Честит празник!

Днес е деня на Три светители - Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст (патриарх Константинополски).

Иконата е дело на Захария Цанюв и е рисувана през 1850 г.

Да градиш дом, да пазиш вяра. Или как се прави музей на строителството

Трявна възниква като дервентджийско селище през 1565 г. под името Тиравна, а няколко години по-късно е вписано и като вакъф. Статутът на селището, наред с природните и географски особености на региона, определят и поминъка на населението. Започват да се развиват занаяти, три от които – строителство, дърворезба и иконопис, стават определящи за Трявна и се обособяват през XVII в. в художествена школа. През периода на Възраждането Трявна се оформя като занаятчийско-търговско и просветно средище, което води до икономическото благополучие на неговите жители, а населеното място се превръща в истински художествен и архитектурен оазис от XIX в.

Тревненските майстори градят църкви, училища, мостове, градят къщите, в които резбари и иконописци влагат своето усещане за хармония и красота в осезаем синхрон с вкуса и светогледа на балканджията. Съградените жилищни, култови и обществени постройки, оформени в четирите архитектурни ансамбъла, дават облика на Трявна през Възраждането, запазил и до днес своя уют и хармония. Архитектурният скелет на населеното място се състои от четирите махали: Горна, Средна, Долна и оформената като самостоятелна жилищна структура Качавунска махала. 

Над 140 са архитектурните паметници на културата в балканския град, осем от които са с национално значение. Сред занаятчийските улички са създадени локални площадни пространства. Обединителен център е Старият селищен площад, концентрирал важни и емблематични за Трявна  култови, обществени и жилищни сгради. При изграждането им, майсторът насочва  работата си към  удовлетворяване най-вече на битовите нужди на хората и тяхната професионална дейност, съобразявайки се и с особеностите на терена.

През 1920 г., по инициатива на Дружеството за културно-икономическо повдигане на Трявна, в града е открито Столарско училище. Идеята е да се съхрани останалото от традиционните за Трявна занаяти дърворезба, иконопис, строителство. С цел обучение, което да се онагледява с автентични творби на тревненски майстори, преподаватели в училището отправят призив за събиране на старини предмети с резби, икони и др. На учениците е възложено да събират документи, оригинални предмети, имащи отношение към историята на Трявна и традиционните й занаяти. През 1929 г. те са записани в инвентарна книга и поставят началото на първата музейна сбирка в града. През 1958 г. тя е преместена от Столарското училище в читалище „Васил Коларов“ с цел да се превърне в градска музейна сбирка. Година по-късно се взема решение за откриване на Специален музей за резбарско и зографско изкуство. След редица промени, повечето от събраните предмети дават основата за набирането на фондовете на създаденият през 1959 г. тогава Специален музей в Трявна. Първият директор на музея Кънчо Пенчев – възпитаник на Столарското училище, учители от Столарското училище, сред които са утвърденият резбар Цаньо Антонов, изследователя на тревненската дърворезба Димитър Друмев, активно се включват в издирването и предаването за музейните фондове на документи, предмети, снимки, свързани със занаятите. В първите години от създаването на музея наследници на някогашни тревненски майстори, даряват или предоставят такива. Така в музея постъпват „Спомени на Дабко Уста Генчев. По-главни постройки на самоукия архитект Уста Генчо Кънев“; проекти на сгради, работени от майстор Георги Колев; документи, свързани с работата на строителя Павли (Павел) Колев; инструменти, снимки, майсторски свидетелства, договори за постройки и още редица предмети и културни ценности, свързани със занаятите резба, иконопис, строителство.

Първи музеен обект е откритата през 1962 г. Даскалова къща, към която през 1963 г. е създаден Специален музей за резбарско и зографско изкуство. Представени са документи, творби, инструментариум на майстори от двата основни за Трявна и района занаяти – дърворезба и иконопис. По-малко показан в музейната експозиция остава третият характерен за школата занаят – строителството.

Започват и постъпки за откупуване на други старинни сгради, които да станат част от бъдещия музей. Така в продължение на 60 години отварят врати осем музейни обекта в това число и две галерии: Даскаловата къща (1804-1808); Славейковата къща (ок.1830); Райковата къща (1846-1848); Къща-музей Ангел Кънчев (ок.1805); Старото школо (1836-1839); Музей Тревненска иконописна школа; Музей Азиатско и африканско изкуство; Музейна галерия Казаков. Музейните експозиции представят различни аспекти от  културно-историческото наследство в града, използвайки разнообразни похвати за презентирането му при общуването с  публиките.

