Благодетелят Тотю Иванов Брънеков

Днес ще ви разкажа за един малко познат тревненец - Тотю Иванов Брънеков /1847-1927/, който приживе успява да натрупа значителен капитал от търговия, преживява фалит, но успява да възстанови, макар и част от богатството си. Известен сред съгражданите си с прякора „Батето“ и с пословичната си пестеливост, той е сред щедрите дарители на не една обществена кауза в града и съвсем заслужено е наричан от съвременниците си „Благодетел“. Повече за неговите заслуги и деятелност научаваме от Богомил Даскалов, който публикува кратки сведения за Тотю Ив. Брънеков в книжката си за Тревненското читалище от поредицата „Трявна в миналото“, издадена в годината на смъртта му /1927 г./. Средствата за отпечатването й, в 1000 екземпляра, са осигурени от „Благодетеля“, който дарява въпросният тираж на тревненското читалище, което по онова време носи името - „Напредък“.

Родителите на Тотю са тревненци, но не са сред заможните по онова време хора. Синът им Тотю е роден на 21 август 1847 г.  и, когато навършва 7 години, е изпратен да учи „ковачлък“. Нелеп инцидент е причината, малкият Тотю да не изучи занаята. Когато майка му, Дешка, го води при майстора да уточнят условията за чиракуването му, една искра от ковачницата подпалва забрадката й. Уплашена, тя решава, че това е лоша поличба за бъдещето на сина й и го отвежда веднага в къщи. След инцидента, родителите му решават да го изпратят в Търново да учи абаджийство. След 6-7 години „скитане по чужди места“, Тотю се завръща в Трявна и решава, макар и 15-годишен, да се запише в училище, тъй като осъзнава необходимостта и ползата от образованието. За 6 месеца завършва курса на обучение и се „пазарява“ за учител в к. Побък, Тревненско, където учителства от Димитровден до Гергьовден /1864-1865 г./. По-късно, когато тревненци шеговито го подкачат за даскалъка му, той с гордост заявява: „Дванадесет ученици изучих аз навремето, от които станаха 10 кметове, а Вие…?“.

По сведения на Б. Даскалов, Тотю зарязва учителстването, заради търговията, която го „влече“ отдавна. Отваря си бакалско дюкянче в Трявна, а стоката му е „толкова много“, че когато веднъж го посещава годеницата му, леблебиите и сушеното грозде „не стигнали, за да прикани изгората си“. С пословичната си пестеливост, той успява да „събере значително състояние“ и да разшири търговията си, най-вече с вълна.

Любопитен факт от неговата биография е, че съпругата му Дона Петрова Бъчварова /1847-1928/ г., родом от Трявна, е сестра на поборника Георги Петров Чохаджията /1834-1922/. А брат му - Цаню Ив. Брънеков, е част от Българското опълчение по време на Руско-турската война /1877-1878/. Тотю и Дона Брънекови имат четирима сина – Петър /бъдещият адвокат Петър Брънеков (1874-1916), дипломиран в Тулуза, Франция/, Белчо, Георги и Иван и дъщеря – Деша. От брака й с търновеца Панайот Гъбенски, се раждат синовете им Тотю и Георги, и дъщеря им Донка, които са сред най-крупните дарители на Трявна. Не случайно, на тяхно име е кръстена и галерията на фонд „13 века България“ в Трявна.

Неизвестен, или може би слабо известен факт, е участието на Тотю Ив. Брънеков, като акционер в текстилната фабрика на „Димитър Златев и Сие“ през 1887 г. Припомням, че след смъртта на основния инициатор и двигател на първата текстилна фабрика „Александър I“ /1881 г./ - Георги Т. Попов /през 1882 г./, неговите съдружници се разделят на два враждуващи лагера и построяват две нови текстилни фабрики, едната от които - на „Димитър Златев и Сие“, пуснати в експлоатация през 1884 г. Кризата след Сръбско-българската война от 1885 г., принуждава акционерите и на двете фабрики да плащат големи „проценти за заеми“. „Работите не тръгнали на добре“ и през 1896 г. ги „постигнал краха“. Тогава „Димитър Златев и Сие“ „преминава в ръцете на Свободния синдикат“. Тотю Ив. Брънеков губи капитала си, но успява да се съвземе и успява да възстанови, макар и частично състоянието си.

До края на живота си той „върти търговия на крак“, отбелязва още Б. Даскалов и допълва, че Тотю винаги е отзивчив към нуждите на съгражданите си, на които съдейства със заеми или посредничество. Смъртта го заварва на „пазарището“, в пазарния понеделник, където той склопява очи. Дата е 19 септември 1927 г.

