Хитревският майстор Колю Ганчев и неговите градежи

Когато започнах да събирам житейската и професионална биография на уста Колю /Никола/ Ганчев Колев, родом от някогашната тревненска махала Хитревци, срещнах различни сведения за рождената му година. Според арх. Т. Златаров, той е роден през 1845 г., арх. Н. Тулешков посочва 1835 г., а в едно генеалогично проучване рождената му година е 1847 г. Изследователите са категорични само що се отнася до годината на смъртта му – 1922 г. Уста Колю учил дюлгерлък при големия възрожденски майстор уста Колю Фичето, при когото заработил от 22-та си година, от когато става самостоятелен майстор, пише арх. Златаров. Но арх. Тулешков посочва уста Колю сред учениците на уста Генчо Кънев – Големия, което ми се струва по-вероятно, не само заради близостта на Хитревци и Генчевци.

Между 22 и 30-та си година майстор Колю Ганчев ходил в Москва и Одеса, където имал възможност да се запознае с руската църковна архитектура. Освен църкви, той построил и конака в Ямбол, с чийто градеж е свързана и една човешка трагедия. По време на строителството му се срутила стряхата и убила един от майсторите. Вследствие на това, уста Колю дълги години плащал парична помощ на вдовицата на загиналия дюлгерин. Майсторът от Хитревци строил и сградата на бившата Земеделска банка в Сливен след Освобождението /Бел. Г. И. Уста Колю построил къщата на фабриканта Добри Желязков /ок. 1885 г./, която била с красиво изрисувани стени и тавани. По-късно тя била отдадена под наем за офис на Земеделската банка, Кооперативна банка и Инвестиционна банка. Наследничката Невена Желязкова я дарила на Общината с условие сградата да бъде ползвана като музей. В момента в къщата се помещава Регионалния исторически музей в Сливен. В сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ е записано, че уста Колю строи Земеделска банка и къщи в Сливен, една от които по-късно била превърната в музей/. Всички негови сгради били строени по предварително изработени от майстора глинени модели. Уста Колю бил на 35 години, когато се сродил с известния тревненски майстор строител Драгошин Марангозов, взел дъщеря му Цана за своя жена и оттогава датира съвместната им работа. По мнение на арх. Златаров, ценни са „работите“ от първия период на творчеството му, а именно – църквите в Лозенград /след 1880-1885 г./, Бунархисар /след 1880-1885 г./ и др. Уста Колю работил из Карнобатско, Айтоско, Старозагорско и др. Районът на неговата дейност бил Тракия.

Според арх. Н. Тулешков, уста Колю строи още църквата „Св. Димитър“ /1878 г./ в гр. Пордим *; къщи в Сливен в периода 1878-1879 г., сред които и къщата на Саръиванов /ок. 1885-1890 г./; църквата „Св. Николай“ (1896 г.) /по проект на арх. Алекси Начев/ в Стара Загора.

В сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ срещу името на уста Колю Ганчев са отбелязани следните градежи: различни постройки в Карнобатско, заедно с Илия Н. Раевски и Драгошин Марангозов; църквата „Св. Никола“ в Ст. Загора /1896-1909/ г., строена от Д. Марангозов с помощник К. Ганчев, който строил и други неуточнени постройки из Старозагорско и Ямболско.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

 

* В интернет открих информация, че майсторът на градежа на църквата в Пордим е уста Генчо Кънев. Но този евентуален негов градеж не се споменава от нито един от изследователите му, нито фигурира в списъците с постройките на Първомайстора, изготвен от първия директор на музея в Трявна Кънчо Пенчев. Категорично негово дело, на уста Генчо Кънев, и според сведенията на сина му Дабко Устагенчев, е църквата „Св. Димитър“ в плевенското село Горна Студена /1875-1878 г./ 

Регионален исторически музей - Сливен