Потомци на тревненските майстори-строители, работили в Румъния, Турция и Персия /Иран/ през периода 1880-1944 г. *

В селищата около Габрово, Дряново и Трявна един от най-разпространените занаяти е строителният. Малкото и неплодородна земя, от една страна, и изобилието на дърво и камък, от друга, са насочили още от далечно минало мъжкото население на този край към строителство. Поколения майстори предавали занаята си на синове и внуци. Някои от тях добили широка известност и слава, били търсени и ценени в близки и далечни краища. За времето след Освобождението е трудно да се прави разграничение между тревненски, дряновски и габровски строители, както това може да се стори за периода на Възраждането, когато тревненци, под непосредственото влияние на своята художествена школа, се отличавали с умението си да съчетават архитектура с дърворезба, с умението си да създават от един строителен обект творба със силно художествено въздействие. Габровските и дряновските майстори работели под прякото или косвено въздействие на тревненските, затова и тяхното изкуство се числи към Тревненската школа.

Към края на миналия век на старите майстори бе отнето правото да строят по собствените си замисли – задължени бяха да работят по чужди проекти. Това ги превърна от творци в изпълнители, а строителството им – от изкуство в занаят.

Издирила съм над 30 града в страната, в които майстори от Габровски окръг са строили частни и обществени сгради през периода 1880-1930 г., а ако се прибавят и селата, тази цифра многократно се увеличава. Това са все потомствени приемници на старите тревненски майстори, наследили са от тях умението да работят с дървото и камъка, наследили са будния и търсещ ум. Гонени от глад и немотия, те се пръскали на групи по всички краища на страната, а „гурбетчилъкът“, познат още на техните деди, става единствен начин за препитание на мнозина от тях. Работили са в близки и далечни страна на Балканския полуостров, Мала Азия, Америка, Австралия и пр., но за периода 1880-1944 г. са строили предимно в Румъния, Турция и Персия /Иран/. Броят на издирените строители, упражнявали занаята си в тези страни, е над 200 души, но ще се спра само на по-изявените майстори, работили на по-значими обекти. Голяма част от сведенията съм получила от самите тях, друга – от техни близки.

В Румъния

/В статията са посочени доста имена на майстори – строители от бившия Габровски окръг, но тук ще се спра само на тези, които са родом от Трявна и Тревненско/

В „Български индустриално-занаятчийски албум“ /С.,1927 г./ са посочени имената на 20 строителни предприемачи от окръга, които в ранните години на своята дейност са работили в градовете Букурец, Кълараш, Плоещ, Бъзау, Гюргево, Браила, Олтеница, Оршова, Тулча и пр.

Сред тях е и

Добри Атанасов – строител и резбар от с. Белица, Тревненско, е строил болница в Кюстенджа, казарми в градовете Букурещ и Тулия, железобетонна конструкция на покритата гара в Плоещ – от 1910 до 1914 г.

В Турция

В тази страна майстори-строители от Габровски окръг също са работили на много и големи обекти.

През 1926-1928 г. в изграждането на Захарни заводи в гр. Ошак са участвали над 60 българи, много от които от окръга…

Над 30 строители от Дряновско, Габровско и Тревненско са работили на строежа на двореца на Кемал Ататюрк в Анкара през 1927-1929 г. …

Дончо Иванов Райков /1898-1980 г./ и Тодор Кънчев /1902-1956 г./, и двамата от с. Бърдени, Тревненско, са работили от 1927 до 1933 г. при строителството на училища в Истанбул, мелница в гр. Балъкесир, училище в гр. Бандърма и др. …

Иван Бояджиев от Трявна работил на новите морски бани в гр. Смирна през 1929 г., след което заминал за Диарбекир. …

Ненчо Николов Ненчев, роден през 1899 г. в с. Престой и Грозю Генев Иванов, роден през 1890 г. в. Милевци, работят в Измир от 1930 до 1933 г. към строително предприятие „Азис бей Шеркети“ – строят чифлик с жилищни и стопански сгради, обори, канализации.

На чифлика на Кемал паша край Анкара през 1931 г. упражнява строителния си занаят и Стефан Петров Грозев от с. Райнушковци, Тревненско, роден през 1903 г. На следващата година идва и Георги Недялков Трифонов от с. Белица, Тревненско. Освен този обект, Стефан Грозев е работил на барутни складове в гр. Кърккале, частни обществени постройки в Анкара, казарми в гр. Полатлии.

Най-продължителен е престоят в Турция на Тодор Дабков Бошнаков, роден през 1905 г. в с. Веленци, Тревненско. Пристигнал в Истанбул в 1925 г. Със свои земляци от Веленци и други тревненски села е работил на медни рудници в Балямаден (Анадола), после в Бурса строи частни постройки, в Анкара от 1930 до 1935 г. – образцова болница, военно училище, вила на Ататюрк и др. През 1936 г. започва строеж на вила на Бедри бей /син на тогавашния министър на финансите/ на остров Принсипи. Работил е и в Истанбул на жилищни постройки. През 1944 г. се завръща в България с 48 лири „печалба“.

Всички строители, работили в южната ни съседка, си спомнят за тежките условия на труд и живот в тази страна, за ниското заплащане и за нередките случаи, когато не са получавали никакво възнаграждение за труда си. „Когато аллах даде на мене, тогава и аз ще дам на вас“, често пъти са отговаряли работодателите им. Затова някои от тях се завърнали в България само с дрехите на гърба си, а други тръгнали по още по-далечни и трудни пътища.

