Шест години без непрежалимата Вера Христова

Днес се навършват 6 години от смъртта на непрежалимата Вера Христова. Един от малкото, редки хора, които имах честта да познавам и като високо ерудиран събеседник, и като близък приятел, с когото можеш да споделиш всичко – от тривиалните теми и битовизми до най-фините емоции и трептения на екзистенса… Познанията й, обичта и преклонението й към родното, към Тревненското, високите й морални и етични норми, одухотворените и мъдри слова, безкомпромисни към лъжата и неправдата, винаги са ни били ориентир за Човечност. Все по-рядка в обезумелите ни, тесни хоризонти. Вера знаеше как да ни предизвика, провокира и запали. Но знаеше и как да смути и засрами заспалата ни съвест, особено в гранични времена и ситуации, когато не злобата и отчуждението, не противостоенето, а човеколюбието и съпричастността, правдата и родолюбието, са панацея за бъдещност…

Знам колко огорчена, тъжна и самотна щеше да съпреживява днешното, ако не си беше отишла от този свят. Усещам мислите и думите, които би ни казала в налудното ни, разпиляно време… И до някъде, колкото и да ни липсва, съм спокойна, че не доживя този залутан, студен и безкрайно отчужден и злобен свят, който неизбежно и безмилостно помита устои и ценности…

В нейна памет, споделям откъс от един публицистичен текст, писан преди 15 години по повод на едни парламентарни избори. Да, знам, че в групата и блога, политиката е тема табу, но тази й публицистика е повече от това. Тя е призив и повик за Човечност и Толерантност, за устои и пътеки, неведоми за мнозина…

Светла й памет във вечността!   

 * * *

Вий пък сте много хубави!

Топката беше от парцали, къде по ония времена купешка топка. Правехме си ги сами. Парцали поне имаше. Натъпквахме един по-голям парцал с по-дребни, хубаво го притъпквахме, силно го притягахме и най-отгоре го зашивахме с голяма игла губерка. Топката трябваше да бъде достатъчно голяма и умерено тежка, защото иначе няма да отиде там, където я запращаш. Играехме “народна топка” – любимата игра на махленските деца. Който е играл знае, че тук майсторлъкът не е да налетиш на топката, както е при футбола, а да се пазиш от нея, но още по-голям мурафет беше да я уловиш с ръце, когато няма как да й избягаш. А ако те улучи топка, овъргаляна в локва, трудно ще се задържиш прав.

Не случайно си спомням това, което стана веднъж както играехме на народна топка. Беше след дъжд, топката беше кална и тежка, на всичко отгоре спорехме беше ли докоснала някого, след което той трябваше да напусне играта, или не. В спора се намесиха всички играчи и от двете страни. Сбиването беше неизбежно. Отъркаляхме се в калта и по едно време някой извика: “Я се вижте на какво приличате, бе!”. Че приличахме на прасета, това е ясно, но подигравчията изглежда не се сещаше да погледне и себе си и другарите си, та някой тъкмо на място го сряза: “Вий пък сте много хубави!”

Ей за това се сещах много пъти като слушах споровете, къде вяли, къде разгорещени, между двете главни групи “играчи” в играта, наречена избори. Пък и много преди това. Макар че тая игра върви, както се казва “от памтивека” и топката често лети към отсрещния играч кална и тежка, сега нещата загрубяха. И двете страни смятат себе си ако не ангелски невинни, то поне по-безгрешни от другата. И на обвиненията на едната страна, тутакси отсрещната, каквото и да казва, то се свежда до: ”Вий пък сте много хубави!” […]

Странно е как понякога големите банки, големите политици, та и цели държави заемат позата на хлапета, които заканително си показват юмручетата едно на друго, или се правят на наивни и хитруват на световната сцена с надеждата никой да не е видял как уж скришом сърбат от паницата, разсипват брашното и разливат водата, та не може по никой начин да се омеси хляба, за който всички смятат, че трябва да е на общата ни европейска трапеза. Е, това вече е много трудно да се скрие. Показват го огромните бунтове и шествия в Европа и по целия свят. Какво е това? Какво всъщност се случва? Сблъсък на капитала и труда?! Не знам какво би ни отговорил Карл Маркс и то едва ли ще ни успокои, но ми се струва, че ще ни стане по-ясна простата му същност, видима с просто око: Натрупванията на все по-голямо богатство у малко хора срещу все по-голяма бедност на останалите, довежда до необходимостта от разреждане на електричеството. Но как ще стане това след като несправедливостта е вече световна политика. След като се унижават цели народи, след като от първите места в икономиката и културата на Европа допуснахме да сме изтикани в периферията… […]

“Вий пък сте много хубави!”. Нима не е ясно, че хората не искат да слушат кой е по-виновен, а кой може да направи нещо за тях, кой може да им даде възможност да работят за себе си. Нали това беше целта. Опитът ни показва по един категоричен начин, че на другия ден след изборите трябва да превключим от емоционална на прагматична скорост. В изборна ситуация се казват и непремерени думи. А не може без толерантност да обединяваме усилията. Толкова ли е трудна тая толерантност? Истински съм изненадана, че на 30 април тая година /бел. Г. Иванова – 2011 г./ безшумно и незабележимо в нашата базилика “Св. София” е отбелязано едно толкова знаменателно събитие – на същата дата тук, но в 313 година, един император - Гай Галерий, трак по произход, издава документ, “открил пътя на християнската европейска цивилизация”. По името Сердика, документът е наречен Сердикийски едикт и е първият документ, който прогласява толерантност към различните от официалната религия вероизповедания. След две години този документ е бил потвърден от самия Константин Велики. Документ за толерантност от преди близо 1700 години!!!

Винаги съм мислила, че тревненци по интелигентност и естетически вкус стоят по-горе от средното ниво. И затова вярвам, че ще намерят сили – тези които управляват да се допитват до гражданите и от друга страна – гражданите да търсят управлението, за да бъдат полезни на своя град. Народната топка, все още кална и тежка е там, на игрището, и ни кара да се погледнем  и да разберем, че сме длъжни заедно, с чисти ръце да работим. Заради чистото име на Трявна.

 

Вера Христова

в. „Тревненска седмица“, бр. 41/08.11.2011 г.

Вера Христова пред Държавен архив – Габрово, 2014 г.,
където се съхранява и нейния богат архив