Къщата на Иван Бучуковеца още пази почерка на именития майстор

Едно проучване за майстора на жаркото юлско слънце на тавана в емблематичната Даскалова къща в Трявна – Иван Денев Митев, по прякор Бучуковеца /р. ок. 1785 г./, ме отведе в неговото родно село. Бях изненадана, че къщата му, за която само бях чела и слушала от разказите на местни краеведи, все още е запазена. И съм изключително благодарна на кметицата на с. Царева Ливада – г-жа Детелина Кьосова, която ме свърза с настоящата й собственичка. Тя се оказа много интелигентна, одухотворена и радушна жена, преминала 70-те, и с удоволствие се съгласи да ми я покаже и разкаже. Срещнахме се в един мрачен октомврийски ден, на чардака с резбосаните колони, от който вероятно преди много, много години, уста Иван е посрещал и изпращал изгреви, и е попивал красотата на разстилащия се като на длан Балкан пред погледа му. И може би, лъчите на трептящия слънчев диск, които озарявали чардака на къщата му, сега греят на тавана в Даскаловата къща…

По сведения на Атанаска Паунова, която купила „къщата на Бучуковеца“ през 1992 г., тя била строена през 1847 г., наравно с църквата „Св. Йоан Кръстител“ в селото. Малкото, което знае за историята на един от най-личните някога домове в Бучуковци, е чувала от местни хора, както и от разказите на историка-краевед Мойсей Мойсеев, който имал къща в същото село /днес вече рухнала/… Именно по негови сведения, на които попаднах преди време, се опитах да проследя родословието на уста Иван и се надявам скоро да ви разкажа и тази история. По думите му, „неголямата, двукатна къща“ сменила много собственици във времето, претърпяла няколко основни ремонта и подобрения, „наложени от нуждите на хората и времето“, и за съжаление, не е съхранила първоначалния си облик и дух. След смъртта на Уста Иван тя станала собственост на сина му Димитър, който поради финансови затруднения, я продал на Пенчо Владишки от Бучуковци. После я купил съселянинът му Деню Комарека, който се изселил в Омуртаг и я продал на Димо Тодоров, също от Бучуковци. Той от своя страна я продал на Минчо Цанев Бакалов от същото село /по-късно изселил се във Велинград/. През 1932 г. къщата станала собственост на дядо Колю Митев Върбанов /р. 1902 г./, който споделил пред М. Мойсеев и една любопитна история, предавана от поколение на поколение. По думите му, няколко години след смъртта на Иван Бучуковеца, се развалила бравата на една вътрешна врата. Повикали добрия „столарин“ Русин Раев, за да отстрани повредата. Когато майсторът я разглобил, с безкрайна изненада открил, че причината за „заяждането“ били шест турски златни лири, скрити в кутията на бравата. Това впечатлило селяните и те си припомнили обстоятелствата около смъртта на Иван Бучуковеца, който явно бил скрил в този тайник „бели пари за черни дни“. Тази история, както и още други слабо познати факти от живота на майстора, ще ви разкажа в отделна публикация. Но преданието разказва, че на смъртния си одър майсторът помолил другарите си - дюлгери да погребат костите му в родното Бучуковци /той починал по време на гурбет в Добруджа/ и да заръчат на зетьовете му „да не мъчат баба си за пари“, защото „нямало да намерят“… Така и сторили. Уста Иван бил погребан в „новото гробище“ в Бучуковци, но за жалост днес никой не помни кой точно е гробът му…

Атанаска също не знае, макар, че когато пристигнала в селото, заварила около десетина възрастни жители, много питала и разпитвала, но освен за старите собственици на няколко от възрожденските къщи в селото, друго не успяла да научи. В селското гробище има няколко стари каменни кръста, с интересна орнаментика, наподобяваща слънце, но само на единия от тях се чете част от надписа: „тук почиват костите му“… На кого, едва ли ще узнаем някога...

Кой е стопанисвал къщата на уста Иван след дядо Колю Върбанов - също не успях да разбера. Атанаска я купила от осиновената дъщеря на баба Цана и дядо Нено Пенчеви. Преди това обикаляла из тревненските села, дори си била харесала една къща в Трявна, после ходила и на Куманите, докато най-накрая съдбата я довела в Бучуковци. Имотът й харесал, заради красивата панорама, тишината, спокойствието и близостта до природата… Така, че набързо решила да продаде къщата си във Варна и да се засели в Бучуковци, защото от дете мечтаела за „селска къща“. Пък и след като се пенсионирала работила, като хижар на хижа „Бачо Киро“ край Дряновския манастир, така че вече познавала района и неговите „тайни“. Все още не се е заела с кардиналния ремонт на сградата, подменили само някои изгнили греди на сачака, ремонтирали покрива, а другото останало за по-натам, тъй като синовете й живеят и работят в чужбина. Самата Атанаска претърпяла сериозна операция на очите преди години и вече не може да върши тежка работа. Преди редовно похващала това-онова из къщи, чистила двора и църквата в селото от бурени и храсталаци, но днес вече не може. И много я боли за храма, оставен на безхаберието на хора и институции. И макар, че няма родови корени и спомени от Бучуковци, опитала да помогне. Писала, обикаляла по разни институции. Дошла някаква комисия. Чиновниците обещали подкрепа и до там. После намерила един крупен строителен предприемач от Варна. Съгласил се да ремонтира храма безвъзмездно, но не се разбрали с Търновската митрополия. И уви, днес църквата „доживява“ последните си мигове и вероятно скоро ще се върне при земята, от която е съградена…