НУЖДА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ

„ТРЕВНЕНСКА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА”

Строителството е най-старата дейност на хората, живеещи по тези земи, обвързана с изграждането на дом, обществени и култови сгради. Името на дюлгер (строител) Марко е вписано в данъчните регистри още в края на XVII век, а строителят Карчо става родоначалник на една от най-известните зографски и резбарски фамилии в Трявна – Витановската. 

Майсторите, ангажирани с най-тежката и отговорна задача в човешкия бит, обикновено произлизат от околните селища и заедно с резбари и зографи до края на XIX век наброяват над 3000 души. Само мъжете, занимаващи се със строителство в Трявна, към 1845 г. броят повече от 127 майстори, чираци и калфи. В това число са включени всички допълващи дейности като каменоделство и дограмаджийство, свързани с направата на сградата. Обединени в резбаро-дюлгерски еснаф още от началото XIX век, създават свой оригинален и разпознаваем стил, с който остават в архитектурното наследство на България. Голяма част от техните постройки са паметници на културата със специален статут на опазване. Над 514 строители записват имената и творбите си в повече от 406 селища, сред които Жеравна, Котел, Боженци, превърнали се в своеобразни музеи на открито на тревненската възрожденска архитектура.

1. Идеята за създаване на експозиция „Тревненска архитектурна школа“ възниква още през 1935 г. сред колектива на Столарското училище. В изготвения по-късно Правилник са спазени всички законови изисквания за създаването на музей – експонати, правилник, уредник и всичко това цели да запази архитектурния облик на Трявна. За съжаление идеята остава нереализирана. За запознаване с особеностите на тревненската архитектура до м. октомври 2023 г. се разчиташе само на запазените архитектурни образци в града при специално организирана обходна група с беседа. Това бе твърде непълноценно представяне на тревненската строителна школа като част от големия феномен на нашето Възраждане – Тревненска художествена школа. Липсата на цялостен наратив за основният занаят в нея лишава посетителя от изчерпателното представяне на школата. След поетапното изграждане на обособени музейни експозиции за другите два занаята от школата – дърворезба и иконопис, изграждането на експозиция архитектура с комплексен професионален разказ става наложително и за по-добрата комуникация с публиките върху експонираната тема. С изграждането на музейна експозиция за строителството е завършен цикъла на цялостно презентиране на възникването, развитието и постиженията на цялата школа.

2. Според  новата дефиниция на ИКОМ  от 2022 г. „Музеят е постоянна институция с нестопанска цел в услуга на обществото, която изследва, събира, съхранява, интерпретира и излага материално и нематериално наследство. Отворени за обществеността, достъпни и приобщаващи, музеите насърчават разнообразието и устойчивостта. Те работят и комуникират етично, професионално и с участието на общности, предлагайки разнообразни преживявания за образование, забавление, размисъл и споделяне на знания“. Музеят е демократична институция в полза на обществото и има обединяващи функции, свързани и с провокиране на критично мислене чрез преживяване. Целта на експозицията е посетителят да бъде равнопоставен участник в нея, с когото да се осъществява обмен на знания. Откриването на баланс между учене и забавление в музея е насока за реализиране целите на изложбата. Правилното и динамично разположение на ДКЦ, съчетани с музейния разказ и предвидените интерактивни дейности  допринася за цялостното възприемане на тематиката. Музейната експозиция трябва да стане място за сплотяване на местната общност и нейната култура, придавайки й чувство за принадлежност и значимост в общонационален план. Личните предмети и исторически документи стават визитки на „участниците” в експозицията. Те „разказват” не само за занаята строителство, но и за личността на притежателите им, които представят работата си през персоналните си истории и работа.   

3. Музейната експозиция е създадена след спечелен проект по НФК. Тя е разположена в най-старата запазена къща в Трявна - Попангеловата къща, датирана от края на XVIII в. и реставрирана през 2012-2013 г. също по проект, спечелен от Община Трявна. Къщата е предоставена за музейни цели с решение №139/ 28.07.2021 г. на Общински съвет Трявна и е дадена за управление от музея с Договор № 279 - СДУР – 21 от същата година.

4. Разположението на ДКЦ в новата музейна експозиция „Тревненска архитектурна школа” е работа на фирма за интериорен дизайн Love 2 Design, която изготви 3D проект за визуализиране на общата концепция. Съобразени са вида на сградата, в която ще бъде изложбата, размерите и осветлението на помещенията, както и екстериора и интериора в сградата. Интерактивните представяния са дискретно и балансирано включени в помещенията, за да няма конфликт със старинната обстановка.

В проекта бе предвидено изграждането на музеен образователен център и мултифункционална зала за провеждане на събития, свързани с практически занятия на студенти, лекции, презентации, представяне на книги и др., които ние успешно успяхме да реализираме. При изпълнението на проекта работихме съвместно със Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти”. Екипът на Сдружението е специализиран в областта на издирването и опазването на Недвижимото културно наследство и знанията за създаването му.