Приживе Тотю Ив. Брънеков, оставя завещание, според което, дарява на Славейковото училище 10 000 лв.; същата сума „оставя“ и на църквата „Св. Архангел Михаил“, в чийто двор е погребан; на Дружеството за културно-економическо повдигане на Трявна дарява 2000 лева; за бедни – 2000 лв. и, както вече стана дума – 1000 екземпляра от кн. „Читалището“ /от поредицата „Трявна в миналото“/ – на Тревненското читалище.

По думите на Б. Даскалов, Тотю Ив. Брънеков е сред ревностните радетели на читалищното дело в Трявна, като още през 1890 г., подкрепя „борбата“ на „младите“ за „закрепване на читалище „Познай себе си“.

За крупните си „пожертвования“ приживе, той заслужено печели уважението и признателността на съгражданите си и остава в паметта им, като „Благодел“.

Светла му памет!

 

Галина Иванова

Портретът на Тотю Иванов Брънеков, 

публикуван на стр. 3 в 

кн. "Читалището" /1927 г./ от 

поредицата на Богомил Даскалов - 

"Трявна в миналото"

Гробът на Тотю Иванов Брънеков
в двора на църквата
"Св. Архангел Михаил" в Трявна,
в който е погребан и
неговият внук - Георги П. Гъбенски

Благовещение е!

„Тоя ден се празнува особено весело“ – отбелязва Богомил Даскалов в записките си, които се съхраняват в ОДА - Габрово. Рано сутринта се събират и палят „боклуците“ от почистването на градините. „Облаци от дим се издигат от всички градини, а домашните наизлазли около огньовете, наблюдават възвисяващите се облаци от дим с библейско страхопочитание, като че ли се извършва някакво тайнство - жертвоприношение“. Горенето на боклуците, по думите на Б. Даскалов има и „практическо значение“ за „съобразителния“ и „трудолюбив“ земеделец. На Благовещение се „изпъждат“ змиите от леговищата им, „тогава змията се събужда от сън и излиза“. На този ден старите българи слагали на трапезата си риба, хайвер и други „полублажни“ храни. Задължително обличали нова дреха, „за да ги заблажи Господ“. Децата прескачали огньовете за здраве. На този ден, както и в деня на „Св. 40 мъченици“ нашите предшественици ходели по сборове из околността.  

На днешния ден честваме християнския празник, посветен на Благовещението - евангелско събитие, при което Богородица научава, че ще става Божията майка.

Честит празник на всички майки! Бъдете здрави, обичани, благословени и благославящи с обич!

Честити да са и имениците днес!

* Иконата е дело на тревненския зограф Захария Цанюв, 1880 г.

Източник: Виртуална енциклопедия "Българска иконография"

Първата обществена библиотека в България *

В самата утроба на родната Стара-Планина стои разстлано и  обгърнато от всички страни от божествено красиви околности, старинното градче Трявна. Шумливи ручеи и рекички щедро и обилно напояват малките долчинки и градини на заселището и тихо нашепват за откраешно, приказно минало.

Названия и имена на местности, на закътани в балканските недра селца или кацнали по околните върхове колиби, сладко галят въображението и като през блажен сън го отнасят векове назад, към далечното и славно минало. Едно минало на величие и трагизъм, на цивилизация и падение. Минало на творчество и блясък, макар и горски, но все пак блясък за времето си, на разрушение и сълзи след загиването на Търново.

И наистина всеки връх, всеки хълм, всяка долчинка и заселище, всяка старинна сграда или църква тук крият дълбоко в себе си съкровището на един далечен спомен за красота и благородство, за богатство и лепота.

Тук, из тия изумителни околности, защитени от планинските стени от враг и от ветрове, са били любимите места за покой и отдих на царе и везири, на жупани и боляри, на князе и военачалници. Тадева са били и сочните, и вечнозелените пасбища за царските коне и стада. Природата майчински и топло е прегърнала този край и го е целунала с благословията си, като го отредила да бъде през вековете на тъмнините и скръбта едно от скривалищата на народното ни самозапазване и един от изворите на нашето пробуждане.

И мълви се, не без основание, че когато турският меч се забивал дълбоко в сърцето на България, когато Търново е бил повален от османците, тук, в това недостъпно скривалище, намерили спасително убежище много от князете и от знатните на покорената и подложена на сеч и огън столица.

През Великденските празници тази година посетих Трявна. Живо любопитствах за неговото забулено минало, за неговите отколешни съдбини, потънали в мрака и легендата. Местният прогимназиален учител г-н Б. Даскалов, който отдавна се рови из старините на този край и е успял да натрупа и издаде много интересни материали за историята на градчето и неговите околности, бе тъй любезен да ме запознае с много любопитни страни из неговото минало. Стана дума и за възобновеното тревненско читалище, като зачекнахме изобщо и живота на читалищата и библиотеките у нас, тяхното минало, ролята, която са играли през времето на нашето възраждане и борбите за самостоен народностен живот, техния произход и днешното тяхно значение. Поддържах, както е въобще прието да се предполага, че първите наши читалища у нас са възникнали почти едновременно в Лом, Свищов и в Шумен през 1856 и 1857 г. и че тия три градове още се препират за първенство, като всеки от тях настоява, че неговото читалище е най-старото. Г-н Даскалов забеляза, че това не може да бъде близо до историята, защото в Трявна е съществувала обществена (народна) библиотека много преди 1856 година.

