При ромона на вадата

Попитайте, който и да е тревненец за бай Боньо Грозев и той ще ви отговори: „как да не го знам бай Боньо от „Тепавиците“. Кой черги ще дръсти на Тепавиците, кой ще дотърчи за разсад – все при бай Боньо. И така, с годините, този „самотник“, в онзи тихалък е събрал голямото семейство от приятели, познати, кажи-речи – цяла Трявна. Близо седемдесет години от неговото житие и битие тече през тихия ромон на вадата, която не знае давност и разказва легенди за отколешни времена.

Коренът на бай Боньо е от село Джуровци. През 1927 г. баща му изкупува дяловете от известни тревненски фамилии – Витанови, Даскалови, Калугерови, Цаньо Кирев – на валявицата, тепавицата, дараците и всъщност става собственик. През 1934 г. строи къщата, в която и сега живеят неговите потомци. От земята наоколо, горите и услугите по тепавицата, валявицата и дараците, семейството се препитава. По време на национализацията на бай Грозьо му оставят само тепавицата и вечер в семейството тежко въздиша:

„Щом земята ни взеха, вече не съм годен за живот“.

Бай Боньо работи в мината и през 1965 г., след смъртта на баща си „се завръща“ окончателно на Тепавиците. Наследява имота, който си иска пипане.

Интересна, колоритна личност е бай Боньо. Гледаш го, уж не впечатлява, а мислите му едни такива – сърце да те заболи или с обич и уважение да те напълни. Като работел на мината, бил единственият човек, абониран за „Нойес Дойчланд“. Стана пак дума за „Тепавиците“ и вика: „Не бих си сменил мястото с друго в града“. Пък до 1969 г. и ток не са имали. Не само чувството му за род и традиция го задържат на това място, не само бащиния корен, а тази обърканост на днешното време го кара „отшелнически“ да преосмисля своя нелек жизнен път. Кореняк земеделец е бай Боньо и работяга. Продължава да работи земята, пере черги и килими, наглежда вадата, чисти я, животинки има. А вечер – край челядта. Така са се стекли обстоятелствата, че не е могъл да стане „голям“ човек. А то, голямото, е вътре в него, ама той не го усеща. Види се, някой друг трябва да му го покаже, ненатрапчиво и деликатно, защото бай Боньо мрази фалша и преднамерената показност.

В топлата юнска вечер, на чаша хубаво сливова ракия се „опитвахме“ и да политиканстваме. Безуспешно. Не върви на хубава ракия да бистриш лоша политика за лоши политици.

Пригласяше ни и композиторът Александър Попов.
А водата във вадата се плъзгаше с тихо шумолене надолу и отнасяше сладката приказка.

Дай, Боже, донякога да разкаже тайната като какъв човек и българин е бай Боньо от „Тепавиците“.

И тишина, тишина…

 

Петър Рангелов

в. „Тревненска седмица“, бр. 25/21 юни 1995 г.

* Специални благодарности на Иванка Грозева - дъщеря на Боньо Грозев, която ни разказа повече за неговата нелека съдба и ни предостави снимките към публикацията…

***

Баща ми Боньо Грозев Вълчев е роден на 17 януари 1927 г. в Трявна. Той е син на Грозю Вълчев от Джуровци, чиято съдба е изпълнена с превратности, възходи и падения. През 1922 г. дядо ми започва да изкупува дяловете от известни тревненски фамилии /Витанови, Даскалови, Калугерови, Цаньо Кирев/ на валевицата, тепавицата, дараците в местността „Тепавиците”, а след 1931-ва г. купува местността „бостаните” (днешният парк зад читалището и част от него) и прави там своята малка фабричка за дараци и чепкала и  даракчийница.

Боньо Грозев получава началното си образование в Трявна при учителя Петър Сергев. Продължава образованието си в Русе – възпитаник е на Търговска гимназия „Deutsche Schule“, която дава подготовка по немски, френски и български език. Изучават се всички общообразователни предмети, както и 19 специални, между които търговско счетоводство, стокознание, няколко вида право, българска и немска търговска кореспонденция, стенография, банково дело. Училището е закрито през 1944 г. Сградата става собственост на СССР. Учениците са разпръснати из страната и баща ми завършва последната година от образованието си в Държавна търговска гимназия във Велико Търново.

Той е активен член на БЗНС – Никола Петков. Насрочени са избори за Велико Народно събрание на 27 октомври 1946 г. По време на изборната кампания активно се прилага приетият от правителството на Кимон Георгиев Наредба-закон за защита на народната власт. На практика той легализира масовия политически терор, започнал след 9.09.1944 г. В същото време, на предизборен митинг на Отечествения фронт министър Югов отправя открити закани срещу опозицията в България. Той обвинява привържениците на Никола Петков, Лулчев и Мушанов в престъпни намерения. Югов посочва, че в своите вестници, с едри букви те дават гласност на всички ония противобългарски предложения, с които се цели унижаването и унищожаването на нашата страна, каквито се правят на Парижката конференция и в комисиите по изготвянето на договора за мир с България.  Като говори от името на народа. Югов заявява:

„Народът ги обвинява в техните престъпни намерения да разрушат вечната дружба между българския народ и Великия Съветски съюз, в лицето, на чиито народи и ръководители, начело с генералисимус Сталин народът вижда своите искрени приятели и защитници на националните интереси на нашата страна”.

В резултат на това, вместо в Университета, баща ми се озовава в небезизвестните подземия на Дирекция на милицията - В. Търново. След няколкомесечен престой и подходяща физическа и психическа обработка е пуснат и се прибира в Трявна. Поради заплаха от арест, се налага отново да бяга, този път отива в София при брат си. Народната милиция бързо влиза в дирите му и отива да го арестува, но той успява да избяга през прозореца от задната страна на къщата. По това време мините са давали пристан на доста „неблагонадеждни” младежи, като работата в тях се е зачитала и за отбиване на военна служба. Така баща ми се озовава в Перник, в рудник „Бригадир”. Започва своята кариера на миньор /професия, която, впрочем, е работил с много любов, въпреки че мечтите му са били в съвсем друга посока/. ДС, обаче не го изпуска от поглед. Обект е на разработка „Дунавци” и така е принуден да се мести от обект на обект – Чукурово, Меричлери и т. н., докато в рудник „Смирненски” попада на директор, който заради добрата му работа при поредния сигнал заявява, че гарантира за него, че се е „поправил” и така примката се разхлабва.

И така до 1965 г., когато се прибира в Трявна и се заема с валевицата, градинарство, посреща гости чак до смъртта си на 19 октомври 2010 г.

 

Иванка Грозева

Боньо Грозев

Боньо Грозев

Ентусиазъм след промените през 1989 г. Боньо Грозев е
третият отдясно-наляво /на първия ред/