Щрихи из учебното дело в Трявна преди Освобождението. „На учението корените са горчиви, но плодовете му са сладки“

По повод най-светлия ни духовен празник – на книжовността, просветата и културата, помествам кратък откъс за учебното дело в Трявна преди Освобождението, от книжката на Тодор Ц. Духовников – „Животът в Трявна преди Освобождението“ /1943 г./.  

„В Тревненското училище е имало добри учители, някои съ средно образование; учителствалъ е и дядо Славейковъ. Но е имало и съвсемъ неподготвени, на които метода на преподаването е бил крайно опростотворен: „От тукъ до тукъ“, посочвайки въ учебника, кое трябва да научатъ учениците за следния день. /Бел. Г. Иванова - В книжката си от поредицата „Трявна в миналото“, посветена на 100-годишнината на Славейковото училище, Богомил Даскалов описва интересни случки по спомени на своя баща – Христо Н. Даскалов, илюстриращи „до къде са се простирали знанията“ на някои тогавашни учители: „Даскал Стефан /* Стефан Цончев Горский от Елена, който бил условен за учител на „граматиците“ през есента на 1854 г., след напускането на Петко Р. Славейков/, не е имал понятие за най-малко кратно число, ето защо привеждане дроби в еднакъв знаменател извършваше, като умножавахме помежду им всички знаменатели и като получахме общия знаменател, често пъти грамадно число, не можахме да намерим съответния числител и задачата оставаше нерешена. Веднъж Витан Поп Коюв, вижда се, подучен от баща си, който беше интимен приятел на Петка Р. Славейкова и не добре разположен към даскал Стефана, зададе въпрос на Горский: „Учителю, как прави настояще време глагола „уснухъ“. Горский помисли, помисли и нерешително каза: „Сплю, спише, спитъ“. – „Ами, че тука в граматиката (Момчилова) пише, че „уснухъ“ прави сегашно време: „усыпаю“. Учителят погледна в учебника, гдето действително бе твърдението на ученика, позасрами се, но нищо не каза, а само извади прякор на Витана – „Филоложе“./

Вероятно, за такива свои учители въ Трявна Пенчо Славейковъ пише:

„Преди да я напълни (чашата на знанието) той (Славейковъ) излелъ от нея онова малко нещо, което са наливали въ нея професорите въ Анвартския университетъ, гдето той си е губилъ времето да слуша лекциите на тия мъдреци, които сушатъ сливи на месечина“.

За отопление на училищните стаи дърва не са доставяли – всеки ученикъ носилъ сутринь под мишница по едно дръвче. Паленето на печките и метенето на стаите вършели сами учениците, по дежурство.

Понеже въ свободното време следъ обяд нямало никакъвъ контролъ – ни учители, ни слуги, децата, особено зимно време или когато времето е лошо, играли лудешката въ самите стаи, та се е дигалъ такъвъ прахъ и тъй се развалялъ въздуха, че трудно се е дишало.

Учебни помагала нямало, освенъ ако се сметатъ такива квадратните корици съ отпечатаната върху тях азбука, която „първачетата“ напевно заучавали: а – агне; бе – биволъ; в – волъ; ге – гълъбъ; д – дърво; и пр. Съ тия корици, закрепявани на черната дъска върху закованите хоризонтално тачки, учительтъ откривалъ на учениците азбуката. По-късно били доставени географически карти и единъ планетарий, въ който „малките“ се зазепвали, когато съ важность го носили отъ учителската стая въ тази, където щяло да се преподава урокъ по землеописание на „граматиците“. По-рано нямало и учебници – служили си съ ръкописни, нагодени обикновено въ диалогична форма. После отъ книгоиздателствата на Хр. Г. Дановъ и Д. П. Манчевъ се пустнали разни буквари, числителници, землеописания, учебници по бащинъ и майчинъ езикъ, граматика, законъ Божий и др., по-вечето отъ тех преведени по инициативата на Априловъ и Палаузовъ.

Учениците наказвали, като ги запирали, поставяли на колене, бияли съ пръчка по ръцете шибали ги отзадъ, държани „на чушъ“ върху гърба на другиго, чернили ги, дърпали имъ ушите и др., за да ги накаратъ да почувствуватъ, види се, че „на учението корените са горчиви“… Въ тетрадките си по краснописание учениците писали следните нравоучения, диктувани имъ отъ учителите: „Бой се отъ Бога. Обичай родителите си. Почитай ближните си. Бъди честен. Истинското благородство се състои въ добродетель. На учението корените са горчиви, но плодовете му са сладки“ и др.

При разпущане учениците си отивали наредени, като жерави, единъ следъ другъ, а отъ страна надзиратель – ученикъ, който записвалъ немирните.

За писане си служили съ пера отъ птици - „пачи“ пера. Попивателна хартия нямало – попивали написаното съ особенъ, лъскавъ черъ песък или съ пепель. Перата и мастилото носили въ продълговати металически (пиринчени) мастилници - дивити, които селенчетата – ученици втиквали, като пищови, на поясъ.

На учениците, на младежьта преди Освобождението, не били познати спорта, туризма. Собствено и тогава, играяли, само че други игри, не като сегашните, „европейски“ – играли на „гоненица“, на „прескочи кобила“, на „криеница“, на „гуша“, на „роби“ и др. След Освобождението пъкъ децата, подъ влиянието на руско-турската война, били увлечени въ битки съ камъни, въ които битки често се „проливала и кръвь“ – „пуквали“ понякога някоя глава, улучена съ камъкъ отъ „неприятеля“. „Неприятелите“ се делели по махали.

Въ Трявна съществувало отделно Девическо училище още отъ 1855 г. Отначало въ ограниченъ размеръ, после то се развило до такава степень, че стояло на еднаква висока съ мъжкото класно училище. Тревненци имали право да се гордеятъ съ него – такива училища преди Освобождението въ цяла България се броели на пръсти…

 

Подготви

Галина Иванова

* Възстановка на класна стая, от началото на XIX в., от взаимното училище в Трявна.

Снимка: СМРЗИ - Трявна, Музей "Старото школо"