Музеят е добра база за провеждания в Трявна Архитектурен пленер „Минало в бъдещето”, структуриран като творческа работилница на студенти от университетите и департаментите по архитектура.

5. Новата музейна експозиция  затворя кръга на пълното представяне на трите основополагащи за Трявна занаяти. Така всеки един от тях ще бъде цялостно и равнопоставено презентиран. Изготвянето на музейния проект е в синхрон с изискванията на съвременната публика и служи като връзка между минало, настояще и бъдеще. Дизайнът е разработен според актуалните тенденции в музеологията и претендира за устойчиво предаване на знания чрез емоционално преживяване и „личен контакт” със старите майстори.

6. Постоянната експозиция „Тревненска архитектурна школа” става част не само от общата туристическа обиколка на града, но също и  основен обект за организирането на нов туристически маршрут, свързан конкретно с тревненската строителна школа.

7. Новата експозиция е осмислена като динамична структура и оставя възможност за извършване на различни промени в презентацията на темите и наратива по тях.

ФУНКЦИИ НА ЕКСПОЗИЦИЯ „ТРЕВНЕНСКА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА”

1. Да популяризира и интерпретира материалното и нематериално наследство, свързано със строителния занаят в Трявна.

2. Да информира музейната публика посредством екскурзоводски разказ и тематично обособени пространства.

3. Да образова подрастващото поколение посредством специални уроци, свързани с нематериалното и недвижимо културно наследство.

4. Да предлага нов продукт на своите посетители.

5. Да даде възможност за изява и обмен на знания между хора от различни общности, които да станат част от музейните събития чрез свои идеи или творчески проекти. 

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕКПОЗИЦИЯТА

- Изграждането на експозицията е съобразено с мисията на музея през ХХӀ век като място за споделяне на знания по интересен за различните публики начин.

- Автентичната среда – тревненска къща от края на XVIII век, паметник на културата с национално значение, е в подкрепа на разказа за развитието на тревненската архитектурна школа. Спомага за формирането на отношение към нематериалното културно наследство. Поп Ангеловата къща се приема за най-старият архитектурен паметник в Трявна, един от малкото, оцелели при кърджалийското нападение над селището през 1798 г. Северозападната страна на къщата излиза на уличната линия. До къщата се разстила двор, ограден с каменен дувар. Някога той е стигал до реката, но с годините е претърпял промени. Къщата е принадлежала на поп Ангел Пандурски - занаятчия казас и роднина на революционера Ангел Кънчев. Казасите изработват от тънка вълнена прежда или коприна такъми за коне, гайтанена украса за облекло и др. Занаятът е бил развит само в няколко селища и изделията на казасите се изнасяли по пазарите на империята. Къщата е малка, с каменен приземен етаж, където са избено помещение и малката казаска работилничка, намираща се в пряка връзка с двора. Дори джамалът за отопление се е палел отвън, а не от съседно помещение. Външна стълба отвежда на етажа, който е с характерното за тревненската къща разпределение: от открит чардак се влиза в помещение „къщи“ с ъглово разположено огнище, миндер и водник. От къщито се преминава в „соба“ – стая с джамал и вграден долап. От чардака се влиза в малък „килер“ – помещение със стопанска функция в миналото. В тези помещения ще бъде разположена музейната експозиция.

Къщата е архитектурен паметник с национално значение. Достъпът до нея е по тесни и стръмни дървени стълби, което затруднява придвижването на хората с увреждания. Това ще бъде компенсирано със създаване на филм и представяне на експозицията на екран в помещението, предназначено за детски кът. То се намира в двора на къщата, но има достъп и от улицата на нивото на тротоара.

- Изграждането на експозицията залага на визуализацията и интерактивността. Малкото пространство в помещенията и големият обем от информация, която трябва да бъде представена, налагат търсенето на съвременни технически средства в експонирането. За визуализацията на основните теми и подтеми са използвани QR кодове; холограмна инсталация, дисплей ТВ.

- използване на възстановки с цел емоционално въздействие върху публиката – стълба в едно от помещенията, поставена пред снимка на сграда, „приобщава“ посетителя към строителния процес.

- подобен ефект се търси с холограмата на един от уникалните архитектурни паметници от Трявна, съчетаващ строителния занаят, иконописта с историята на селището – Шарената чешма, съборена през 40-те години на ХХ век.

- Музейната експозицията и съпътстващите я структури е замислена като място за познание, споделяне на информация и емоционално забавление. Предвидено е място за срещи с представяне на книги, свързани с тематиката; провеждане на научни форуми; познавателна среда за учащи с организирането на различни образователни програми. Музеят е и място за устойчивото им развитие.