В Персия /Иран/

След влизане в сила на турския закон за поданство, голяма част от българите-строители в Турция заминават за Персия. За строежа на стратегическата линия, свързваща Каспийско море с Персийския залив – един огромен по мащабите си обект с нас 500 моста и 700 тунела, са необходими много строителни работници. Тук си дават среща безработните на много страни, идват и българи. Целият обект, нает от шведско-белгийска компания, е разделен на участъци – лотове. Строители от нашия край са работили по строежа на тунели и мостове на III, IV, V, VI, VIII, IX, XIII и XII лот. Отначало към българите се отнасяли с предубеждение, тъй като им липсвал опит в железопътното строителство, и получавали по-ниско възнаграждение от другите работници. Но със своето умение, възприемчивост и природна дарба да работят с камъка, те скоро се наложили като добри специалисти и заплащането им било изравнено. Това е голям успех за тях и признаване на майсторството им. Последното се потвърждава от факта, че са работили на най-големите мостове и тунели на обекта. Нещо повече – на два от мостовете – Абидис в V лот и Калпавган – в III лот, били назначени за главни майстори Тодор Кънчев от с. Бърдени и Енчо Цанев Мечкаров от с. Милевци, Тревненско. Тези мостове са много сложни инженерно-архитектурни съоръжения, на които нашите майстори придобили нов опит и знания за по-сетнешната си практика. Известни са имената на 96 строители от окръга, работили на линията и на други обекти в Иран, но ще споменем само тези, изявили се, като главни майстори, или ръководители на обекти.

… Белчо Тотев Панайотов, роден през 1902 г. в с. Престой, след четиригодишна работа по линията /от 1934 до 1937 г./ става технически ръководител и като такъв строи черква на италианското консулство в Техеран, арки за сватбата на принца Пахлави през 1939 г. /също в Техеран/ и от 1939 г. ръководи строежа на хотел и кино с 1300 места, на площ 1800 кв.м. в град Тебриз. По време на Втората световна война работи в автотранспортен отряд на Съветската армия в Северен Иран.

Дончо Иванов Райков от с. Бърдени работи по линията, а след това от 1934 до 1939 г. изпълнява длъжността „главен майстор“ на строежа на силозите в Техеран – голям и сложен проект, изпълняван от чешка компания. …

Кънчо Досев Минев от с. Бърдени, роден през 1905 г., работи на двореца на шаха Пахлави през 1935 г., а на следващата година отива в гр. Горган, където строи чаена фабрика и болница. Участвал е в строежа на големи мостове в VI и IX лот. С него са работили много строители от тревненските села, между които Митю Манолов, Георги Колев, братята Кънчо, Колю и Пеню Маркови – всички от с. Престой; Нено Колев, Стоян Ненов, Иван Димов – от с. Бърдени и др.

Всички строители от Габровски окръг, скитали по широкия свят и разнесли името „българин“, се завръщат в родината си с обогатен опит и знания, с утвърдено име на добри специалисти. …

При разширението на завод „Аврам Стоянов“ в Трявна /бившия завод „Лотос“/ Дончо Иванов Райков прилага некования кофраж, научен от него при строежа на силозите в Техеран.

Енчо Цанев Мечкаров е направил първата копка на язовирна стена „Арда“, за трудовите си дела на яз. „Георги Димитров“ /дн. „Копринка“/ получава Златен орден на труда, неколкократно е изпращан на задгранично строителство в Либия.

Иван Бояджиев бил известен в страната, като „майстор на арматурата“. Обучил много младежки бригади, автор на много рационализации и Лауреат на Димитровска награда.

Тодор Дабков Бошнаков с бригадата си полага основите на Содовия завод в Девня, работи до пускането му в експлоатация през 1956 г. и за трудови заслуги са му присъдени най-големите правителствени награди за времето си: Лауреат на Димитровска награда и Герой на социалистическия труд.

 

Цветана Георгиева

*Публикува се със съкращения

Пълният доклад на авторката е публикуван в „Известия на музеите от Северна България“, 1975 г. и в него се съобщават имената на 91 строители, работили в чужбина. В настоящата публикация, която е част от сборника „Тревненска художествена школа“, 1985 г., се съобщават имената само на някои от тях…

 

** Единствената снимка на майстор-строител от въпросния период, която успях да открия е на Иван Ангелов Бояджиев. Тя ми бе предоставена преди време от Димитър Киселов от Трявна, за което много му благодаря. Прилагам и кратка биографична справка за майстора, тъй като във въпросната статия липсва по-конкретна информация.

Иван Бояджиев /на снимката/, който е носител на над 20 държавни и професионални отличия, е роден в Трявна на 1 май 1903 г. Произхожда от бедно семейство и още непълнолетен търси препитание извън родния си град. Пътят му минава през Габрово, Русе и Варна. През 1926 г. заминава на гурбет в Турция, после в Иран. През 1942 г. британските власти го арестуват и заточват в международен лагер в гр. Дехрадун, Индия, където остава до 1946 г. Завръща се в България в началото на 1947 г. и участва в строителството на язовир „Росица“ (дн. „Александър Стамболийски“).

От края на 1947 г. е лектор по армиране в първия курс за строители в Димитровград. Под негово ръководство се извършва армирането на много обекти по строителството на новия град – АТ3 (Химически комбинат „Сталин“), ТЕЦ „Марица 3“, Циментов завод „Вулкан“, жилищни блокове и др. От 1956 г. строи отново зад граница в Сирия и Тунис. През 1951 г. е удостоен със званието „Лауреат на Димитровска награда“. Умира в Димитровград на 1 април 1989 г.