Тревненски бУдил: Първомайстор Генчо Кънев строи джамия и синагога в Русе

Градежите на Уста Генчо Кънев в Русе не са толкова популярни сред широката общественост. Вероятно те не се заключават само до строителството на джамия и синагога, за което тезисно споменава и проф. Асен Василиев в „Български възрожденски майстори“ /1965 г./. Най-вероятно тези сведения са взети от сина на Първомайстор Генчо Кънев – Дабко Устагенчов, който публикува своеобразната житейска и творческа биография на своя прочут баща в статията си, озаглавена - „Принос към живота и дейността на Уста Генчо Кънев“ /сп. БАН, кн. XXVI, 1923 г./. Доста по-обемен е ръкописът му „По-главните постройки на самоукия архитект Уста Генчо Кънев“, в който също са отбелязани някои факти около строителството на тези две здания в Русе. В единствената книга, посветена на известния тревненски строител - „Първомайстор Генчо Кънев“ /1987 г./, дело на архитектите Николай Тулешков и Маргарита Коева, също има кратък текст за строежа на джамията и архитектурния й облик и особености. За синагогата обаче, не се споменава нищо.

Двете сгради в Русе са отбелязани, като градежи на Уста Генчо Кънев и в показалците към сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, както и в записките на първия директор на Музея в Трявна - Кънчо Пенчев. Едва ли обаче повечето от днешните жители на някогашния Русчук, подозират кой е майсторът на тези постройки, които са се запазили до наши дни, макар и не в някогашния си облик и излъчване…

Спомних си за тези градежи на Уста Генчо, покрай една статия на Катя Николова - бивш уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, която преди повече от 30 години участва в организираната от тревненския музей експедиция по следите на тревненските майстори. Тогава именно били „открити“ и тези две сгради в Русе, част от богатото архитектурно наследство на Първомайстор Генчо Кънев. Сградата на джамията, пише Катя в статията си за тогавашния в. „Тревненски зов“, се намирала на ул. „Толбухин“ 13 /дн. ул. „Николаевска“/ *. По онова време, в приземния й етаж, откъм булеварда, били разположени магазини, а вторият етаж се ползвал за база на близкото училище. „Откъм двора е „отсеченото“ до покрива минаре, украсено с барокови завитъци в стеснената си горна част – пише още тя. – За творческия почерк на Уста Генчо Кънев ни напомнят сводестото оформяне на отворите за вратите и прозорците, малките кръгли прозорчета на втория етаж. Особено характерна е бароковата извивка на покрива с подпорните корнизи“.

Става дума за джамията „Саид паша“ в Русе, която е обявена за паметник на културата. Тя се намира в двора на ислямското духовно училище, построено от Саид Паша за девическо училище. Според някои сведения, сградата била построена през 1876 г., а според други – в 1839 г. Тя е цялостно ремонтирана и реставрирана през 2017 г. и в момента функционира, като действащ молитвен храм. А, че той е дело на Уста Генчо Кънев, твърди и арх. Н. Тулешков, който посочва и вероятните години на градежа - между 1856 и 1860 г. По думите му, той е „преломен момент“ в творческата биография на майстора, не само защото е „първата му куполна постройка, а и защото „по своето решение тази сграда се доближава повече до християнските, отколкото до мюсюлманските традиции в култовото строителство“. В тази сграда, според арх. Тулешков, уста Генчо Кънев за първи път приложил „пространствени елементи и строителни похвати, които участват в цялото му по-късно творчество в областта на християнската култова архитектура“.

В статията си „Принос към живота и дейността на Уста Генчо Кънев“, синът му Д. Устагенчов, разказва следната история, която по думите му се случила „наскоро“ след Кримската война /1853-1856 г./. Тогава баща му се замогнал, а и славата му на добър майстор – дюлгерин вече се носела из страната. Започнали да го търсят за разни градежи из големите градове. Така например, от Русе дошли в Трявна „един евреин и един турчин“ с молба „да отиде там с дружина майстори-зидари за постройка на джамия и синагога“. Любопитен момент около строителството на тези две здания откриваме и в ръкописа на Д. Устагенчов - „По главните постройки на самоукия архитект Уста Генчо Кънев“. По думите му, Първомайсторът откликнал на молбата на еврейската общност в Русе и започнал постройката на синагога. Но понеже евреите нямали достатъчно пари да му платят за труда, сами поискали строежът да бъде прекратен. След 2-3 години в Трявна дошъл „нарочно изпратен“ евреин, който отседнал в хана на Дядо Стойно, и потърсил майстора „по същата работа“. Когато гостът разбрал, че Уста Генчо не е в Трявна, тъй като още след Великден бил заминал с тайфата си в Стара Загора, помолил баба Стойновица да извика съпругата му – Злата. Заедно с малкия Дабко, тя отишла да се види с евреина, който й заръчал да „извика по-скоро“ мъжа си, защото „инак не го чака добро“ и добавил, че ако Уста Генчо не отиде в Русе да продължи условената постройка, еврейската община ще „направи протест“. „Работата се оправила, но след няколко месеца“, без „лоши последици“ за майстора, отбелязва Д. Устагенчов. После баща му бил извикан отново в Русе, този път за строителството на най-голямата джамия в града, която разполагала с обширни имоти и големи „подаяния“ от Цариград. Когато работил по градежа й, го поканили за нови постройки в Добруджа и „по долния Дунав“. Според Д. Устагенчов, негово дело са и църквите в Тутракан /“Св. Николай“ (1863-1884 г.)/, и в с. Червена вода, Русенско /“Св. Архангел Михаил“ (1860 г.)/, строена от Архитектон Димитър Сергюв /вероятно в строителството й е участвал и Уста Генчо Кънев/…

Когато, преди повече от 30 години, Катя Николова и нейните колеги от Музея, посетили и адреса, на който някога се издигала бившата сефарадска ** синагога в Русе /ул. „Аксаков“ № 8/, там се помещавал склад на търговско предприятие, а на първия етаж било ателието на някакъв скулптор. В интернет попаднах на информация, че след 1947 г. синагогата престанала да съществува, като религиозно средище на еврейската религиозна общност и дълго време била ателие на известния русенски скулптор Георги Радулов. След 1990 г., според регистъра на местните поделения на вероизповеданията в община Русе, сградата била превърната в молитвен дом на две църкви – „Божия църква на пророчеството“ и „Обединена Божия църква“…

В края на 80-те години на миналия век, зданието на бившата синагога била в окаяно състояние - обезличено от последващи пристроявания и преустройства. Но въпреки това, Устагенчовското“ си личало, споделя Катя Николова. По онова време било напълно запазено вътрешното оформление и украса на основното помещение, заемащо по-голямата част от синагогата, което в горната си част било оформено като купол, в центъра на който се намирала голяма розета, украсена с дърворезба. Резбена украса имало и на олтара. Вероятно и тя е била дело на тревненски майстори - резбари, или пък на самия Уста Генчо, който също владеел този занаят, пише К. Николова и призовава специалистите и институциите да се заемат с уточняване годините на градежа на въпросните сгради, с архитектурното и художественото им заснемане, ремонт и реставрация. Дали обаче, това се е случило във времето, можем само да гадаем. Факт е, че днес от прежното им достолепие и хубост, е останала само следа…

Галина Иванова

* Според проучванията на арх. Явор Банков

** Сефарадите са потомци на евреите, прогонени от Испания в края 15-ти век, минават през Западна Европа и се заселват на Балканите. В голямото си мнозинство българските евреи са сефарадски евреи