Отиде си арх. Петър Сергев – човекът, който обичаше Трявна с обичта на предците си

Днес, след кратко боледуване, почина арх. Петър Сергев /1954-2026/ – внук на учителя Петър Сергев и прапраправнук на Архитектон Димитър Сергюв. Много ми е трудно да пиша за него в минало време, защото освен специален приятел, той беше човек с богата ерудиция, съхранени ценности и дълбоко, и сърдечно свързан с Трявна и Тревненското. Обичаше я, почиташе я така, както се обича и почита светиня. Прекланяше се пред хубостта и усталъка на старите ни майстори, пред богатата й история и култура. И въпреки, че житейският му и професионален път го отвежда далеч от тук, той жадуваше всяка следваща среща с нея, а споменът от досега с града на предците му, го зареждаше с неописуема радост и душевна благодат. „Алтън Трявна” – така я наричаше и често споделяше, че особено нощем, когато сънят, прогонен от разните му болежки, не му даваше мир и покой, я кръстосва надлъж и нашир в мислите и сърцето си... Надяваше се и да успее да я зърне още веднъж, преди да потегли към небесните селения. Уви, Бог реши друго...

Преди време го помолих да нарисува скица-портрет на прапрапрадядо си Архитектона, по запазени спомени от дядо му Петър Сергев, и по личен, вътрешен усет. Дълго го убеждавах, че ще е ценно и потребно, не само за деца и внуци, но и за всички нас, тревненци, но той сам осъзнаваше, че изкуството е призвание за малцина. Когато, все пак, скицата беше готова, го убедих да я дари на музея в Трявна, въпреки че беше далеч от художествените висоти, на които сме навикнали. Благодарна съм му, че го стори, защото е Път и Памет!

Веднъж, съвсем импулсивно и без повод, реших да го изненадам с една дигитална картина, в която да преплета неговия образ с този на дядо му Архитектона, рисуван от самия него, като символ на моста между поколенията. Не очаквах, че ще го развълнувам чак толкова. И едва по-късно си дадох сметка, че поне според запазеното физическо описание на Архитектон Димитър Сергюв, неговият прапраправнук Петър Сергев, и той архитект, е точно негово копие. Публикувам картината в негова памет, знам че не би имал нищо против, въпреки прословутата си скромност...

И, колкото и да ми е тъжно, че загубих такъв ценен приятел, се радвам, че бях до него, макар и от дистанция, през последните няколко години от живота му и в последните дни от земния му път. Удовлетворена съм, че споделихме толкова много мисли и обич за Трявна, че го „събрах” с дядо му и то пред любимата му Сергюва църква – „Св. Георги”, че го сприятелих и с д-р Ирина Димитрова, с която бяхме „любимите му тревненки”, които пазят жива паметта и магията на Тревненското...

А много още имахме да си кажем... Не успяхме да се насладим заедно на Трявна, да пием кафе сред зеленината на Попангеловата къща, която разказва и за усталъка на дядо му Архитектона, но знам и вярвам, че арх. Петър Сергев вече си е у дома – при своите обични предци, при началата и корените. И макар и нетленно се завръща в обичния си град, където, според последната му воля, ще бъде погребан...

Светла му памет във висините! И искрени съболезнования на семейството и близките му!

Ще ми липсваш, приятелю! До нови срещи в по-добрия свят!

 

Галина Иванова