Тревненското поборническо-опълченско дружество

Организирана форма на участие на българските опълченци в обществения и политически живот на страната след Освобождението стават поборническо-опълченските дружества. Основаването им започва през 90-те години на 19 в. Тяхната цел е да „съберат оцелелите след робството”, да отстояват правата и привилегиите на своите членове, предоставени или отказани им от закона, да събират средства от инициативи и дарения за подпомагане на бедните и болни опълченци. Особено активни се оказват  дружествата, възникнали на места с бурна комитетска дейност - Пловдив, Ловеч, Русе, Пазарджик, Шумен, Стара Загора. През 1898 г. излиза вестник ”Юнак” - орган на поборниците и опълченците в България, който се издава с решението на Първия конгрес на поборническо-опълченските дружества, проведен през 1897 г. По същото време в Русе се появява списанието ”Поборник-опълченец”, чийто „притежател и издател” е Филип Симидов. В него се поместват биографични данни и спомени на участници в освободителното движение, с цел да се „увековечи подвига им в съзнанието на младите българи”. По-късно, през 1924 г. в Ловеч започва издаването на поредицата ”Въстаническа библиотека” и първата книжка от нея е посветена на Тодор Кирков - един от воеводите на тревненската чета през 1876 г.

Бившите поборници и опълченци в Трявна също се обединяват в  дружество, но годината не е уточнена. Трудно е да се установи и броят на членувалите в него. Известно е, че през 1904 г. председател е бил  Цаню Брънеков, един от основателите на дружеството, а секретар - Петър Балабанов. Дълги години знамето на тревненските поборници се е съхранявало в дома на иконописеца Цаню Захариев. През 1904 г. по настояване на дружеството то е предадено от дъщеря му Мария Илийчева и изнасяно всяка година на 5 май, денят, в който е обявено Априлското въстание в Трявна, както и при други тържествени чествания в селището. След прекратяване на дейността му, знамето се е съхранявало в канцеларията на подофицерското дружество и след 9 септември 1944 г., по невнимание, унищожено.

За Тревненското поборническо-опълченско дружество се споменава през 1885 г., когато негови членове присъстват на тържествата на връх Бузлуджа, по случай годишнината от гибелта на Хаджи Димитър и неговата чета. На 21 юли 1885 г. там се събират представители от Северна и Южна България във връзка с предстоящия акт на Съединението. Привлечен бил и майор Райчо Николов, ползващ се с авторитет сред бившите опълченци. Там е прочетено писмото му до председателя на Габровското опълченско дружество Стефан Мускуров, с което се призовават габровци ”първи да развеят знамето на Съединението”.

Представители на Тревненското дружество участват в траурната церемония около пренасянето на костите на Х. Димитър и другарите му през 1898 г., по случай 30 г. от разгрома на четата. Известно е, че в нея участват и двама тревненци - Минчо Д. Венков и Златю П. Ошански, които загиват в сражението при с. Караисен, Търновско.

Тревненските опълченци активно се включват в обществения живот на селището. Най-осезателно е присъствието им на тържествата, свързани с годишнини от въстанието на Капитан Никола и трагичната гибел на войводата. По традиция този ден се е чествал в Трявна от 1883 г., а след известно прекъсване възобновен през 1921 г. Запазените фотографии на опълченци пред паметника на Капитан дядо Никола на стрия площад, са сред най-ценните и автентични документи от този период. В честването са вземали участие и габровските ветерани от Освободителната война.   Представители на Тревненското поборническо-опълченско дружество участват при освещаване паметните знаци на връх ”Св. Никола” през 1910 г. Формираните групи опълченци триумфално преминават през Плевен, Г. Оряховица, Трявна, Габрово. През 1934 г. опълченецът Петър Балабанов е сред официалните гости на тържествата, по случай откриването паметника на Шипка. Израз на внимание към тревненските ветерани е обявяването на четирима от тях за почетни граждани на Габрово през 1923 г. Това са Цаню Брънеков и Петър Балабанов от ІІ опълченска дружина, Христо Димов - ІV дружина и Йовчо Ненков - VІ дружина. Това се извършва по случай 45-та годишнина от Шипченските боеве, в знак на почит към храбрите защитници на прохода. Тревненските опълченци са сред най-ревностните радетели за издигане паметник на загиналите в борбите за национално освобождение от Трявна и Тревненско. Продължител на тяхната идея е Благотворителното запасно подофицерско дружество ”Ангел Кънчев”, на което редица опълченци стават почетни членове.

 

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Опълченци пред паметника на Капитан дядо Никола в Трявна, 1929 г.