Но да се върнем на къщата. От автентичният й някога вид е останало съвсем малко – резбосаните колони и дървенията на чардака, огромният дървен сандък, който вероятно е съхранявал житото на стопаните някога, „клиновете“ по дъсчения таван и старите железни пирони, малките дървени вратички към собите и стълбището към двора, самото то, старите греди на сачака, каменният дувар към пътя и… май това е всичко. Огнището в една от собите е замазано още от предишните собственици, а стаите днес са оборудвани със съвременна мебелировка. Някога, когато купувала имота, Атанаска си спомня, че в къщата имало „резби“, менци, паралии, малки трикраки столчета, но всичко било изнесено от предишните собственици…

За Атанаска, която е родом от Първомай, Пловдивско, но над 20 години от живота й преминават във Варна, това е може би най-вълнуващото приключение в живота й. Внукът й, който от осем години живее във Финла̀ндия, също е записан в Бучуковци. А решението да зареже комфорта на големия град и да се пресели в малкото балканско селце, в което живее сама през по-голямата част от времето, взела без колебание. И макар, че къщата й била неколкократно обирана във времето, не изпитва страх, а само болка от безхаберието, което я заобикаля. Безхаберието към старините и корените.

„Спомням си, че когато купих къщата, големият ми син, който не я беше виждал, минал през селото да я огледа – връща лентата Атанаска. – Обади ми се разтревожен, защото я заварил разбита. Намерил огромен ров в мазето на долния етаж. Явно са търсили злато…“. Знаейки, чия е била тази къща, вероятно иманярите са се опитали да открият скътаното имане на прочутия бучуковски майстор. Имало такива предания. Само, че едва ли са знаели, че той не смогнал да натрупа богатство с усталъка си, а на старини бил принуден да върши и друга работа, покрай резбарството и дюлгерлъка, за да издържа семейството си. Но тази история, както и още други слабо известни събития и факти от биографията му, ще ви разкажа в отделна публикация…

Още по-вълнуващ за Атанаска бил моментът, в който разбрала чия къща е купила. И понеже от дете обичала историята, първата й работа била да разучи миналото на селото и неговите жители. Имала късмет да познава и местния историк и краевед Мойсей Мойсеев, от когото научила всички легенди, предания и истории.

„По принцип съм много емоционален човек, така че вълнението ми, когато разбрах, чия къща съм купила, беше наистина неописуемо – споделя Атанаска. - Веднага се заех да разуча всичко за селото и местността. Започнах да поддържам и двора на местната църква, която заварих затворена. Доколкото ми стигаха силите се грижех и за селското гробище, но вече не мога по здравословни причини“.

Днес в селото има доста реиновирани къщи, някои от които рязко контрастират с възрожденския дух на старите сгради, а собствениците им са приходящи, предимно от Русе и Варна. И макар, че често си идват в Бучуковци, предимно през почивните дни и по празници, се грижат само за собствените си имоти и нехаят за другото… Оттук рядко минават туристи. Макар, че навремето правили репортаж за къщата на Бучуковеца по БНР, а някакъв японец, снимал филм за Царева ливада, та минал и през Бучуковци…

А мечтата на Атанаска днес е - да се съхрани автентичния възрожденски дух на селото, да се ремонтира старата църква, да е жива и будна паметта за миналото и корените, защото именно тя е темела, върху който се крепи настоящето и единственият ни мост към бъдещето…

 

Галина Иванова

Архивна снимка на къщата на уста Иван Бучуковеца

Къщата на Уста Иван днес

Къщата на Уста Иван днес

Къщата на Уста Иван днес

На снимката вдясно се вижда част от стария дървен сандък

Старото стълбище на къщата е запазено и до днес

Вратата към мазата на долния етаж

Фрагмент от резбата по колоните на чардака, която със сигурност е
дело на уста Иван Бучуковеца

И още един фрагмент от колоната

Дъските на чардака също са съхранени в автентичния си вид

Стар железен пирон на чардака

Автентична врата към една от собите

Църквата "Св. Йоан Кръстител" в селото, строена през 1847 г.,
която днес е потънала в бурени и разруха

Дядо Нено и баба Цана Пенчеви, бившите собственици на имота

Атанаска Паунова - моят екскурзовод из Бучуковци и
настоящ собственик на къщата на Иван Бучуковеца

Надгробен каменен кръст в гробището
в Бучуковци с интересна
орнаментика и надпис, който не успях да разчета,
освен годината - "1890"...

Същият кръст, само че сниман отпред...

На този надгробен паметник
все още се чете част от надписа:
"Тука почиват костите му",
останалото е безвъзвратно заличено...

Фрагмент от каменния кръст с надписа,
който успях да разчета

Макар и трудно, и без инструменти, успях да разчистя този съборен паметник,
но за съжаление, нямаше как да го повдигна, за да видя дали е оцелял някакъв надпис...