Неизвестни хипотези и факти за Уста Иван Бучуковеца

Сведенията за живота и дейността на Уста Иван Бучуковеца - Първомайсторът на Бучуковския резбарски „кръжец“, който съществувал отделно от Тревненската художествена школа /според някои сведения/, са резултат на дългогодишно проучване на историка – краевед на Габровския край Мойсей Мойсеев. И тъй като до момента липсва цялостно и задълбочено изследване за именития бучуковски майстор, изваял юлското слънце на тавана на Даскаловата къща в Трявна *, ще ви запозная с неговата хипотеза за родословието на Иван Денев Митев, както е истинското име на майстора, по прякор „Саръкчията“. В очерка си, озаглавен „Незалязващи слънца. Иван Бучуковеца“, публикуван в книгата „Съдби и сърца български“, 1988 г., М. Мойсеев е събрал сведения на възрастни хора от Бучуковци, Куманите, Дряново и Трявна, сред които, може би най-близо до историческата истина са спомените на бучуковчаните - Пенчо Христов Тодоров /р. 1931 г./ - внук на резбаря Теодор /Тодор/ Колев Петков по прякор Муйлето, ученик на Иван Бучуковеца, Минчо Пенчев Димитров /р. 1914 г./ - внук на известния дряновски строител Архитектон Стойко Владишки и на Митю Денев Митев /р. 1902 г. в с. Скорците/ - правнук на Иван Бучуковеца **.

Прочутият майстор-резбар на жаркото юлското слънце на тавана в Даскаловата къща, е роден около 1785 г. Той е от рода Гролеви (Грохлеви), както твърди и арх. Николай Тулешков и няма нищо общо с рода на дядо Митю Раев, както смятат някои изследователи, сред които и резбарят-краевед от Трявна Станчо Станчев. По думите на М. Мойсеев, единствената родствена връзка тук е, че бащата на дядо Митю взел за жена една от дъщерите на Иван Бучуковеца.

„Моята баба Гуна е била втора дъщеря на дядо Иван Саръкчията от Бучуковци – споделя дядо Ангел Иванов Ангелов от Куманите, цитиран от Мойсеев. - Тя беше много сладкодумна и паметлива бабичка, много неща е разправяла за своя баща и от нея знам, че той бил голям майстор дърводелец и резбар. Работил е в Трявна, където учил занаят, в Дряново, Горна Оряховица, Свищов, Силистра и в Балчик. Умрял далеч от родното си село, някъде в Добруджа, но е погребан в новото гробище на Бучуковци. Не бил много едър човек, не приказвал много-много и работил до преклонна възраст, защото му били дребни децата. В много занаяти се улавял и не бил богат. Баба Гуна почина на 80 години през 1918 г.“.  Неизвестно остава името на най-голямата му дъщеря, омъжена в Бучуковци за Стойко Върбанов, който след Освобождението се изселил в Тутракан. Третата дъщеря на майстора - Мария, взела за съпруг дядо Раю Русинов от Бучуковци, баща на дядо Митю Раев. Последен се родил синът му Митю (Димитър). Според дядо Митю Денев от Скорците, за когото вече стана дума, синът на Иван Бучуковеца също бил добър майстор „сградостроител“, наемал строежа на училища, църкви, мостове и къщи. След Освобождението построил имот на Дамян Кротев в Царева ливада - къща на два ката с дюкян, като взел пари назаем с голяма лихва от дряновския чорбаджия хаджи Димитър. Но тъй като изпаднал в неплатежоспособност, бил обявен в несъстоятелност и фалирал, къщата му в Царева ливада била продадена на търг. Няколко дни след фалита, Димитър Иванов умрял в Бучуковци от „дамла“ /сърдечен или мозъчен удар/. „Фаталният заем, който единственият син на такъв голям майстор бил принуден да направи с надеждата за по-добро бъдеще, е косвено доказателство, че баща му не е забогатял от усталъка си“ – пише още М. Мойсеев.

