Тревненци били трезви хора, умерени в ядене и пиене

Тревненци обичали веселието и наздравиците, но били умерени и трезви хора. Поне според свидетелствата от онези времена, които успях да събера с помощта на специалистите от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна - Даниела Дабкова и Лидия Горанова. Благодарение на будната памет на покойния вече Данко Зинзаров, успях да проуча и къде се е намирала първата кръчма в Трявна, както и да събера сведения за питиепродавниците в града, по махали, през периода 1933 до 1948 г.

Първият откъс е от книгата на Тодор Ц. Духовников - „Животът в Трявна преди Освобождението” (Бегли спомени)

„Тревненци били трезви хора - споделя той, - умерени в ядене и пиене - нарядко злоупотребявали, макар че от зимните сливи редовно си варели ракия - главно за това употребявали сливите: за произвеждане на ракия и като ги сушили на слънце, разцепени, а виното било евтино (докарвали го от другаде в бъчви с коля, а често и на коне, наливано в цилиндрически дървени съсъди - „бурии”).

Пиян човек рядко се виждал, но пиели почти редовно, при всяко ядене. „Попрехвърляли” само по сватби и когато били „на гости””.

ДОЛАЖАКЪТ СЕ ВДИГАЛ САМО С ВИНО И ЗА СВАТБА И ЗА СМЪРТ

По думите на Христо Даскалов през втората половина на XIX в. „почти всеки тревненец си наливал по една-две бъчви вино, изварявал си някоя ока ракийца от сливите си, по сбора си купувал нужните за вкъщи сапун и свещи, докарвал си от пазар жито и сол и така приготвен, чака с радост идването на зимата - времето на сватбите и веселбите”. И «още щом съмнело на Коледа, Великден, Архангеловден и пр., тъпаните загърмявали най-напред на конака, после у чорбаджиите, еснафите и т.н. по йерархически ред. Започвали гърмежи с пищови, пушки, като от всяка къща се светкало и гърмяло. През целия ден се извивали кръшни хора на площада...".

Един малко познат обичай, който се изпълнявал до началото на XX в. на празничните трапези в Тревненско бил т.н. „долажак”- вид наздравица за здравето на всички присъстващи, като особеното в случая е, че се пие за здравето на всеки поотделно. Наздравицата „долажак” се вдига само с вино. Ето как я описва Христо Даскалов: „Кумът или най-старият на трапезата взема чаша пълна с вино и пие за здравето на един от сътрапезниците си, разумева се най-напред на най-влиятелния”. Първият, който пие долажак се казва „Главна команда”. Като благослови този, за когото се пие долажакът, Главната команда избира един от сътрапезниците си с думите: „Иване, да те намеря с малко винце с много здраве!”. Намерений отговаря: „Сполай ти!”. Главната команда изпива наведнъж виното до капка и казва: „Колкото капки останат, толко душмане да имаш!” и хвърля чашата да се строши. Счупената чаша показва доколко домакинът обича гостите си. Избраният на свой ред взема чаша да пие за тези или този, за когото вече е пил Главната команда, благославя, но не пие, докато не вземе позволение от Главната команда кого да намери. На въпроса му: „Кого да намеря?”, Главната команда му посочва някого и едва тогава може да се пие и всичко се повтаря, докато се изредят всички присъстващи. В долажака вземат участие и жените наравно с мъжете. Когато се пие за стар човек, изпълняващият долажак става на крака, благославя, целува му ръка, изпива виното прав и едва след това сяда. Ако обаче, долажакът се изпълнява за млади хора, през това време те стоят прави. Като се изредят присъстващите, чашата се дава на този, за когото всички са вдигали наздравица. Той им благодари за оказаната чест и на свой ред им пожелава щастие. Така приключва пиенето на първия долажак, но след него започва втори - за друго лице от присъстващите. „Ритуалът” продължава докато се пие за здравето на всички, накрая дори за децата. По време на тази специфична наздравица, Главната команда внимателно следи за изпълнението на правилата, както и затова всеки да си изпива виното, да не го разлива и да не се укрива от пиене. Всеки непокорен бил наказван, като наказанията варират от изпиване на една до десет чаши с вино, забрана да се пие вино, вода, да се целува ръка или пък наказаният трябвало да се качи на кюмбето и да вика: „Кукуригу-у-у!” и др. По същият начин се постъпвало и с Главната команда, ако той сбърка, прескочи някого, не му даде да пие или пък, ако позволи на някой да пие два пъти.

