Тревненски бУдил: Летопис на четата на Христо Патрев през Априлското въстание

1866 г.

Цаньо Захариев (1840-1902 г.) от Трявна се запознава с Васил Левски в с. Кунгас, Добруджа. По-късните им срещи в Трявна са посветени на революционната борба. В организирането на въстанието в Трявна през 1876 г. Ц. Захариев взема най-активно участие.

1872 г.

Васил Левски и Никола Кабакчиев основават революционен комитет в Трявна. Учредителното събрание се провежда в къщата-хан на Цаньо Н. Шишков, на което се записват 9 члена. За председател на комитета е избран Никола Кабакчиев, жител на Търново, но по произход от Трявна, за касиер – Цаньо Захариев и за куриер – „тайна поща“ – Цаньо Н. Шишков.

1876 г., януари

Георги Димитров Измирлиев – Македончето (1851-1876 г.) от Г. Джумая /Благоевград/ провежда събрание на революционния комитет в Трявна, на което се записват 10 нови членове.

1876 г., 20 април ст.ст.

Начало на Априлското въстание – висша проява на българския народ в борбата му против османското иго.

1876 г., 5 май

Симеон Цонев – Моната изнася знамето със заветните думи: „Свобода или смърт“ от къщата на въстаника Цаньо Захариев и го развява на „Чаршията“. Около знамето се събират 11 души въстаници и техните бащи и майки, жени и деца. Като се прощават с близките си, въстаниците запяват: „Не плачи, майко, не тъжи…“ и заминават за колиби Ганев хан. Тук посрещат революционерите Христо Патрев от с. Шипка /р. на 27 декември 1848 г./ и Тодор Кирков /р. 1847 г./ от Ловеч, дошли от колиби Нова махала с осем въстаника, между които Митьо Гълъбаря и Пенчо Калев от с. Енчовци. Цаньо Захариев остава при тях на караул, а Патрев и Кирков продължават с тревненските въстаници за Трявна. Забиват знамето на „Мегданя“ /пред Часовниковата кула/ и обявяват въстанието. До вечерта се сформира чета от около 90-100 души, която под предводителството на Христо Патрев се отправя за колиби Нова махала – сборното място, минава през колиби Ганчев хан и Димев хан и се установява в с. Енчовци, където прекарва нощта.

1876 г., 6 май

Четата напуска с. Енчовци, минава през к. Маренци, където към нея се присъединяват братята Митю и Косю Савови. Продължава през к. Генчовци и влиза в к. Нова махала, Габровско, посрещната най-тържествено от учителите, учениците и колибарите, начело с поп Иван Чомаков. В същото време Станьо Гъдев от с. Шипка и Христо Петров от Габрово събират от колибите Костадините, Кряковци, Тодоровци, Илевци, Богданчовци и от селата Жълтеш, Баланите 30-40 души и ги отправят за к. Нова махала, където общо се събират около 70 въстаника, от които 16 тревненци.

1876 г., 7 май

В к. Нова махала четниците избират за войвода Христо Н. Патрев, като стар революционер и другар на Хаджи Димитър, а Тодор Кирков и Станьо Гъдев за негови помощници /подвойводи/. От к. Нова махала сборната чета тръгва за к. Костадините, оттам продължава през с Баланите за с. Жълтеш, където нощува. Тук към четата се присъединавя и поп Георги Антипов /Жълтешки/ с малка група от 8 души.

1876 г., 8 май

Рано сутринта четата отпътува за к. Бончовци. Там взема от Иван Султана 2 коня, за да си носи провизиите. След това продължава за Боженците. Оттук към четата се присъединяват още 4-5 души. От Боженците четата минава около с. Баланите и колиби Фърговци и Генчовци, където нараства на около 120 души, връща се в Нова махала и тук преспива.

1876 г., 9 май

В к. Нова махала четниците полагат клетва. От Габрово потегля потеря – редовна войска и башибозук. Четниците заемат позиция на Костов чукар – Китката, където причакват неприятеля. След няколко часа сражения четниците отстъпват и се разпръсват из планината. Повече от тях се завръщат по домовете си. Въстаникът Кирил Пенчев от четата на поп Харитон убива в района на к. Бижовци един турчин – пъдар.

1876 г., 10 май

В Трявна пристига Фазлъ паша с редовна войска и артилерийска част, за да потуши въстанието. Иван Карадимитров и кмета на Боженците Станьо Лазаров излизат в м. Сечен камък да разберат какво става с въстаническата чета. Тук двама заптии ги арестуват и предават на Фазлъ паша в Трявна. Когато той узнава за убийството на турчина-пъдар, се усъмнява в боженчените и заповядва да ги обесят, а от тревненци да съберат данъка за две години.

1876 г., 11 май

Фазлъ паша заминава с войската си за Габрово. Около 25-30 души тревненци, заподозрени като участници във въстанието били навързани в редици и откарани с усилен конвой във В. Търново за разследване и съдене от турския съд.

1876 г., 12 май

Заподозрените в убийството на турчина-пъдар - Иван Карадимитров и Станьо Лазаров по заповед на Фазлъ паша са обесени в Габрово.

1876 г., 13 май

Въстаникът Петър Генчев от Трявна се укрива в колибата при Радославовата плевня край к. Рашовите. Същият ден е издаден и открит от трима заптии. При опит да избяга към дерето, един от заптиите го настига и ранява с ятаган. Генчев умира от раната. Заптиите отрязват главата му и я отнасят, набита на кол в Трявна.

1876 г., края на май

Войводата на въстаническата чета, сформирана от тревненци и габровци през април 1876 г. - Христо Николов Патрев е убит при с. Ченге /дн. Аспарухово, Варненско/.

1876 г., 24 юни

Подвойводата на четата Тодор Стоянов Кирков е обесен в Ловеч.

1925 г., 13 октомври

Починал Станьо Гунев Гъдев, роден на 14 октомври 1846 г. в с. Шипка, подвойвода на четата на Христо Патрев.

Съставил

Кънчо Пенчев