Симеон Цонев (Моната)

Роден е в гр. Трявна през 1853 година. Той е един от значимите иконописци, потомък на Витановската зографска фамилия, най-старата и многобройна в града. Като член на местния революционен комитет в Трявна, Моната взема дейно участие по организиране на тревненското въстание.

На 5 май 1876 г. той изнася знамето на свободата от къщата на Цаньо Захариев и го развява първо над къщата на Томчо Балабана, а след посрещането на войводите край с. Димиев хан – на „Мегдана“, където обявяват въстанието.

Симеон Цонев, въоръжен, във въстаническа униформа, отива с други въстаници към конака и засвирва с тръбата. Заптиите, изплашени избягват през задната врата.

Участва с четата в сраженията с турците при с. Нова махала, Габровско и след разгрома й забягва в Румъния. От там взема участие в Сръбско-турската война /1876 г./, а после и в Руско-турската война, като опълченец в в 6-та опълченска дружина. Сражава се с турците при Шейново на 8 и 9 януари 1878 г. Награден е с Георгиевски кръст за храброст. След Освобождението се преселва в София. В 1880 г. пръв снема копия от стенописите на Боянската църква. Първата литография „Обесването на Васил Левски“ е негова работа.

Симеон Цонев умира твърде млад, на 25 януари 1881 г. в София.

 

Кънчо Пенчев