Къщата на Иван Бучуковеца се намирала в западната половина на Бучуковци, построена край пресъхващо лете дере, вероятно от неговия баща. Неголямата двукатна къща сменила много собственици, претърпяла няколко основни ремонта и подобрения, наложени от нуждите на хората и времето, и не запазила първоначалния си вид. След смъртта на Уста Иван Бучуковеца, тя станала собственост на сина му, който след фалита си в Царева ливада, я продал на Пенчо Владишки от Бучуковци. После я купил съселянинът му Деню Комарека, който се изселил в Омуртаг и я продал на Димо Тодоров също от Бучуковци. Той от своя страна я продал на Минчо Цанев Бакалов от същото село /по-късно изселил се във Велинград/. През 1932 г. къщата станала собственост на дядо Колю Митев Върбанов, който споделил пред М. Мойсеев една любопитна история, свързана с нея. По думите му, няколко години след смъртта на Иван Бучуковеца се развалила бравата на една вътрешна врата. Повикали добрия столарин Русин Раев, за да отстрани повредата. Когато майсторът я разглобил, с безкрайна изненада открил, че причината за „заяждането“ били шест турски златни лири, скрити в кутията на бравата. Това впечатлило селяните и те си припомнили обстоятелствата, при които умрял Иван Бучуковеца, който скрил в този тайник няколко „бели пари за черни дни“. За радост, къщата е запазена и до днес.

По сведения на дядо Колю Митев Върбанов от Бучуковци /р. 1902 г./, смъртта „изненадала“ майстор Иван далеч от родното му село, при строеж на „голяма църква в Добруджа, между годините 1860-1865“. Той не посочил конкретно място, но вероятно става въпрос за църквата „Св. Св. Петър и Павел“ /1862-1864 г./ в Силистра, където главен майстор на градежа бил Архитектон Стойко Владишки, построил и църквата „Св. Йоан Кръстител“ в родното си село Бучуковци. Според арх. Н. Тулешков резбите в храма в Силистра са дело на Иван Бучуковеца, който починал именно там, по време на работа, но през 1862 г. Предвид известните до момента сведения, смятам, че е по-вероятно Уста Иван да е участвал в строителството на храма, а не в резбената му украса, която би следвало да е по-късно дело. Други източници сочат, че иконостасът на въпросната църква бил правен през 1890 г. /26 години след градежа на храма/ от видния дебърски майстор Антон Станишев.

Но да се върнем към спомените на дядо Колю Митев, които той слушал от по-възрастни свои съселяни, които разказвали още, че когато умирал, дядо Иван Саръкчията помолил за две неща другарите си - да го върнат в Бучуковци, за да бъде погребан там от близките му, и зетьовете му „да не мъчат баба си за пари“, защото „нямало да ги намерят“… И го сторили. Майсторът бил погребан в „новото гробище“ в Бучуковци, но за жалост, днес никой не помни кой точно е гробът му.

