков се запознава с Христо Ботев, който възнамерява да го привлече за освободителната кауза и записва името на младия юнкер в джобното си тефтерче, като евентуален четник.

През юни 1876 г. избухва Сръбско-турската война, в която Никола Бонев участва като доброволец. Сражава се при Гредетин, Зайчар, Брестовичка баня, Алексинац и Делиград, за което е удостоен със сребърен медал за храброст. След примирието продължава учението си в юнкерското училище, което завършва през 1877 г. с чин прапорщчик.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Никола Бонев воюва като руски офицер в 10-та опълченска дружина, включена в състава на дясната колона, командвана от ген. Скобелев. Проявява се като хладнокръвен, владеещ до съвършенство бойната тактика командир. Войнските му качества са високо оценени от руското командване, особено след пробива на силно укрепената турска позиция при Шейново на 28 декември 1877 г. и пленяване армията на Вейсел паша. Така се открива най-краткия път за настъпление на русите към Цариград, а храбрия българин получава още едно отличие – руския орден „Св. Станислав“ – III-та степен.

След Освобождението Никола Бонев е командирован в новооткритото военно училище в София. Тук той е взводен командир на I-ви випуск офицери, по-късно видни български военачалници и генерали – Радко Димитриев, Атанас Бендерев, Рачо Петров и други.

По време на Сръбско-българската война от 1885 г., с чин капитан, Никола Бонев е командир на 5-та запасна дружина в I-ви пехотен Софийски полк и взема участие в боевете при Сливница.

Като командир на 6-ти пехотен Търновски полк, заедно с други офицери, русофили от българската армия, участва в детронацията на княз Александър Батемберг, за което е арестуван, а през 1888 г. отстранен от армията.

През 1912 г. е мобилизиран, взема участие в Балканските войни и е произведен в чин полковник. Бил е и военен комендант на София.

Почти целия живот на Никола Бонев преминава на бойните полета. Името му ще се помни не само като опълченец и доблестен български войн, но и като щедър дарител. То се нарежда сред благодетелите на църквата „Св. Прор. Илия“ в Плачковци и църквата „Св. Седмочисленици“ в София.

Умира на 26 август 1929 г. в София.

 

Лидия Горанова