Тъй или инак, установено е, че преди тази година у нас не е отбелязано никъде за съществуването на обществени или народни читалища и библиотеки, освен манастирските, и най-старите, известни за сега, свидетелства потвърждават, че появяването на този род читалища у нас трябва да се смята през 1856 година, от което време и почва историята на нашето читалищно и библиотечно дело. Голяма бе изненадата ми, когато г. Даскалов ми изложи своята богата и интересна архива и ми подаде една стара кондика, в която сам прочетох необоримото свидетелство за съществуването у нас на общодостъпна народна библиотека далеч по-рано от 1856 година.

Документът е написан на смесен славяно-български език с чувствителен преход към новобългарски и има приблизително следното съдържание:

„Тази книгохранителница е отворена за всички и всеки, който би пожелал, може да получи която книга поиска, но той трябва да я прочете там и никой не смее да изнесе каквато и да било книга вън от стълбите. 1847 година, 19 Декемврий“.

След това следва опис на книгите, които били 134, от които някои по два, по три и дори по пет къса. Препис не снех от документа, нито от описа, понеже притежател на свидетелството тъкми сам да го издаде в отделен свитък, заедно с други материали из миналото на град Трявна, обаче той даде съгласието си да съобщя, както намеря за добре, за туй интересно свидетелство, което хвърля нова светлина върху произхода на нашите читалища и общодостъпни библиотеки.

От изложеното до тука, явно е, че преди да изникнат читалищата в Лом, Свищов и в Шумен, девет години по-рано в Трявна е съществувала вече общодостъпна библиотека с читалня. А това личи от обстоятелството, че в самото свидетелство е казано; „само там може всеки да прочете, каквато книга би си избрал“.

„Книгохранителницата“ или библиотеката с читалнята се помествала в училището. Библиотечният имот се е състоял предимно от известните до него време български книги, както и от голям брой руски и една-две французки. От други езици - никакви.

Прави впечатление още и обстоятелството, че избягнали да назоват с гръцкото име този малък просветен за времето си разсадник и от „библиотека“, нарекли го с понятното и хубаво наше название „книгохранителница“.

И тъй, поне за сега, до като не се открие някое по-далечно свидетелство, което да ни потвърди за съществуването на по-стара общодостъпна народна библиотека или читалище, би трябвало да приемем годината 1847 за начало на нашата библиотечна и читалищна история. По този начин препирнята за първенство между градовете Лом, Свищов и Шумен в туй отношение пада сама по себе си, и на град Трявна трябва да се даде правото на пръв основател на общодостъпна народна библиотека.

След няколко годишно съществуване и развитие на „Книгохранителницата“, кой знае как, настъпил упадък, тя била занемарена; вероятно защото вниманието било вече насочено към друг начин на борба за народностно оцеляване, към въоръжения начин, и книгите били разграбени от гражданите. Едва през 1869 година наново се възобновява читалището в Трявна, за което има запазен и печатан устав. От това време, то е прекарвало периоди на разцвет и замиране и през Януарий тази година възкръсва още един път за живот.

Между другото, нека спомена, че г-н Б. Даскалов притежава богата архива от документи из нашето възраждане, които имат не само местен, но общ интерес. В своето съкровище от старини той е запазил много писма от видни наши общественици, книжовници и революционери. Той притежава писма от Ил. Макариополски, от П. Р. Славейков, от Левски, от С. Раковски и от други.

Мислим, че е време вече тази съкровница да излезе от своето скривалище и бъде използувано от нея онова богатство, което има интерес, както за живота на онези дейци, тъй и за много неосветлени страни от нашите борби през турската епоха.

 

 

Константин Мутафов

сп. „Българска мисъл“, бр. 6-7/1926 г.

 

* Бел. Г. Иванова

В книгата си „Страници от историята на Трявна през Възраждането“ /2023/, д-р Ирина Димитрова отбелязва, че подобни обществени библиотеки към училищата, се създават още през 1845 г. в Казанлък и, според Стилиян Чилингиров, те са първите обществени библиотеки у нас с книги из областта на светското познание. По думите й, становището на Богомил Даскалов, което по-късно е подето и от Константин Мутафов, че в Трявна е основана първата обществена библиотека, „решавайки с това спора за първенството между Лом, Свищов и Шумен, е „твърде амбициозно“…

* НЧ "Пенчо Славейков 1871" - Трявна