Вероятно Иван Бучуковеца се поминал през „топлото годишно време“, вследствие на някакво извънредно трагично обстоятелство, „каквото може да бъде и една трудова злополука“, смята М. Мойсеев. И сигурно е прав, тъй като строежът на силистренската църква започнал на 24 юни 1860 г. Друг е въпросът дали сиромашията изпратила резбаря на този последен гурбет, или пък неугасимият творчески огън, пламтящ в гърдите му. Неговият правнук Митю Денев, родом от Скорците, живущ в Трявна, споделил пред краеведа М. Мойсеев, че именитият му предшественик бил принуден да се занимава и с други дейности, далеч от резбарството и строителството, за да издържа семейството си. „Прадядо ми Иван Денев е работил резба – споделил той. - Това съм го чувал от устата на моята баба Кера, омъжена за дядо Митю /синът на Иван Бучуковеца/, на когото съм кръстен. Изглежда, че не ще да е била доходна тая работа, или пък поръчките били малко, но към по-старите си години дядо Иван купил чифт яки биволи и почнал да прави кираджилък между Свищов и Одрин. Веднъж, като превозвал големи бурии с ракия, спрял да нощува в едно ханче между Елена и Сливен. По някое време в хана дошли въоръжени турци и като разбрали какъв е товарът на кираджията балканджия, поискали да им налее един бакър ракия. Дядо Иван им заявил, че ракията не е негова, че само я превозва запечатана от собственика, но ония настоявали и заплашвали, че ще разбият с брадва буриите, ако не им налее доброволно. Тогава той пробил дупчица в една дъга под обръча с тънката бургийка, която носел със себе си, наточил им ведро ракия и след като запушил с клечка дупката, върнал обръча на мястото му… Но ханджията подшушнал на агаларите, че тия бурии не ще да са запечатани току-тъй… Тозчас турците скочили, грабнали брадви и разбили буриите. Рукнала люта бяла ракия. Ханджията тичал да пълни бакъри, а в една бурия лъснали сноп нови пушки. Веднага кираджията бил задържан и предаден на турските власти. При следствието дядо Иван се оправдал: „Аз съм само един кираджия, който си изкарва хляба с превоз на чужда стока. Каквото ми сложат в колата, това карам, ей сега да ме натоварите с барут, ще го закарам, където ми кажете. Отде да знам, че вместо ракия са сложили пушки в бурията?“. Турците го върнали под конвой в Бучуковци и преровили всичко в двора му за оръжие. За беда в плевнята намерили една стара пушка – шишане и запалили плевника за наказание. Заедно със сеното и сламата, изгорели и биволите в дама, запалила се и резбарската работилница, долепена до плевника. Турците искали да запалят и къщата на дяда Ивана, но отстъпили пред плачовете на жена му и децата. Все пак пушката била в плевника, а не върху рамото на балканджията… Разказвайки тази легенда, предавана от уста на уста в рода, правнукът на Иван Бучуковеца смятал, че дядо му не може да не е знаел какво превозва в биволската си кола и вероятно е бил свързан с хайдути в Балкана, за които били предназначени пушките...

В очерка на М. Мойсеев, откриваме и още любопитни сведения за майстор Иван Бучуковеца, от които става ясно откъде идва и прякора му – Саръкчията. Уста Иван бил един от драгоманите в родното си село Бучуковци и предвождал моми и млади жени на „романя“ в Добруджа. Именно той въвел ръчно измерване на пожънатите площи, не с крачки, а със сарък – двуметров дървен пергел, който си направил саморъчно. Това нововъведение, с което се работело не само лесно и бързо, но и се изключвала възможността да бъдат ощетени жътварите, толкова впечатлило бучуковчани, че нарекли майстор Иван „Саръкчията“. И тъй като навремето за драгомани били определяни само най-опитните, възрастни мъже, на които селото доверявало женската си челяд, според М. Мойсеев, Иван Бучуковеца живял дълго и почтено, а на стари години бил принуден да практикува и допълнителна професия…

И все пак, нека споменем и още някои негови творби, чрез които талантливият бучуковски майстор оставя своя ярък отпечатък във времето. Сведенията за тях достигат до нас благодарение на изтъкнатия дряновски краевед Бонка Тихова и се потвърждават от проучванията на арх. Н. Тулешков. Така, освен дърворезбеното слънце на тавана в Даскаловата къща, резбите в църквата в родното му село Бучуковци, дело на Уста Иван са и резбите в сараите на турския бей в Г. Оряховица, в къщата на Пенчо Владишки от Бучуковци, иконостасът на църквата „Св. Преображение Господне“ в Свищов /1836 г./, който според Димитър Друмев е дело на тревненски резбари /майсторът се казвал Данчо или Генчо от Трявна, а в работата участвал и учителят от Свищов Георги Михайлович Казака, „русин по народност“/. За силистренската църква „Св. Св. Петър и Павел“ вече стана дума по-горе. Уста Иван Бучуковеца изваял и резбите в дряновската църква „Св. Троица“ /1845-1847 г./, както и слънцето на потона й, което преповтаря това в Даскаловата къща. Вероятно из България има и други творби на този даровит майстор, които заслужава да бъдат проучени и изследвани. По думите на М. Мойсеев твърде възможно е, Иван Бучуковеца да е участвал в украсата на къщи в Жеравна, редом с тревненски майстори. В подкрепа на това предположение, той привежда откъс от книгата на Захари Димитров - „Дърворезбената украса в къщата на Руси Чорбаджи, с. Жеравна, Котленско“, където е поместено факсимиле от „надпис над вратата в „сайванта“ в къщата на Димо Кехая в с. Жеравна, който гласи: „Да се знае кога се прави къща 1842 -та Боян и уста Ранку Дончов и уста Иван от Трявна.

