Благодетелят Тотю Иванов Брънеков

Днес ще ви разкажа за един малко познат тревненец - Тотю Иванов Брънеков /1847-1927/, който приживе успява да натрупа значителен капитал от търговия, преживява фалит, но успява да възстанови, макар и част от богатството си. Известен сред съгражданите си с прякора „Батето“ и с пословичната си пестеливост, той е сред щедрите дарители на не една обществена кауза в града и съвсем заслужено е наричан от съвременниците си „Благодетел“. Повече за неговите заслуги и деятелност научаваме от Богомил Даскалов, който публикува кратки сведения за Тотю Ив. Брънеков в книжката си за Тревненското читалище от поредицата „Трявна в миналото“, издадена в годината на смъртта му /1927 г./. Средствата за отпечатването й, в 1000 екземпляра, са осигурени от „Благодетеля“, който дарява въпросният тираж на тревненското читалище, което по онова време носи името - „Напредък“.

Родителите на Тотю са тревненци, но не са сред заможните по онова време хора. Синът им Тотю е роден на 21 август 1847 г.  и, когато навършва 7 години, е изпратен да учи „ковачлък“. Нелеп инцидент е причината, малкият Тотю да не изучи занаята. Когато майка му, Дешка, го води при майстора да уточнят условията за чиракуването му, една искра от ковачницата подпалва забрадката й. Уплашена, тя решава, че това е лоша поличба за бъдещето на сина й и го отвежда веднага в къщи. След инцидента, родителите му решават да го изпратят в Търново да учи абаджийство. След 6-7 години „скитане по чужди места“, Тотю се завръща в Трявна и решава, макар и 15-годишен, да се запише в училище, тъй като осъзнава необходимостта и ползата от образованието. За 6 месеца завършва курса на обучение и се „пазарява“ за учител в к. Побък, Тревненско, където учителства от Димитровден до Гергьовден /1864-1865 г./. По-късно, когато тревненци шеговито го подкачат за даскалъка му, той с гордост заявява: „Дванадесет ученици изучих аз навремето, от които станаха 10 кметове, а Вие…?“.

По сведения на Б. Даскалов, Тотю зарязва учителстването, заради търговията, която го „влече“ отдавна. Отваря си бакалско дюкянче в Трявна, а стоката му е „толкова много“, че когато веднъж го посещава годеницата му, леблебиите и сушеното грозде „не стигнали, за да прикани изгората си“. С пословичната си пестеливост, той успява да „събере значително състояние“ и да разшири търговията си, най-вече с вълна.

Любопитен факт от неговата биография е, че съпругата му Дона Петрова Бъчварова /1847-1928/ г., родом от Трявна, е сестра на поборника Георги Петров Чохаджията /1834-1922/. А брат му - Цаню Ив. Брънеков, е част от Българското опълчение по време на Руско-турската война /1877-1878/. Тотю и Дона Брънекови имат четирима сина – Петър /бъдещият адвокат Петър Брънеков (1874-1916), дипломиран в Тулуза, Франция/, Белчо, Георги и Иван и дъщеря – Деша. От брака й с търновеца Панайот Гъбенски, се раждат синовете им Тотю и Георги, и дъщеря им Донка, които са сред най-крупните дарители на Трявна. Не случайно, на тяхно име е кръстена и галерията на фонд „13 века България“ в Трявна.

Неизвестен, или може би слабо известен факт, е участието на Тотю Ив. Брънеков, като акционер в текстилната фабрика на „Димитър Златев и Сие“ през 1887 г. Припомням, че след смъртта на основния инициатор и двигател на първата текстилна фабрика „Александър I“ /1881 г./ - Георги Т. Попов /през 1882 г./, неговите съдружници се разделят на два враждуващи лагера и построяват две нови текстилни фабрики, едната от които - на „Димитър Златев и Сие“, пуснати в експлоатация през 1884 г. Кризата след Сръбско-българската война от 1885 г., принуждава акционерите и на двете фабрики да плащат големи „проценти за заеми“. „Работите не тръгнали на добре“ и през 1896 г. ги „постигнал краха“. Тогава „Димитър Златев и Сие“ „преминава в ръцете на Свободния синдикат“. Тотю Ив. Брънеков губи капитала си, но успява да се съвземе и успява да възстанови, макар и частично състоянието си.

До края на живота си той „върти търговия на крак“, отбелязва още Б. Даскалов и допълва, че Тотю винаги е отзивчив към нуждите на съгражданите си, на които съдейства със заеми или посредничество. Смъртта го заварва на „пазарището“, в пазарния понеделник, където той склопява очи. Дата е 19 септември 1927 г.

Приживе Тотю Ив. Брънеков, оставя завещание, според което, дарява на Славейковото училище 10 000 лв.; същата сума „оставя“ и на църквата „Св. Архангел Михаил“, в чийто двор е погребан; на Дружеството за културно-економическо повдигане на Трявна дарява 2000 лева; за бедни – 2000 лв. и, както вече стана дума – 1000 екземпляра от кн. „Читалището“ /от поредицата „Трявна в миналото“/ – на Тревненското читалище.

По думите на Б. Даскалов, Тотю Ив. Брънеков е сред ревностните радетели на читалищното дело в Трявна, като още през 1890 г., подкрепя „борбата“ на „младите“ за „закрепване на читалище „Познай себе си“.

За крупните си „пожертвования“ приживе, той заслужено печели уважението и признателността на съгражданите си и остава в паметта им, като „Благодел“.

Светла му памет!

 

Галина Иванова

Портретът на Тотю Иванов Брънеков, 

публикуван на стр. 3 в 

кн. "Читалището" /1927 г./ от 

поредицата на Богомил Даскалов - 

"Трявна в миналото"

Гробът на Тотю Иванов Брънеков
в двора на църквата
"Св. Архангел Михаил" в Трявна,
в който е погребан и
неговият внук - Георги П. Гъбенски