Захарий Поппетров

Той е сред тревненски четници, взели участие в сражението на 9 май 1876 г. при с. Новата махала, Габровско. Документалните сведения за Захарий Поппетров са малко и се изчерпват с протокола от разпита на поборника, след залавянето му с. Смядово, Шуменско. Той е проведен в Шумен на 7 юни 1876 г. в присъствието на мюмеиз Рашид ефенди. Кратките биографични данни с които разполагаме, се дължат на показанията, дадени от него пред съда.

„Казвам се Захарий, а баща ми – поп Петър. От град Трявна съм, от Косювската махала. На 25 години съм, неженен, поданик на османската държава. Занимавам се с абаджийство”. В потвърждение на казаното,   името му откриваме в регистър на мъжкото население в Трявна от 1846 г., където домът на Захарий Поппетров е записан в Косювската махала под №29.

Захарий Поппетров произхожда от Захариевския род. Баща му Петър, който е иконописец и по-късно приема свещенически сан, е син на Къню /Кръстю/ Захариев, един от малкото тревненски стенописци, и племенник на иконописеца Цаню Захариев /Стари/. Освен Захарий, е имал още четирима сина – Кънчо, Георги, Йонко и Димитър.

В Шумен Захарий Поппетров е разпитван за участието му в тревненската чета. Излязъл с въстаниците на 5 май и участвал в боя при Новата махала, пред турската следствена комисия той разказва за събитията около сформирането на четата, за броя на четниците и снабдяването им с оръжие, за войводите Христо Патрев и Тодор Кирков. На места  разказът му е доста объркан и е трудно е да се разграничи кое от казаното е истина, и кое не е. Най–вече твърдението на подсъдимия, че с бой са принуждавани да се присъединяват към групата на въстаналите е измислено, и то по понятни причини – да се защити.

„На 5 миналия месец май, в сряда ни изкараха от града” - започва разказа си той….Тодор /Кирков/ беше донесъл едно знаме. Обикаляха от порта на порта с него, измъкнаха ни и ни отведоха в Балкана. Под знамето на Тодор се събраха 43 души. После и Иванчо от Боженците /Иван Габровски/ вдигнал знаме. Не знам, 50 души ли, колко ли се бяха събрали под него. Накрай под двете знамена се бяха наредили около 100 души. Съединихме се /двете чети/ в Новата махала…”. В основната група, подготвяла въстанието, той посочва няколко имена на лица от Горната махала на Трявна - Георги Калчев, Петър Генчев, Васил Михалев, Кънчо Захариев, Тотьо Хаджиев и брат му Михал, Никифор Томчев, Цаню Захариев, Петър Калинчев, Симеон Цонев, Колю Куцанов и Тотьо Катьов Панов /неизв./. Те първи били снабдени с оръжие. За сигналист на четата бил определен Симеон Цонев. На въпроса от какъв род е било оръжието, З. Поппетров отговаря: ”Някои от тях бяха въоръжени с едноцевни шишанета, а някои с двуцевни пушки. Христо, Иванчо, Михал и Цаню имаха револвери – шестаци. Някои от тях носеха и саби, и ками с железни калъфи.” Оръжието и тръбата според него били донесени от Румъния. Тук в неговия разказ се долавя опит да бъде заблуден съда, че всъщност не е имало никакво сражение.” Като минахме през нивите над Новата махала, изотзад ни нападна редовна войска, но аз не можах да видя нито един войник. Чух само звук от тръба. Някои извикаха”: „Бягайте, войска иде!”. И ние се пръснахме на всички страни”. На въпроса не са ли могли никак да стрелят срещу войската, подсъдимият Захарий Поппетров отговаря: ”Нито войска видях, нито пък можах да стрелям. Мнозинството от нас захвърлиха пушките си в храстите. И на мен бяха намерили и бяха ми дали една пушка, и аз я хвърлих там в храстите”. Фактът, че докрай остава верен на знамето и на войводата, дава достатъчно основание да се вярва, че той активно е участвал в действията на четата.

След разпръсването й, почти месец, заедно с други четници се укриват в планината. Останал накрая сам и обезверен, че вместо помощ навсякъде среща безразличие, дори враждебност, на 6 юни 1876 г. изтощен от умора и глад слиза в с. Смядово. Решава да потърси подслон и храна от свещеника на селото, който го предава на турците.

След разпита в Шумен Захарий Поппетров е откаран в Русенския затвор, където според дописка във в. ” Нова България” /бр.16 от 21.VІ. 1876 г./ се намират 150 заловени въстаници, между които и Ботеви четници. На 29 юли 1876 г. извънредният съд го осъжда на 5 г. затвор като четник от Тревненската чета. Присъдите са публикувани в турския официоз

в.” Дунав” /бр.1092 от 1/13 август 1876 г./. Сведения за осъдените от  Русенското съдилище поместват още вестниците ”Нова България” и „Български глас”.

Погрешно е да се счита, че Захарий Поппетров е участвал в четата на Христо Ботев. Фактите убедително го показват. През 1888 г., когато Захари Стоянов издава биографията на Христо Ботев, той публикува и списък с участниците в неговата чета. Под  № 152 фигурира името  Захари Петров, считайки го за  Ботев четник.

Съществува възможност, поради съвпадение на имената, това да е съвсем различно  лице. На тази мисъл ни навежда писмото на д-р Умников /Търново, 28. ІІІ. 1959 г./, което се съхранява в музея. В него той се представя като съпруг на внучката на Захари Петров и фактите, които излага са твърде любопитни. Според нейните разкази, З. Петров съвсем млад емигрирал в Румъния, където се сприятелява с българските хъшове. Оттам тръгва с четата на Христо Ботев за България. След разбиването й във Врачанския балкан, дълго време се укрива. Заловен е в едно село близо до Ески Джумая /дн. Търговище/. Изтезаван до смърт е изпратен на заточение на гръцкия остров ”Хиос”, където прекарва до Освобождението. Завръщайки се в България, той се установява в Свищов, където се оженва за племенница на писателя Алеко Константинов. Животът му с нея е кратък, напуска Свищов и се заселва в Г. Оряховица, където отново създава семейство. По-късно се мести в с. Долна Липница, Търновско и става гостилничар. Последните години от живота си прекарва в Търново, където умира през 1910 г.

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна