Първото детско списание

Цяла нощ дядо Славейков беше работил в печатницата да приготви материал за вестник „Македония“. Сега се прибираше в къщи. Изток се червенееше, но Цариград още спеше. В мълчаливия град далеч някъде изкукурига петел, след малко се обади друг, после трети. Беше тихо. Само стъпките на дядо Славейков се чуваха по калдъръма на улицата. Той вървеше и мислеше за децата си. Много тъгуваше за тях. Представяше си как сега спят дома в Трявна, натъркаляни на пода под топлата бяла черга, със зачервени бузки и рошавички потни коси. След малко ще изскочат от чергата, ще се умият надве-натри и грабнали книжките си и комат хляб в ръка, ще тичат на училище. В къщи ще остане само малкият Пенчо, ще играе около стана на майка си или ще слезе в двора на вадата да си прави воденички… Вечерта ще се съберат всички около железния свещник. Ще четат уроците си и после ще заспят… Дядо Славейков си спомняше и своето детинство. Колко много му се искаше някога да чете, а нямаше никакви книги. Само черковни книги, по които учеха.

„Малките хора и сега искат да четат – мислеше той, - а още нямаме книги за тях. Народът е съчинил и приказки, и песни за децата, а ние, писателите, какво сме написали до сега за тях?“.

Много пъти беше мислил дядо Славейков и много пъти беше заричал да напише за децата книжки.

„Пусто време не остава… Ако ти не приляга времето, ти нему прилегни!“ – мина през ума му пословицата.

Потънал в такива мисли, той стигна до Керемид махлеси, дето живееше. След няколко часа сън отново беше бодър. Седна на масата си и започна да пише. Пред него се трупаха изписани сини листа със ситния му като мъниста почерк. На първия лист се четеше:

„Пчелица или ред книжки за деца“.

Към българчетата!

„… Силно усещаното лишение от книжки, сгодни за прочитание на децата, ни подкани да предприемем едно редовно издание на таквизи книжки. Някои даже възрастни и учени смятат и употребяват книгите и вестниците като неща бездушни. Колко страшно се лъжат те. Книгите и вестниците могат да мислят и говорят и правят зло или добро. Писателят или съчинителят на книгата, или вестникът, който би взел в ръка ти, малий ми читателю, ще ти бъде другар, докогато ти искаш да те придружава, и той ще ти говори…

От това се разбира, че голям бил някой като мене или малък като тебе, все трябва да си доставя добри книги, които да му бъдат добри и полезни другари и приятели“.

Дядо Славейков остави перото си на масата. Той си представи как децата му ще получат тази книжка в Трявна!...

Донка ще я приеме от пътника, който ще им я занесе. Тя ще викне братчетата си от чардака… Чуваше дори гласа й:

- Рачо, Райко, Христо, къде сте, бре? Елате!

Сигурно Христо, най-пъргавият, ще се обади:

- Защо ни викаш?

- Потърси у дядови Рачо и Райко! Да додат, че книжка от Цариград е дошла за нас.

Христо ще хукне като стрела към реката за дядови си. Малко след това децата ще дотичат и ще се съберат около Донка.

Голямата сестра, седнала с книжката в ръце на някой от писаните сандъци, ще им чете. Той виждаше любопитните лица на децата си, които жадно поглъщат всяка дума. Виждаше и дяволитите очи на малкия Пенчо, сгушен в полата й. Бащата беше сварвал много пъти голямата си дъщеря, събрала малките палавници, да им разказва, каквото е прочела в списание „Зорница“ или друга някоя книга.

Дядо Славейков се усмихна щастлив: българските деца ще имат свои книжки!

- Е, докато приготвям броевете, ще се спи по-малко, но няма що! Нали е в полза на децата!

И перото му пак зашари по книгата:

В цвят се взира,

мед събира

малката пчела!

Ако трудни, но са чудни

нейните дела.

От бръмченье

нам ученье

„Труд за похвала“.

Така започна първото детско списание у нас „Пчелица“. Тя захвърча по всички краища на българската земя и децата с радост я посрещнаха. Никога досега българчетата не бяха имали такова четиво. От „Пчелица“ те научаваха много неща.

„Опитвай се пак!“ – ги учеше дядо Славейков.

Туй да ти е все в умът:

„Опитвай се пак!“.

Би не случи първи път,

опитвай се пак!

Покажи, че си юнак!

Дръж се, ти щеш победи,

само постоян бъди –

опитвай се пак!

Както могат другите,

тъй с търпенье мож и ти –

да н’останеш тъй простак,

опитвай се пак!

Бащите на повечето от децата бяха бедни хора. Рядко някой от тях можеше да запише детето си за списанието. Дядо Славейков също беше беден. Книгите излизаха в малък брой и не можеха да си покрият разноските за хартия и печат. Той си блъскаше главата отгде да намери пари за списанието. Със своята находчивост и енергия той направи дори лотария, но и това не помогна. Пари не можаха да се съберат. „Пчелица“ спря на седмия брой…

Началото беше турено.

 

 

Светослава Славейкова

Из книгата „Дядо Славейков. Случки из неговия живот“, 1957 г.

 

* На снимката: сп. „Пчелица“, кн. 1/1871 г., НБКМ

Петдесетница е! Честит празник, тревненци!

Петдесетница или Денят на Света Троица, е един от най-големите християнски празници и сред подвижните такива. Той прославя явяването на Светия дух върху апостолите на 50-ия ден след Възкресението. На следващия ден е Денят на Светия дух. На Петдесетница е и празника на Трявна!

Честити, здрави и благословени да са всички, които живеят и обичат с Трявна в сърцето!

* Иконата "Новозаветна троица" е дело на тревненския зограф Цоню Симеонов, 1867 г.

Отиде си арх. Петър Сергев – човекът, който обичаше Трявна с обичта на предците си

Днес, след кратко боледуване, почина арх. Петър Сергев /1954-2026/ – внук на учителя Петър Сергев и прапраправнук на Архитектон Димитър Сергюв. Много ми е трудно да пиша за него в минало време, защото освен специален приятел, той беше човек с богата ерудиция, съхранени ценности и дълбоко, и сърдечно свързан с Трявна и Тревненското. Обичаше я, почиташе я така, както се обича и почита светиня. Прекланяше се пред хубостта и усталъка на старите ни майстори, пред богатата й история и култура. И въпреки, че житейският му и професионален път го отвежда далеч от тук, той жадуваше всяка следваща среща с нея, а споменът от досега с града на предците му, го зареждаше с неописуема радост и душевна благодат. „Алтън Трявна” – така я наричаше и често споделяше, че особено нощем, когато сънят, прогонен от разните му болежки, не му даваше мир и покой, я кръстосва надлъж и нашир в мислите и сърцето си... Надяваше се и да успее да я зърне още веднъж, преди да потегли към небесните селения. Уви, Бог реши друго...

Преди време го помолих да нарисува скица-портрет на прапрапрадядо си Архитектона, по запазени спомени от дядо му Петър Сергев, и по личен, вътрешен усет. Дълго го убеждавах, че ще е ценно и потребно, не само за деца и внуци, но и за всички нас, тревненци, но той сам осъзнаваше, че изкуството е призвание за малцина. Когато, все пак, скицата беше готова, го убедих да я дари на музея в Трявна, въпреки че беше далеч от художествените висоти, на които сме навикнали. Благодарна съм му, че го стори, защото е Път и Памет!

Веднъж, съвсем импулсивно и без повод, реших да го изненадам с една дигитална картина, в която да преплета неговия образ с този на дядо му Архитектона, рисуван от самия него, като символ на моста между поколенията. Не очаквах, че ще го развълнувам чак толкова. И едва по-късно си дадох сметка, че поне според запазеното физическо описание на Архитектон Димитър Сергюв, неговият прапраправнук Петър Сергев, и той архитект, е точно негово копие. Публикувам картината в негова памет, знам че не би имал нищо против, въпреки прословутата си скромност...

И, колкото и да ми е тъжно, че загубих такъв ценен приятел, се радвам, че бях до него, макар и от дистанция, през последните няколко години от живота му и в последните дни от земния му път. Удовлетворена съм, че споделихме толкова много мисли и обич за Трявна, че го „събрах” с дядо му и то пред любимата му Сергюва църква – „Св. Георги”, че го сприятелих и с д-р Ирина Димитрова, с която бяхме „любимите му тревненки”, които пазят жива паметта и магията на Тревненското...

А много още имахме да си кажем... Не успяхме да се насладим заедно на Трявна, да пием кафе сред зеленината на Попангеловата къща, която разказва и за усталъка на дядо му Архитектона, но знам и вярвам, че арх. Петър Сергев вече си е у дома – при своите обични предци, при началата и корените. И макар и нетленно се завръща в обичния си град, където, според последната му воля, ще бъде погребан...

Светла му памет във висините! И искрени съболезнования на семейството и близките му!

Ще ми липсваш, приятелю! До нови срещи в по-добрия свят!

 

Галина Иванова

Щрихи из учебното дело в Трявна преди Освобождението. „На учението корените са горчиви, но плодовете му са сладки“

По повод най-светлия ни духовен празник – на книжовността, просветата и културата, помествам кратък откъс за учебното дело в Трявна преди Освобождението, от книжката на Тодор Ц. Духовников – „Животът в Трявна преди Освобождението“ /1943 г./.  

„В Тревненското училище е имало добри учители, някои съ средно образование; учителствалъ е и дядо Славейковъ. Но е имало и съвсемъ неподготвени, на които метода на преподаването е бил крайно опростотворен: „От тукъ до тукъ“, посочвайки въ учебника, кое трябва да научатъ учениците за следния день. /Бел. Г. Иванова - В книжката си от поредицата „Трявна в миналото“, посветена на 100-годишнината на Славейковото училище, Богомил Даскалов описва интересни случки по спомени на своя баща – Христо Н. Даскалов, илюстриращи „до къде са се простирали знанията“ на някои тогавашни учители: „Даскал Стефан /* Стефан Цончев Горский от Елена, който бил условен за учител на „граматиците“ през есента на 1854 г., след напускането на Петко Р. Славейков/, не е имал понятие за най-малко кратно число, ето защо привеждане дроби в еднакъв знаменател извършваше, като умножавахме помежду им всички знаменатели и като получахме общия знаменател, често пъти грамадно число, не можахме да намерим съответния числител и задачата оставаше нерешена. Веднъж Витан Поп Коюв, вижда се, подучен от баща си, който беше интимен приятел на Петка Р. Славейкова и не добре разположен към даскал Стефана, зададе въпрос на Горский: „Учителю, как прави настояще време глагола „уснухъ“. Горский помисли, помисли и нерешително каза: „Сплю, спише, спитъ“. – „Ами, че тука в граматиката (Момчилова) пише, че „уснухъ“ прави сегашно време: „усыпаю“. Учителят погледна в учебника, гдето действително бе твърдението на ученика, позасрами се, но нищо не каза, а само извади прякор на Витана – „Филоложе“./

Вероятно, за такива свои учители въ Трявна Пенчо Славейковъ пише:

„Преди да я напълни (чашата на знанието) той (Славейковъ) излелъ от нея онова малко нещо, което са наливали въ нея професорите въ Анвартския университетъ, гдето той си е губилъ времето да слуша лекциите на тия мъдреци, които сушатъ сливи на месечина“.

За отопление на училищните стаи дърва не са доставяли – всеки ученикъ носилъ сутринь под мишница по едно дръвче. Паленето на печките и метенето на стаите вършели сами учениците, по дежурство.

Понеже въ свободното време следъ обяд нямало никакъвъ контролъ – ни учители, ни слуги, децата, особено зимно време или когато времето е лошо, играли лудешката въ самите стаи, та се е дигалъ такъвъ прахъ и тъй се развалялъ въздуха, че трудно се е дишало.

Учебни помагала нямало, освенъ ако се сметатъ такива квадратните корици съ отпечатаната върху тях азбука, която „първачетата“ напевно заучавали: а – агне; бе – биволъ; в – волъ; ге – гълъбъ; д – дърво; и пр. Съ тия корици, закрепявани на черната дъска върху закованите хоризонтално тачки, учительтъ откривалъ на учениците азбуката. По-късно били доставени географически карти и единъ планетарий, въ който „малките“ се зазепвали, когато съ важность го носили отъ учителската стая въ тази, където щяло да се преподава урокъ по землеописание на „граматиците“. По-рано нямало и учебници – служили си съ ръкописни, нагодени обикновено въ диалогична форма. После отъ книгоиздателствата на Хр. Г. Дановъ и Д. П. Манчевъ се пустнали разни буквари, числителници, землеописания, учебници по бащинъ и майчинъ езикъ, граматика, законъ Божий и др., по-вечето отъ тех преведени по инициативата на Априловъ и Палаузовъ.

Учениците наказвали, като ги запирали, поставяли на колене, бияли съ пръчка по ръцете шибали ги отзадъ, държани „на чушъ“ върху гърба на другиго, чернили ги, дърпали имъ ушите и др., за да ги накаратъ да почувствуватъ, види се, че „на учението корените са горчиви“… Въ тетрадките си по краснописание учениците писали следните нравоучения, диктувани имъ отъ учителите: „Бой се отъ Бога. Обичай родителите си. Почитай ближните си. Бъди честен. Истинското благородство се състои въ добродетель. На учението корените са горчиви, но плодовете му са сладки“ и др.

При разпущане учениците си отивали наредени, като жерави, единъ следъ другъ, а отъ страна надзиратель – ученикъ, който записвалъ немирните.

За писане си служили съ пера отъ птици - „пачи“ пера. Попивателна хартия нямало – попивали написаното съ особенъ, лъскавъ черъ песък или съ пепель. Перата и мастилото носили въ продълговати металически (пиринчени) мастилници - дивити, които селенчетата – ученици втиквали, като пищови, на поясъ.

На учениците, на младежьта преди Освобождението, не били познати спорта, туризма. Собствено и тогава, играяли, само че други игри, не като сегашните, „европейски“ – играли на „гоненица“, на „прескочи кобила“, на „криеница“, на „гуша“, на „роби“ и др. След Освобождението пъкъ децата, подъ влиянието на руско-турската война, били увлечени въ битки съ камъни, въ които битки често се „проливала и кръвь“ – „пуквали“ понякога някоя глава, улучена съ камъкъ отъ „неприятеля“. „Неприятелите“ се делели по махали.

Въ Трявна съществувало отделно Девическо училище още отъ 1855 г. Отначало въ ограниченъ размеръ, после то се развило до такава степень, че стояло на еднаква висока съ мъжкото класно училище. Тревненци имали право да се гордеятъ съ него – такива училища преди Освобождението въ цяла България се броели на пръсти…

 

Подготви

Галина Иванова

* Възстановка на класна стая, от началото на XIX в., от взаимното училище в Трявна.

Снимка: СМРЗИ - Трявна, Музей "Старото школо"

24 май - най-светлият ни, духовен празник

Честит да е най-светлият ни празник - на духа, просветата, културата. Денят на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, на Българската азбука!

Словото е светлина!

Пази го!

Предай го!

Умножи го!

Да са здрави и благословени всички учители, ученици, учени, студенти, всички, за които Знанието е не само сила, но и Мисия!

На добър час и на всички абитуриенти! Да сбъдват мечтите си и да следват Пътя си със сърце!

Честит да е денят на Св. Св. Константин и Елена

Днес празнуват и всички именици, кръстени на Св. Св. Константин и Елена.

Да са здрави и благословени!

* Стенопис на Св. Св. Константин и Елена от църквата „Св. Георги“ в Трявна