Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменост стояла по-горе от църковно-славянската такава. Със съдействието на Гръцката патриаршия в Цариград, на митрополитския трон в старата ни столица стоял владиката Григорий (от 1858 до 1869 год.). Подобно на своите предходници, на първо место тоя архипастир полагал големи старания за разпространение на гръцката култура между своето паство. През същата епоха в Търново имало мнозина събудени и родолюбиви хора, обаче те произлизали измежду преселниците българи от околните градове и села. Що се отнася до кореняците търновци, всички по-големи богаташи измежду тех се гърчеяли, т. е. говорели и пишели само на гръцки. На същия език тия българи разменяли поздрави в обществени места и водели своите търговски тефтери, писма и др. Нема да споменуваме некои видни граждани в Търново, които носили имена с гръцки окончания, защото наследниците им са живи и днес. Но същото не може да се каже и за свещениците, които притежавали енории, както в старата ни столица, така и в целата Търновска епархия. По църкви и монастири белото и черно духовенство служило на славянски; но против волята си, сношавало се с митрополията на гръцки. За забелязване е, че нито един от това духовенство не познавал както требва гръцки език. Това става явно от многото запазени в архивата писма до Търновския владика, излезли от ръката на наши попове, монаси и др. Всичките тия добри българи говорили и пишели на един много неправилен гръцки език. Имайки предвид това, било самият митрополит, било помощникът му протосингел, принуждавали се да изпращат разни окръжни и писма на български език, инак те допущали, че некой свещеноиконом или сакеларий просто нема да разбере както требва техните нареждания по важни служебни работи. Обикновено в отговорите си на такива окръжни писма нашите архиерейски наместници или стари свещеници се подписвали папа Георги, папа Стоян и пр.; а познатите епитропи и първенци те наричали кир Стефан, кир Петко и пр.

През 1859 год. приснопаметният Сава С. Раковски решил да започне издаването в Ромъния на един български вестник, който да излиза в Букурещ и да намира достъп отсам Дунава. Подобен вестник требвало да държи умерен език към турското правителство, да не критикува нарежданията му и пр. Гонимата цел на С. С. Раковски била преди всичко да ратува против Гръцката патриаршия в Цариград, поради нейния стремеж да изгони всеко българско четмо и писмо в църкви, училища и др. Като се съветвал със заможни и влиятелни наши сънародници и си осигурил тяхното съдействие, той напечатал едно обявление, в което казва, че в началото на 1860 год. ще започне да издава: „Дунавскыи лебед“ -граждански, любословни и забавни вестникъ““. Според същото обявление, като негови настоятели в Ромъния и Турция ще бъдат следните лица: Евлогий Георгиев в Галац, Матей Попович в Браила, Христо Георгиев в Букурещ, Сава Радулов в Болград, Георги Карловски в Тулча, братя X. Петкови в Русе и др. За нещастие, в ромънската столица се срещнали спънки в намиране на печатница, която да притежава и гръцки букви, за разнообразие в един популярен български вестник, насочен на първо место против фанариотското духовенство. Същият вестник явява се нужда да води писмена борба със свои събратя, издавани в Цариград и Атина, списвани в шовинистически дух, т. е. с проповеди, че границите на Елада требва да се простират чак до Балкана. Както се види, към края на казаната година издаденото от С. С. Раковски обявление проникнало в пределите на Дунавската област, гдето свободно се подвизавали гръцки владици, попове и монаси. Известно е, че тия служители Божии така се държали спроти самите турски власти, щото винаги им били по угодата. А против всички събудени и родолюбиви българи, фанариотското духовенство си служило с интриги, клевети и козни от най-непрепоръчително естество. Не се знае, дали по свой почин или със съгласието на турското правителство Негово Високопреосвещенство Григорий изпратил едно окръжно, което гласи така:

„Послание от Търновската митрополия - Афоризмо.