- Основни подходи при експонирането са тематичния и хронологичния принцип.

Основна тема на експозицията е „ТРЕВНЕНСКА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА“, а времевите параметри на всяка подтема и основната тема са XIX – първата половина на ХХ век.

Тема 1: ТРЕВНЕНСКА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ. Темата е представена в избеното помещение на приземния етаж на къщата.

Основни подтеми са:

1. Предпоставки за възникването на Тревненската архитектурна школа.

2. Проекти на сгради, строени от тревненски майстори през XIX – първата половина на ХХ век.

3. Макети на сгради, строени от тревненски майстори, които вече са съборени или с променен вид.

Таблото с входящ текст на български език и QR код на английски език запознава посетителя с предпоставките за възникването на Тревненската архитектурна школа и нейното развитие до първата половина на ХХ век.

В началото на експозицията е отделено място на проекти за обществени постройки, правени от тревненски майстори в края на XIX и началото на ХХ век. С оглед опазването на оригиналите ще бъдат експонирани копия със стойност на оригинали. Акценти в тази част на експозицията са двата проекта – на Димитър Сергюв и Уста Генчо Кънев – досега единствените известни, работени от тези майстори. Показани са план на църквата „Св. ап. Петър и Павел“ в гр. Котел, 1834-36 г. Майстор Димитър Сергюв. Османски архив в Истанбул. Публикация: доц. д-р Николай Тодоров, д-р арх. Милен Маринов и план на църквата „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Свищов, 1871/72 г. Майстор Генчо Кънев. Османски архив в Истанбул. Публикация: д-р арх. Милен Маринов.

Акценти в тази част на експозицията са два макета на къщите на Уста Генчо Кънев (вече съборена) и Киревата къща – в тежко състояние и подлежаща на реставрация. Тези къщи вече не съществуват в архитектурния облик на Трявна или са с много променен вид и не могат да бъдат видени в автентичния им такъв *.

В една от нишите сме поставили гърне за акустика от църквата „Св. Св. Кирил и Методий, гр. Свищов”, строена от уста Генчо Кънев, 1872 г., подарено ни от д-р арх. Милен Маринов.

В пределите на тревненския строителен център се оформят две майсторски школи – ранната на архитектон Димитър Сергюв и късната на първомайстор Генчо Кънев. Техните творчески продукти са средищни феномени на архитектурната традиция на региона и на страната като цяло.

Творчеството на тези двама титани в строителството сме разгърнали в Тема 2: „ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ ОТ ТРЯВНА И РАЙОНА В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ И ЖИЛИЩА“ и подтемата Водещи майстори строители.

В тази зала разказваме за майсторите и тяхното строителство. Интересен е подходът на представянето им. За Димитър Сергюв „отворихме” долапа и визуално разгърнахме неговата дейност. Поради ограниченото пространство сме приложили QR код в който могат да се видят още строежи на архитектон Димитър Сергюв.

Първомайстор Генчо Кънев сме представили на табло с ролетен банер, с помощта на който даваме информация за майстора, негово родословие и чрез QR код и допълнителни негови постройки.

Организацията на работа, сключването на контракти и майсторски свидетелства също намират място в тази зала. В подтема - КАК СЕ УДОСТОВЕРЯВА МАЙСТОРСТВОТО НА СТРОИТЕЛЯ –  представяме майсторски свидетелства от различни години от края на XIX и началото на ХХ век.

В началото на XIX век резбари и дюлгери от Тревненско доказват своите майсторски умения пред „рез-дюлгерския“ еснаф. При засиленото строителство на църковни сгради с богата дърворезбена украса, на нови и представителни къщи за по-имотни стопани, в разцвета на Българското възраждане работата нараства. Дюлгерите се отделят в своя организация „руфет дюлгерски“.

След Освобождението държавата регламентира занаятчийския труд със „Закона за уредбата на еснафите“ и еснафските организации отново се окрупняват. В Трявна свидетелствата на дюлгерите се издават от „Дюлгеро-Зидаро-Столарско еснафско сдружение“. Законът признава правоспособността на вече утвърдилите се дюлгери и те са вписани с няколко занаята – „дюлгер, зидар, столар, суваджия“.

От 1914 година правото да признава майсторство на дюлгерите получава първо Пловдивската, а след 1914 година -  Варненската търговско-индустриална камара. След обучителен курс и издържан изпит се издава майсторско свидетелство не само за дюлгери – сградостроители, а и за мазачи, дограмаджии и други по-тесни строителни специалности. В тези свидетелства занаятчийската правоспособност е строго профилирана.

В зависимост от трудността на изпитите пред търговско-индустриалните камари строителите са произвеждани в „градски“ или „селски“ майстори. Повече умения и знания се изискват от градските майстори. Те имат право да наемат изграждането на постройки до 500 000 лв.