Долажакът бил необходим при всяко събиране на гости, на сватба, кръщене, гощавка, че дори и на погребение се пиело по една чаша за „Бог да прости”, като „се излее първом на земята малко винце за умрелия, но този долажак е без команда и не се троши чашата”. До приключването на обичая с наздравиците ставало доста късно и затова „нощем, в потайно време, кога се връщат от госте, дават на гостите по един залък хляб да ги пази от зло - посред нощ ходили злините, и сладки и медени, че можело да ги настъпят, та ако ги настъпят, да не им става нищо. Хлябът се хвърля на кучетата щом се влезе в двора”.

Ето и две любопитни истории от 90-те години на XIX в., описани в книгата на Димо Казасов - „Някогашните наши градове”

НЯКОГА ВИНОТО СЕ ВНАСЯШЕ В ГРАДА В „ПОСТАВИ” („КОРАБИ”)

„В Трявна нямаше лозя, но в замяна на това пред много къщи висяха грижливо отгледани асми, отрупани през есента с гроздове. Грозде се внасяше от Дряново и то преимуществено в неделни дни, когато, задянато на гръб в кошници от дряновчанките, се продаваше пред църквата. От време на време идваха и продавачи с коне, натоварени с по два коша или с два газени сандъка грозде, което понякога миришеше на газ.

Виното се внасяше в града не в наливно състояние, а по един особен начин. В големи, широки, полуцилиндрични дървени съдове, наречени „постави” или „кораби”, прикрепени на волски или биволски коли, се докарваше гроздето, закупено от Дряново, Дебелец, Лясковец и др. След двудневно пътуване гроздето пристигаше в града полусмачкано и тук, пред бакалницата, която, както отбелязахме, е същевременно и кръчма, се тъпчеше с боси крака до пълното изцеждане на сока.

От постава гроздовият сок изтичаше в широк дървен съд, наречен „чебур”, от който се преливаше в бъчви. За нас, децата, пристигането на постава (кораба) бе източник на голяма радост. Ние знаехме, че ще получим рупче, за да опитаме сладката шира”.

НА МОЯ ДЯДО ВИНОТО НЕ СЕ УСЛАЖДАШЕ, АКО НЕ ПИЕ ОТ ГЪНГЪЛ

„Серианът беше доста честа и интересна забава на тревненци. Той се устройваше в събота и неделя „по икиндия” в плодните градини или в широките дворове. Постилаха се шарени черги върху тревата и сядаха по турски на тях. Жените донасяха мезето и „кастерчетата” със сливовица. Кастерчетата бяха малки кръгли дървени или калаени буренца. Чаши нямаше. Всички пиеха от тясното отвърстие на кастерчето и го подаваха от човек на човек, като избърсваха с ръка отвърстието.

Серианът често завършваше с обща трапеза. Мъжете даваха знак на жените си да донесат „гозбата”. Пъргавите тревненки бързо подгряваха сготвеното на никога неугасващото огнище, изсипваха го в големи калайдисани сахани и го нареждаха на постланата вече от домакинята бохча, около която се извиваше и шареният и дълъг подръчник. Мъжете изпращаха децата да напълнят „гънгълите” с вино. Децата никога не отсъствуваха от общите трапези. „Гънгълът” беше тумбесто, сферично шише, отверстието на което беше прищипнато. Всички пиеха направо от шишето. Поради прищипната шийка при пиенето виното бълбочеше: „гъл”, „гъл”, от което шишето е получило наименованието си. Тия „гънгъли” бяха на мода и помня, че на моя дядо виното не се услаждаше, ако не пие от гънгъл”.

ПЪРВАТА КРЪЧМА В ТРЯВНА СЕ НАМИРАЛА НА СТАРИННАТА УЛИЦА

Собственикът й се казвал Никола Досев, но за съжаление не се знае кога точно е отворила врати. По думите на покойния вече Данко Зинзаров обаче, нея „отдавна вече я имало”, когато бил дете. И няма как да не му вярваме, тъй като по онова време семейството му живеело точно срещу въпросната кръчма...

Успяхме да открием къщата без проблем, благодарение на точното му описание. Оказа се, че днешните й собственици също си спомнят „малката кръчмичка с вход откъм улицата” и уточняват, че освен питиета в нея са се продавали копчета, игли и т.н., било е нещо като кинкалерия и кръчма в едно. За съжаление, и те като Данко не помнят кога точно е отворила врати, но за къщата уточняват, че е поне 200-годишна. Днес в непосредствена близост до нея, но на отсрещния тротоар, се намира Атанасовата къща за гости.