Някой си, Раковски називаем, който иска да издава в Букурещ една бунтовническа газета, вече е издал и едно обявление, иска да получи спомоществуватели за нея и от България. Понеже речений Раковски е родом от село Котел за Неговото Благодетелно Правителство, дерзай да разпръсва смущения и ума на верноподанните българи да разваля са старай - един неверен (фесатчия) на Висославното наше царско Правителство. Затуй не само да ся пише некой спомоществовател за газетата му, но й името й биля да не споменува. И уверени сми че тъй ще постъпят верноподанниците българи. Но некои дето не им стига ума, ако дръзнат да ся пишат спомоществуватели за речената газета и ако ся улови в ръцете им, ще ся накажат според Царския закон. За да бъде следователно секиму известно, обявява са от сега чрез местната власт.

1860 година, 1 януарий“.

Многоочакваният с тая дата „Дунавскыи лебед“ не можал да излезе на бял свят в ромънската столица, както гласяло обявлението. По технически причини, свързани с печатането му, С. С. Раковски заминал за Белград. Тукашната „Княжевска Сръбска книгопечатница“ притежавала всички необходими шрифтове и се натоварила с поръчки на частни лица, дори и чужденци.

Както се види, това била държавната печатница на Сръбското княжество. През същата епоха известните български войводи Панайот Хитов, Дядо Цеко Петков, Христо Н. Македонски и други свободно се разхождали въоръжени по цялата му територия. С. С. Раковски правил сметка, че тук ще може да напечата новото свое съчинение за Асеновци. По същото време в Белград се установил даровитият наш художник Николай Хр. Павлович, родом от Свищов, а свършил живопиството в Германия. На драго сърдце той се заловил да сътрудничи на С. С. Раковски, като приготвил нуждните илюстрации за казаното съчинение. Поради редица трудности, излизането на „Дунавскыи лебед“ закъсняло с няколко месеци.

Год. I., бр. 1 от тоя вестник, носи дата 1-и септемврий 1860 год. Поместеното на чело известие от уредничеството му между другото обема молба към „спомоществователите“ в България, да му изпращат редовно дописки срещу безплатен абонамент. На стр. 1 и 2 следват некои по-важни новини от родината ни, от Сърбия и от странство. За забелязване е, че между другото се засега дейността на знаменитите родолюбци Кошут, Гарибалди и Мацини. Вървящия по техните стъпки С. С. Раковски следел, как ги величае маджарския и италиянски печат и пр. Още в същия брой той влел масло в огъня против Гръцката патриаршия с две статии озаглавени: първата - „Вагабонтство гръко-фанариотов и лековерие западних просвещених,“ втората -  „Подлисник бьлгарский за независимо им священство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград“. Излиза, че уредничеството имало дописник в турската столица, защото начесто получавало от тук дълги писма по народните ни работи. То давало гостоприемство на дописки още от Търново, Охрид, Лом, Шумен, Русе, Стара-Загора, Пловдив, София, Чирпан, Сливен, Битоля, Солун и др. Известен е стила и езика на С. С. Раковски, било в спомените му от политическо естество, било в прозата и поезията му.

Той открил и френски отдел в „Дунавскыи лебед“ като с голема вещина разглеждал борбата ни за църковна независимост против фанариотското духовенство. Знае се, че тоя вестник имал много читатели по двете страни на Балкана и отвъд Рила, но немал дълъг живот. Според „ Афоризмото“ на Търновската митрополия, всеки българин, в чиито ръце се залови вестника на С. С. Раковски, ще се счита, че е сторил грех. Не стига това, но виновникът ще бъде даден под съд и наказан, въз основа на законите в държавата на султана. Известно е, какви теглила са минали през главата не само на доблестния му уредник, а и на неговия невинен баща.

Горният документ е намерен в Трявна, благодарение на тукашния гражданин Теодор Ц. Духовников. Той го открил между книжата на поп Белча поп Стоянов, наречен още кир Ионикий - по-раншен епитроп на съборната църква „Св. Архангел". Всичко от запазената до днес архива в Трявна е добре подредено от учителя Богомил Хр. Даскалов – един скромен писател, от чието перо има много книжки върху миналото на тоя хубав балкански градец.

 

Дабко Устагенчов

Из сп. „Духовна култура“, бр. 54-55/1934 г.

Първият брой на в. „Дунавскыи лебед“,
излиза на 1 септември 1860 г. в Белград
Източник: НБКМ

Георги Раковски и
Стефан Д. Чаушов, Галац, 1862 г.
Източник: НБКМ