Закачка за посетителите е изнесената открита и монтирана на таблото бичкия, както и тубусът, в който сме поставили чертеж на сграда (копие) за онагледяване на неговите функции.

Впечатляващ е макетът на Стария площад, изработен от Димитър Димитров през 1985 г.

От тази зала се преминава в следващата, където посредством строителен инструментариум, стари рисунки, снимки, както и с лични вещи на тревненски майстори, показани в долапа – витрина се уплътнява екскурзоводския разказ. Архивните снимки върху полиците в стаята правят атмосферата жива и поддържат любопитството на посетителите. Кратките текстове, свързани с организацията на работата на строителите, както и типа тревненска къща придават по-добра информираност и дообогатяване на знанията. Тук също използваме QR кодове за допълнителна информация: интересни текстове с цитати и любопитни факти около изграждането на някои от емблематичните постройки в Трявна като Часовниковата кула, Стария мост, църквата „Св. Арх. Михаил” и др.

Представяме жилищната и обществената архитектура – посредством архивни рисунки на известния тревненски учител - краевед Богомил Даскалов. Рисунките са ни предоставени от ДА – Габрово. Върху полицата над таблото са поставени архивни снимки на тревненски къщи и на майстори, работили на различни обекти. Снимките са от фотоархива на СМРЗИ – Трявна и архив на НИНКН в Трявна. Опитали сме се да представим във фотоархив тревненската къща според хронологията на изграждането й.

Витрината с инструментариума изпълва залата, а в пространството на долапа, разказваме за ОРГАНИЗИЦИЯТА НА РАБОТА НА ТРЕВНЕНСКИТЕ СТРОИТЕЛИ. Показали сме копия от тефтери със записани сметки за „гюнлюци”, строителен материал и др. На видно място сме поставили и отпечатък на печат на Дюлгерско дружество в Трявна.

Централно място тук намира макетът на Даскаловата къща, изработен през 1979 г. от Тиха Тихинова.

 

От чардака се влиза в „килер“. Основна тема на експозицията тук е ТРЕВНЕНСКИ МАЙСТОРИ-СТРОИТЕЛИ И МЕСТА, КЪДЕТО СА РАБОТИЛИ.

Някога не е имало селце или колиби от Тревненския район, в което да не е имало строители. Те упражнявали занаята не само в Тревненско, а и из териториите с българско население. С годините събирателска работа на музейните уредници, обемът информация за строеното от тревненци нараства.

През 80-те години на ХХ век Иванка Бонева прави мащабно проучване за сътвореното от ръцете на тревненските майстори строители, резбари и зографи, публикувано като справочник в сборника „Тревненска художествена школа“. През 1986 г. уредникът Катя Николова и фотографът Стефан Чалъков заснемат обекти, строени от тревненски майстори, в някои селища от Североизточна България. Частичните проучвания през 90-те г. на ХХ век допълват информацията. Необходимостта и желанието да бъдат показани пред широката публика съхраняваните във фонда на музея проекти на сгради, инструменти на строители, майсторски свидетелства, договори за работа пораждат идеята да бъде открита музейна експозиция за строителния занаят, упражняван от тревненци.

Снимка на стената вляво на вратата е графика на Попангеловата къща. Към стената е подпряна стълба и създава усещането, че посетителят е част от работния процес на строеж.

Към подтема - ТРЕВНЕНСКИ МАЙСТОРИ-СТРОИТЕЛИ са включени  снимки на известни тревненски майстори-строители, работили през XIX и първата половина на ХХ век. Архитектон Димитър Сергюв, уста Генчо Кънев (Големия), Генчо Новаков (Малкия), Павли Колев, Никола Касев, Драгошин Драгошинов, Георги Колев, Грозю Енчев (Маврото) Недялко Ганчев, Пеню Ошанеца, Драгошин Марангозов, Кольо Касев, Георги Колев, Ганчо Ганчев, Кольо Ганчев, Тодор Девдула и още много други строители предават занаята си по наследство на поколения напред. Тревненската възрожденска архитектура е плод на местни майстори-строители или цели регионални групи. Тя е истински феномен от национално естество и оставяйки забележителни творби, определя професионалния път на следващите поколения творци. Развива се във всички посоки на жилищно и обществено строителство, а майсторите работят в широкия географски ареал между Браила и Цариград и от  днешните Северозападни български земи до Черно море.

На табло са показани снимки на СТРОИТЕЛИ ОТ ТРЕВНЕНСКО, РАБОТИЛИ ПРЕЗ XIX И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК. Отново с QR код посетителите могат да видят дългият списък от майстори – строители в Тревненско, както и селищата от които произлизат.