Всъщност, най-ранните спомени на Данко Зинзаров датират от 10-годишна възраст, когато започва работа, за да помага на семейството си, което живеело в бедност. „Захващал” се с какво ли не - продавал закуски в ресторантите, чистил и носил вода не само там, но и в чуждите къщи, бил сервитьор, работил в кухнята и т.н. Продавал дори вестници на агенция „Стрела”, собственост на Никола Сърнев. „Запознах цяла Трявна, така също и мен ме познават” - споделя Данко. Преди години, по съвет на Вера Христова, започнал да води записки за миналото на родния град - къде, какво е имало и на кого е било... Благодарение на отличната му все още памет, „летописът на Трявна” за периода от 1933 до 1948 г. е почти готов, разбира се, с уточнението, че може да е пропуснал нещо или някого...

По онова време в Трявна е имало 51 заведения - 41 кръчми и 10 ресторанта. И, тъй тогава градът е бил разделен на махали, записките му са подредени спрямо местонахождението на кръчмите и ресторантите.

КРЪЧМИ-ГОСТИЛНИЦИ И РЕСТОРАНТИ

ГОРНАТА МАХАЛА

(от стадиона до Часовниковата кула):

- Ресторант-градина „Чучура”; лятна градина на дружество „Братството”, собственост на братя Ганеви (между къщата, служила за „Митница” (до стадиона) и съседната на нея къща.

- Собственици на кръчми-гостилници: Георги Рашев, Петър Бошнаков, Христо Хлебаров, Нено Христов, Иван Тотев, Пеню Съсела, Иван Дюлгеров, Стефан Ханджиев, Никола Досев, Тихол Духлев.

СРЕДНАТА МАХАЛА

(от моста до Часовниковата кула до моста при читалището):

- Ресторантът на хотел „Централ” (до Часовниковата кула), собственост на братя Камбурови; ресторант „Савоя” на Йонко Чалъков; ресторант-градина на вила „Блян” (Качаунска махала) на Боню Грозев, гостилница „Наслада” на дядо Митю Колев Качев - Качето.

- Собственици на кръчми: Димо Халачев, Колю Момчев, Стефан Рибаров, Иван Вълчев, Тотю Мазников, Иван Мазников, Колю Ненов, Никола Чомпалов, Иван Михалев, Иван Петров; кръчми в Качаунската махала (ул. „Асеневци”), чийто собственици са: Цаню Дончев, Златю Симеонов, Иван Петров

ДОЛНАТА МАХАЛА

(от моста до читалището (средния мост) до Бонев хан и ул. „Чучура”):

- Ресторант „Русе”, собственост на Петър Киселов (намирал се е до днешния магазин за препарати и козметика); ресторанта на Слав Колев (на мястото на супер-маркет „Свежест”); ресторант на хотел „Търговски” (на мястото на сладкарница „Акация”); кръчма-гостилница на Петър - собственик на ф. „Сидра”, (на мястото на бившия ресторант „Експрес”).

- Собственици на кръчми: Грозьо Райков, Цаню Марков (кръчмата е била в къщата, където днес е „магазина на Пулев”), Тома Колев, Никола Лесата (кръчмата се е намирала на мястото на 7-етажния блок на ул. „Ангел Кънчев”), Димитър Коса, Недялко Бутчето, Тотю Коларов, братя Боневи, Васил Чифликов, кръчма на мястото на паметника на Ангел Кънчев, Иван Трифонов, Петър Америката (на ул. „Ангел Кънчев”, днес там се намира къща за гости „Фантазия”), Георги Чалъков (на ул. „Ангел Кънчев”, където до скоро имаше заведение); кръчми на ул. „Украйна”, чийто собственици са: Димитър Милчев, Петър Милчев, братя Бакалови, Пенка Смилова, Николай Шопа (зад Лимонадената фабрика).

 

По сведения на в. „Пробуда“ (бр.5/15.11.1931 г.), в Трявна имало 53 кръчми при 2500 жители. Тревненецът Георги Горанов пък си спомня от разказите на по-възрастните хора, че заради високата цена на алкохола през 30-те г. на миналия век, мезетата в кръчмите – сирене, суджук, крехтинка, били безплатни…

 

Подготви

Галина Иванова

Почти на финала на Старинната улица /ул. П. Р. Славейков/ се е 
намирала първата кръчма в Трявна по сведения на покойния Данко Зинзаров