На многая лета, амин“.

И, тъй като по това време в Трявна няма друг майстор с това име, М. Мойсеев логично предполага, че вероятно става дума именно за уста Иван Бучуковеца.

На финала на очерка, той споделя и една своя голяма надежда, а именно - че цитираните факти и сведения в очерка биха били от полза на бъдещите специалисти и изследователи, за да „потвърдят почерка на самобитния бучуковски майстор не само в посочените вече селища, но и на други места в Североизточна България“. По думите му, така ще се запълни „още едно бяло поле в познанието за този вдъхновен творец с буден ум, изразил своята обич към слънцето, своя усет към прекрасното в създадените от него съвършени резбарски творби“… За жалост, тридесет и три години от тогава, полето е все още бяло… Силно се надявам, че няма да се наложи да чакаме още толкова по толкова, за да го запълним. Паметта на майстор Иван от Бучуковци не заслужава подобно забвение… 

 

* По сведение на резбаря Цаньо Антонов, уста Иван от Бучуковци изработил и „стенния шкаф“ в стаята с резбеното си слънце /в Даскаловата къща/, както и обзавеждането на съседната стая – „къщи“.

** В интерес на истината отдавна отлагам тази публикация, защото наистина исках да събера родословието на майстора, разбира се, доколкото е възможно, предвид дистанцията на времето и липсата на достатъчно документални свидетелства от онова време. Признавам, че имам огромен афинитет към неговите творби и може би затова ми е болно, че поради ред административни и законови нелепици, няма как да проуча докрай, цитираните по-горе факти около родословието му. Все пак, преди да споделя какво открих, смятам за нужно да уточня, че тъй като до момента не успях да получа достъп до данните от общинските регистри в Бучуковци, които се съхраняват в Община Дряново /заради Закона за защита на личните данни/, не мога да потвърдя, че хипотезата на М. Мойсеев за родословието на майстора, отговаря на историческата истина. За да бъда коректна, следва да споделя, че в телефонен разговор с отдел "ГРАО" в Община Дряново, успях да проверя само някои от имената, цитирани в очерка, но се оказа, че в регистрите от Бучуковци, поне на първо четене, липсват сведения за подобни личности. Разбира се, това не изключва възможността фактите, споменати от М. Мойсеев, все пак да са достоверни, но тъй като липсва всякаква датировка, а може би един по-внимателен оглед на регистрите, би бил по-полезен и ефективен от една телефонна справка. Не съм загубила надежда, че от Община Дряново все пак ще откликнат на молбата ми и с радост ще допълня липсващите парченца от житейския пъзел на именития майстор и най-важното - ще мога да потвърдя или отхвърля хипотезата на краеведа М. Мойсеев.

За съжаление, липсват и по-ранни регистри, които биха изяснили доста въпроси около родословието на именития бучуковски майстор, а и не само неговото. В този дух на мисли, съм изключително благодарна на г-жа Мария Желева – началник на отдел „ГРАО“ в Община Трявна за съдействието по изясняването на евентуалната „тревненска следа“ в това родословие. Благодарна съм за нейната съпричастност, отзивчивост и сърцатост, тъй като не за първи път ми помага в подобни проучвания.