В тази зала сме поставили и карта, с обозначени места, където са работили нашите майстори, както и сградите, които са строили. Поради широко мащабността на тяхната работа сме посочили по-главното селище, към което се причислява и съответния регион.  Използвани са символи за обозначаването на църкви, училища, мостове, камбанарии, къщи и др.

Акцент в експозицията е холограмна инсталация на един интересен архитектурен паметник от Трявна, съборен през 40-те години на ХХ век – Шарената чешма. С помощта на техника ще бъде разказана историята на тази чешма. Интересното при нея е декоративната украса – хора, играещи хоро, облечени в традиционни носии от времето. Чешмата е строена през 1762 г.

На табло на стената вдясно до вратата са показани снимки на домовете на тревненски строители.

Посещението на експозицията завършва на първия етаж в малката работилничка. На екран, поставен в ниша в помещението, вървят презентации по следните теми:

СТРОИТЕЛНИ ОБИЧАИ: на фона на снимки на стари къщи от Тревненско в текст - обичаи при избор на място за строеж, изкопаване основите на къщата, полагане основния камък, освещаване на новото жилище, На екрана са  показани също:

- 3D визуализация на ИЗГРАЖДАНЕТО НА КЪЩА (в случая Райковата къща в Трявна). Компютърната възстановка е дело на арх. Камелия Владимирова от Сдружение „Мещра”.

- Снимки на къщи и обществени ПОСТРОЙКИ, В ИЗГРАЖДАНЕТО НА КОИТО СА УЧАСТВАЛИ ТРЕВНЕНСКИ МАЙСТОРИ; 

- Снимки на ТРЕВНЕНСКИ МАЙСТОРИ;

- Снимки на ОБЕКТИ В ИРАН, в изграждането на които са участвали през 30-те години на ХХ век строители от Трявна и района;

- ФИЛМ ЗА ТРЯВНА ОТ 1929 г., в който важно място е отредено на знакови за града архитектурни обекти.

Мултимедийното представяне на тази част от информацията дава възможност за нейното допълване с откриването на нови обекти, строени от тревненски майстори, както и с на имена на майстори.

На стената вляво до вратата ще има снимка на къща със завършен скелет на покривната конструкция и текст на благословията, „такията“, при завършването на къща. На QR код ще има звуков файл на викане на такия. „Истинско” викане на такия е изпълнено от Димитър Тавров – ръководител на самодейния театрален състав в Трявна. Снимката на къщата ни е предоставена от ИЕФЕМ към БАН – София.

Всички текстове са снабдени с английски превод чрез QR код. Те са дело на Георги Бъчваров и Ивайло Николов от Институт за приложения в туризма и Грета Цанева – специалист „Туризъм и информация” към Община Трявна.

Към къщата е изграден и МУЗЕЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР.

В Музейния образователен център е оформен шарен кът за деца с  цветни масички и столчета. Там ученици на различна възраст ще имат възможност да разгърнат своя творчески потенциал, въображение и знания. Подготвили сме:

- Рисуване на елементи от тревненска къща върху дървена основа – къщичка за ключове.

- В интерактивна дъска са приложени няколко забавни образователни игри. Всичко е свързано със строителството и наученото по време на разходката в музея:

- Подреждане на пъзел с различна степен на сложност по снимки на стари сгради;

- кръстословица

- строителен инструментариум – да се свърже с наименованието му (това вече ще са го видели в експозицията)

- откриване на частите на сградата (върху показан макет). След като посочат наименованието на отделното помещение или част от сградата в отделен прозорец излиза информация за него.

Идеите на музейния колектив са разработване на образователна програма „Градили от дърво и камък”. Тя ще  насочена към различни възрастови групи.

Пространството около Попангеловата къща позволява провеждането на семинари, творчески срещи, научни форуми, като например архитектурния пленер „Бъдеще в миналото“, който се провежда вече две години с участието на студенти по архитектура.

С откриването на постоянна експозиция „Тревненска архитектурна школа“ завършва цикъла от представянето на художествените занаяти от Тревненската възрожденска школа в обособени музейни пространства. Това допринася за разширяване на образователните програми, предлагани от Специализирания музей - гр. Трявна.

 

Д-р Ирина Димитрова, Даниела Тодорова-Дабкова

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство“, т. 8, 2024 г.

