Васил Добревски - дюлгер по призвание, дарител по душа

След Освобождението дарителството в Трявна не изгубва възрожденското си очарование, а се поощрява и получава обществено признание. За това допринася и основаното през 1910 г. Дружество за културно-икономическо повдигане на Трявна. …

Малцина знаят, че един от най-големите дарители за времето си е  Васил Иванов Добревски *. Той е роден през 1854 г. в Добревци. Учи в килийно училище, след което дълги години чиракува при известни тревненски строители. През 1888 г. става предприемач и като такъв построява 11 училища, 15 църкви и много сгради **.

Добревски дарява крупни суми на тревненската община и на настоятелството на църквата „Св. Георги“. Той е един от инициаторите за построяването на вълнено-текстилна фабрика „Св. Георги“ в Трявна, като предоставя 5 дка личен имот. Благороден е жестът му да дари средства за учредяване на фонд за изграждане на приют за стари хора в Трявна /По сведения на Вера Христова от книгата й „История на църквата „Св. Георги“ в Трявна“, през 1939 г. той дарява на църквата 50 000 лв. за основаването на фонд „Старопиталище Васил Иванов Добревски/. През 1923 г. подпомага строежа на новата сграда на Столарското училище. Дело на същите благородни стремежи е дарението му за откриване на фонд на негово име при същото училище. Желанието му е – от ежегодните лихви на дарената сума да се купуват инструменти и пособия за най-бедните, но способни възпитаници на училището. Волята на щедрия дарител е изпълнена и заедно със средствата на фонд „Тома Кънчев“ са подпомогнати 62 ученици. В знак на благодарност портретът му бил поставен на видно място в училището. Целият му живот е изпълнен с добродетелност и щедрост. Тревненци му отдават заслужена почит и след смъртта му го погребват в двора на църквата „Св. Георги“.

 

Лидия Горанова

Из статията „С добродетелност и щедрост“, публикувана във в. „Тревненска седмица“, бр. 23/16 юни 1994 г.

 

* Васил Добревски бил нежен, деликатен човек, застъпник за училищата и образованието. Обличал се в немски дрехи, с бяла колосана яка, а на главата – „малко право калпаче“. Така го описва изкуствоведката Христина Милчева в книгата си „За майсторите, цветорезците и зографите“ /1967 г./.

Влас Ив. Добрюски, както пише на красивия надгробен паметник в двора на църквата „Св. Георги“, се оженил за една девойка на име Стана (Цана). Тяхната дъщеря Виша /р. 1879 г./ се омъжила за учителя и общественика Никола Ив. Чушков /1864 - 1953 г./. Двамата имали три деца – Халей, Весела и Виолета (народната артистка Виолета Николова).

 

 

** За съжаление, успях да открия непотвърдено сведение само за един негов градеж – църквата „Св. Димитър Солунски“ (Мироточивий) в силистренското село Гарван, строена между 1876 и 1892 г. с дарения от местните жители.

Фрагмент от надгробния паметник на Васил Добревски и съпругата му
в двора на църквата "Св. Георги" в Трявна

Надгробният паметник на Васил Добревски и съпругата му
в двора на църквата "Св. Георги" в Трявна

Църквата "Св. Димитър Солунски" в село Гарван