Според Мойсеев, единственият син на Иван Бучуковеца – Димитър имал внук на име Деню Митев. Благодарение на г-жа М. Желева успях да установя, че в Бучуковци действително е живял човек на име - Деню Митев Иванов, роден на 18 април 1877 г. Справката в регистрите сочи още, че неговата съпруга, родом от тревненското село Скорците, се е казвала Васила Цанкова Колева, родена през 1879 г. Деню Митев починал на 18 май 1962 г. в Царева ливада /смъртен Акт №10 от 1962 г., който обаче не успях да получа от Община Дряново/. За радост, при посещението си в Бучуковци наскоро, успях да открия гроба им. Техният син Митю Денев Митев, според хипотезата на краеведа М. Мойсеев, се явява правнук на Иван Бучуковеца. Той се ражда в Скорците на 3 ноември 1902 г. Починал на 23 октомври 1988 г. Оженил се за Йонка Петрова Делева /р. 1910 г./ от Бижевци и имали две деца – Деша Митева, по мъж Бакалова, родена на 26 юли 1930 г. и Петър Митев Денев, роден на 25 юли 1935 г. /всъщност той е роден също на 26-ти юли, но по документи е записан на 25-ти/. Именно дядо Петър, който живее в Трявна, ми сподели някои сведения за родословието си, потвърждавайки категорично факта, че е праправнук на Иван Бучуковеца. По думите му, неговият дядо Деню Митев, също като баща си Димитър /сина на Ив. Бучуковеца/, бил добър майстор-строител, работил в Добруджа и Румъния. Неговият син Митю Денев, бащата на дядо Петър, бил строителен предприемач. Строил в Свищов и Белене, участвал в строителството на оловно-цинков завод и универмаг в Кърджали, циментовия завод в Димитровград, работил и на строителни обекти в Турция, където участвал и в градежа на вилата на Ататюрк и др. Дядо Петър сподели и едно интересно сведение за прапрадядо си Иван Бучуковеца, което знае от баща си, а именно, че той градил и мост край едно от селата по поречието на р. Янтра, но не успя да се сети за името на селището. Синът на дядо Петър - Димитър, се явява прапраправнук на Уста Иван и има две деца. Той също се съгласи да ми съдейства в проучването и да се опита да намери снимки на предците си. Надявам се и това да се случи в близко бъдеще.

А дали единственият син на Бучуковеца е имал и други деца, кои са останалите внуци на майстора /от дъщерите му/, дали хипотезата на краеведа М. Мойсеев кореспондира с историческата истина, може би „знаят“ единствено общинските регистри на Бучуковци и Царева ливада, тъй като архивите на църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Бучуковци не са запазени. А ние, съвременниците, все още сме в дълг към паметта и делото на майстора. И макар, че творбите му са най-достойния му паметник, мисля, че е крайно време да се опитаме да съберем и житейския му пъзел. И заради нас самите…

 

Галина Иванова

 

* По сведение на резбаря Ст. Станчев в очерка му, озаглавен „Иван Давдата и Станьо Марангозина - учителите на Колю Фичето“, Станю Марангозина /ок. 1770 г./, родом от тревненското село Армянковци, владеел технологията „Алчия“ /сплав от винервайс, безир, гипс и др./, която сплав, подобно на пластелин, бавно втвърдяващ се, позволявала на майстора да извае фигура и мотиви в силно пластична композиция. Тези технологии владеели старите тревненски марангози, като Уста Генчо Кънев, който изработва амвона в църквата „Св. Георги“ в Трявна и Иван Бочуковеца, от когото най-вероятно Станю Марангозина от Армянковци я бил изучил. Само, че няма как Станю да е ученик на Уста Иван от Бучуковци, който е роден около 1785 г. Може би, ако това сведение е достоверно, е било обратното. Въпросът е, дали гипсовите капители на колоните в църквата в Бучуковци са негово, на уста Иван, дело. Би било твърде интересно да узнаем, дали освен резбарството и строителството, той е владеел и още един занаят…

Юлското слънце на Уста Иван Бучуковеца и днес грее на тавана на
Даскаловата къща в Трявна

Тънещата в разруха църква "Св. Йоан Кръстител" в с. Бучуковци

Гипсовият капител на една от колоните в Бучуковската църква,
снимка - Жоро Хаджиев

Красивият балкон в изоставения храм в Бучуковци, дело на Уста Иван Бучуковеца,
снимка - Жоро Хаджиев

Владишкият трон на църквата "Св. Св. Петър и Павел" в Силистра

Иконостасът на църквата "Св. Св. Петър и Павел" в Силистра

Олтарните двери на иконостаса на църквата "Св. Св. Петър и Павел" в Силистра

Венчилката на иконостаса на храма в Силистра

Църквата "Св. Преображение Господне" в Свищов

Иконостасът на църквата "Св. Преображение Господне" в Свищов

Църквата "Св. Преображение Господне" в Свищов

Детайл от иконостаса на църквата в Свищов

Олтарните двери на църквата в Свищов

Гробът на Деню Митев Иванов, предполагаемият внук на
Уста Иван Бучуковеца, в гробището в Бучуковци