 

* Бел. Г. Иванова – Макетите на Киревата къща и на къщата на уста Генчо Кънев са дело на резбаря Светлин Стефанов. Може да се „запознаете“ с тях в детайл на страницата му във фейсбук – „Възкръсналите тревненски къщи“   

Попангеловата къща в Трявна,
която приюти Музея на Тревненската архитектура

Макетите на Киревата къща,
градена от Архитектон Димитър Сергюв
и къщата на уста Генчо Кънев в Трявна

Копия на проекти на старите ни майстори-строители

Акустично гърне от църквата "Св. Св. Кирил и Методий"
в Свищов, строена от уста Генчо Кънев

В единия от долапите на къщата са представени
копия на проекта на църквата "Св. Георги" в Трявна,
градена от Архитектон Димитър Сергюв и фермана за построяването й

Макетът на старинния площад с Часовниковата кула

Макетът на Даскаловата къща

Снимка от експозицията,
запечатала сарая на Гираите във Върбица,
строен от тревненски майстори, 1835 г.

В долапа на къщата е показана организацията на работата на
тревненските дюлгери. Сред експонатите са подредени
инструменти, копия от сметководни тефтери,
вижда се и печата на Дюлгерското братско дружество в Трявна

Инструментариум на тревненски майстори-дюлгери

Акцент в експозицията е холограмна инсталация на
Шарената чешма в Трявна (1762 г.),
съборена през 40-те години на миналия век

Залата с портретите на майстори - строители
от Трявна и Тревненско.
С QR код посетителите могат да видят
дългият списък от майстори – строители
и селищата, от които произлизат

Карта на селищата, в които са работили тревненските майстори
и сградите, които са построили

Стенопис от Киревата къща в Трявна,
строена през 1851 г.
от Архитектон Димитър Сергюв

Каменна плоча от Шарената чешма в Трявна,
строена през 1762 г.,
разрушена при направата на уличната регулация през 1941 г.

В памет и прослава. Тревненските дюлгери

Преди време публикувах едно снимка, в което се постарах да „събера“ всички майстори-дюлгери от прочутата Тревненска строителна школа, с чийто фотографии разполагах. Сред тях липсват образите на такива прочути майстори, като - Архитектон Димитър Сергюв, Димитър Ошанеца, Иван Бучуковеца, Къню Драганов - Тревненеца, Слав Христовски, Йовчо Томчев и много други именити майстори, но за съжаление, времето не е съхранило визуален спомен за тях. Но е опазило поне някои от градежите им, които са най-достолепния им паметник във вечността...

Една част от фотографиите са експонирани в Музея на архитектурата /Попангелова къща/, за който ще Ви разкажа подробно съвсем скоро (не само, защото е любимият ми Тревненски музей), други добавих в резултат на собствените си дирения. Наскоро наследници на един от личните ни майстори – уста Павли Колев от к. Бижовци, ученик на Първомайстор Генчо Кънев, удостовериха неговия лик на една семейна погребална фотография, така че добавих и неговата снимка на „таблото“ на майсторите, както и рисувания портрет на Архитектон Димитър Сергюв, дело на неговия прапраправнук арх. Петър Сергюв, правен по описание на неговия дядо – учителят Петър Сергев.

Важно е да отбележа, че това далеч не са всички дюлгери от именитата Тревненската строителна школа, които към средата на XIX в. до 30-те години на XX в., наброяват 516 души, строили в над 400 селища... Още по-важно е да се знае и осъзнае, че благодарение и на техния усталък, сърцатост и родолюбие, Трявна е това, което е и името й все още се споменава с респект и уважение по цяло българско, а и не само...

Дълбок поклон пред делата и наследството, което са ни завещали! Да го съхраним и популяризираме е не само наш дълг, но и отговорност...

 

Галина Иванова

Ценен дар за Музея на архитектурата в Трявна

В края на изминалата година Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна получи скъп дар – рисуван портрет на „най-първия между тревненските майстори – строители през първата половина на XIX век“ – Архитектон Димитър Сергюв – Главния. Портретът е дело на неговия прапраправнук – арх. Петър Сергев и е дарен за експозицията в най-новия Тревненски музей – на архитектурата. Той бе открит навръх Димитровден през 2023 г. и е посветен на усталъка на майсторите от Тревненската строителна школа.

„На 26.10.2023 г. в най-стария архитектурен паметник в гр. Трявна беше открита нова музейна експозиция, представяща Тревненската архитектурна школа – пише в прессъобщението на СМРЗИ – Трявна, публикувано на страницата им във Фейсбук. - Тази експозиция стана повод за връзката ни с наследник на най-първия между тревненските майстори през първата половина на XIX век – архитектон Димитър Сергюв. Сред многобройните поздравления и благопожелания имаше и особено ценен поздравителен адрес - от пра-пра-пра внука на архитектона – арх. Петър Сергев. Като доказателство, че духовната връзка с Трявна никога не е прекъсвала, в края на 2024 г. той отново ни изненада – по разказа на своя дядо, учителя Петър Сергев, е нарисувал и подари на музея графичен портрет на своя прародител и вероятно учител в професията.

