Тревненски бУдил: Два достолепни храма в Ловешко, дело на майстор Къню Денев от Трявна

вторник, 21 януари 2025 г.

Два достолепни храма в Ловешко, дело на майстор Къню Денев от Трявна

Вече е ставало дума за тревненския майстор строител Къню Денюв Чолаков /1845-1925/, родом от село Околиите, Тревненско. Той е брат на друг прочут майстор – Атанас Денев /р. 1850 г./ и племенник на Уста Генчо Кънев по майчина линия /сестрата на Уста Генчо – Куна била омъжена за баща му – Деню, който след смъртта й, се жени повторно за жена на име Райка/. Според записките на резбаря Цаньо Антонов, Куна Кънева била женена в Скорците. Освен Атанас, Къню имал и други двама братя - Иван и Ганьо, и сестра Мона, която била омъжена за друг виден майстор – строител от Тревненско - Митю Цанев Куманеца /р.1852/. Освен упоменатите в предишни публикации негови църковни градежи във Враца и Врачанско, където той работил предимно в съдружие с майстор Генчо Ганчев Кънев от Генчовци /1845-1915 г./, племенник и ученик на Уста Генчо Кънев (син на брат му Ганчо /р. 1816 г./), майстор Къню Денев строи храмове и в Ловешко, където живее и работи и брат му Атанас. През 1889 г. той заминава по работа в Ловеч като самостоятелен майстор, а през 1893 г. се преселва в града със семейството си, където живее до края на дните си. За разлика от него, брат му Къню остава в Трявна. Негово дело са над 30 постройки в Ловеч и Ловешко – църкви, училища, къщи, участва в строителството на шосета, мостове, предимно с брат си Атанас. През 1897 г. той строи кубето на църквата „Св. Богородица“ в Ловеч, по план на инж. Тр. Хр. Трифонов. Великолепният резбован иконостас на храма, е дело на майстори от Тревненската художествена школа. Той е сред най-добрите образци на църковната дърворезба от първата половина на XIX в. По сведения на инж. Трифонов, по-малкият брат на Къню и Атанас – Деню, също работил по строителството на „здания, шосета и мостове“ в Ловеч и Ловешко. За съжаление, не успях да открия никакви други сведения за него…

Поводът за днешната ми публикация е информацията за още два негови градежа в Ловешко, на които попаднах наскоро. Първият е на църква в село Дойренци, която носи името на Св. вмчк. Димитър“. Тя е осветена на 8 ноември 1910 г. от тогавашния Пловдивски митрополит Максим, а главният майстор на градежа е „Къню Денев от Трявна“. Богато резбованият иконостас в храма е късен, завършен е през 80-те години на миналия век. А църквата, която е най-голямата на територията на Ловчанска епархия, е основно ремонтирана и реставрирана в периода 2013-2016 г. Любопитен факт е, че основният дарител за ремонта и благоустройството на храма, е бизнесмена Кирил Домусчиев, чийто дядо Кирил е най-дългогодишният свещеник в черквата, където служи цели 45 години.

Художникът Димитър Пенелов изографисва иконите от иконостаса, тези на двата проскинитария, както и стенописите в цялата църква. Орнаменталната декоративна стенопис, витражът и декоративният мрамор в светата обител са дело на художничката Таня Христова. Дуото творци са възпитаници на Художествената академия в София. Владишкият трон е изработен от уста Дарин Божков от Трявна. Негово дело е и ктиторският трон, проскинитариите, аналоите, както и други дървени елементи, част от интериора на дойренската света обител.

За съжаление не успях да открия повече сведения за още една красива църква в Ловешко, дело на майстор Къню Денев, която носи името „Св. Св. Кирил и Методий“ /1895 г./ и се намира в днешното село Български извор. Информацията за главния майстор на градежа, откриваме в една статия на инж. Трифон Хр. Трифонов.

Галина Иванова