Благодарим от сърце!

Екипът на Специализиран музей - гр. Трявна“.

 

Надяваме се, подобни жестове и дарове да дообогатят безценния ни музеен фонд и експозициите, и да бъдат пример за подражание, защото Родът, Началата и Корените са нашият мост към бъдещето и вечността…

Хвалла на такива люде, като арх. Петър Сергев и дълбок поклон пред паметта и усталъка на именития му предшественик!

 

Галина Иванова

Два достолепни храма в Ловешко, дело на майстор Къню Денев от Трявна

Вече е ставало дума за тревненския майстор строител Къню Денюв Чолаков /1845-1925/, родом от село Околиите, Тревненско. Той е брат на друг прочут майстор – Атанас Денев /р. 1850 г./ и племенник на Уста Генчо Кънев по майчина линия /сестрата на Уста Генчо – Куна била омъжена за баща му – Деню, който след смъртта й, се жени повторно за жена на име Райка/. Според записките на резбаря Цаньо Антонов, Куна Кънева била женена в Скорците. Освен Атанас, Къню имал и други двама братя - Иван и Ганьо, и сестра Мона, която била омъжена за друг виден майстор – строител от Тревненско - Митю Цанев Куманеца /р.1852/. Освен упоменатите в предишни публикации негови църковни градежи във Враца и Врачанско, където той работил предимно в съдружие с майстор Генчо Ганчев Кънев от Генчовци /1845-1915 г./, племенник и ученик на Уста Генчо Кънев (син на брат му Ганчо /р. 1816 г./), майстор Къню Денев строи храмове и в Ловешко, където живее и работи и брат му Атанас. През 1889 г. той заминава по работа в Ловеч като самостоятелен майстор, а през 1893 г. се преселва в града със семейството си, където живее до края на дните си. За разлика от него, брат му Къню остава в Трявна. Негово дело са над 30 постройки в Ловеч и Ловешко – църкви, училища, къщи, участва в строителството на шосета, мостове, предимно с брат си Атанас. През 1897 г. той строи кубето на църквата „Св. Богородица“ в Ловеч, по план на инж. Тр. Хр. Трифонов. Великолепният резбован иконостас на храма, е дело на майстори от Тревненската художествена школа. Той е сред най-добрите образци на църковната дърворезба от първата половина на XIX в. По сведения на инж. Трифонов, по-малкият брат на Къню и Атанас – Деню, също работил по строителството на „здания, шосета и мостове“ в Ловеч и Ловешко. За съжаление, не успях да открия никакви други сведения за него… 

Поводът за днешната ми публикация е информацията за още два негови градежа в Ловешко, на които попаднах наскоро. Първият е на църква в село Дойренци, която носи името на Св. вмчк. Димитър“. Тя е осветена на 8 ноември 1910 г. от тогавашния Пловдивски митрополит Максим, а главният майстор на градежа е „Къню Денев от Трявна“. Богато резбованият иконостас в храма е късен, завършен е през 80-те години на миналия век. А църквата, която е най-голямата на територията на Ловчанска епархия, е основно ремонтирана и реставрирана в периода 2013-2016 г. Любопитен факт е, че основният дарител за ремонта и благоустройството на храма, е бизнесмена Кирил Домусчиев, чийто дядо Кирил е най-дългогодишният свещеник в черквата, където служи цели 45 години.

Художникът Димитър Пенелов изографисва иконите от иконостаса, тези на двата проскинитария, както и стенописите в цялата църква. Орнаменталната декоративна стенопис, витражът и декоративният мрамор в светата обител са дело на художничката Таня Христова. Дуото творци са възпитаници на Художествената академия в София. Владишкият трон е изработен от уста Дарин Божков от Трявна. Негово дело е и ктиторският трон, проскинитариите, аналоите, както и други дървени елементи, част от интериора на дойренската света обител.

За съжаление не успях да открия повече сведения за още една красива църква в Ловешко, дело на майстор Къню Денев, която носи името „Св. Св. Кирил и Методий“ /1895 г./ и се намира в днешното село Български извор. Информацията за главния майстор на градежа, откриваме в една статия на инж. Трифон Хр. Трифонов.   

 

 

Галина Иванова

Църквата "Успение Богородично" в Ловеч
Източник: tourism.lovech.bg

Резбеният иконостас на храма,
дело на майстори от Тревненската художествена школа,
първата половина на XIX в.
Източник: tourism.lovech.bg

Църквата "Св. Димитър" в с. Дойренци
Източник: tourism.lovech.bg

Иконостасът на църквата в Дойренци
Източник: tourism.lovech.bg

Друг ракурс към иконостаса в храма
Източник: tourism.lovech.bg

Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Български извор