Църквата в Марянския манастир "Св. Преображение Господне" била съградена от тревненци

Една от най-старите и най-красивите църкви в Еленския балкан се намира в Марянския манастир „Свето Преображение Господне”. През 1835 г. местните жители решили да си построят храм, а за място на строежа била избрана местността „Светата грамада“, където при падането на България под турско робство имало манастир.

Ферманът за градежа на църквата бил получен сравнително лесно, но с условие тя да бъде построена за шест месеца. Храмът бил осветен на 6 август 1835 г. от тогавашния търновски владика Иларион Критски. Почвайки строежа на църквата, строителите открили основите на стария манастирски храм и издигнали църквата върху тях. На мястото, където бил олтарът на стария манастирски храм се натъкнали на мраморен саркофаг, в който имало скелет, в чиито ръце се намирало Евангелие, а до главата корона. Марянската легенда разказва, че е вероятно това да е гробът на Св. Цар Борис Михаил Покръстител, за когото се знае, че приемайки монашеството, се установява в манастир, който се намирал на 3 дни от престолния град, сключен между две реки, в подножието на Стара планина. Правят впечатление Евангелието, короната (символите на светската и духовната власт), мраморният саркофаг, огромната по площ църква. В подкрепа на тезата, че на „Светата грамада“ съществувал манастир от 8 - 9 век са и намерените шест капитела, на т. нар. "Теодосиеви колони" - стил, характерен за тогавашното строителство. Разкрива се и "баптистерий" (кръщалня), място, където са се правели кръщенета, когато в България се е приемало християнството. Описват го така - басейн с размери около 3 м. в диаметър, дълбок до коляното, облепен с цветна византийска мозайка.

Докато майсторите правели изкопа за новата църква, били пазени от заптиета (явно и те дочули за стария манастир и надявайки се да се намери казан със злато и други ценни предмети). За да не се гаврят друговерци с намереното, строителите скрили всичко в земята и дали клетва да мълчат за немереното.

Друга легенда разказва, че когато омъжвали Княгиня Кера Тамара, за султан Мурат, керванът минал през манастира. Тя дарила накитите си и заръчала селото да носи нейното име - Марян. През 1868 г. храмът пламва, вероятно от забравена свещ, защото няма спомен за злонамереност. Благодарение на уникалния начин на градеж, изгаря само иконостасът, а самата сграда остава непокътната.

Сегашният иконостас датира от 1870 г. Направен е от липа, иконите от царския ред са зографисани най-вероятно от тревненски майстори. Уникалността в градежа на църквата се състои в това, че цялата конструкция е от камък и тухли, без дъски и греди на свода. Тя е издигната върху основите на старата църква, която според преданията, води началото си от Второто българско царство. По думите на игуменката на манастира, сестра Анастасия, до началото на сводовете зидовете са каменни, дебели 1.20 м., а над сводовете има 70 см. земен насип. Самите сводове били направени от „тухлички“. Това спасило църквата при пожара от 1868 г., когато пострадал само иконостаса, който бил от дърво. Всички стари икони били изпепелени с изключение на една – Св. Богородица с Младенеца, която и днес може да се види на иконостаса в храма. „Не знам дали се дължи на чудо, а може и да е, защото се смята, че иконата спасила манастира“. За съжаление, тази икона не е датирана и идентифицирана. По сведения някога била с доста по-богат сребърен обков, но до днес е оцелял само този на ръката на Божията майка. В сегашния си вид храмът бил възстановен през 1870 г., от когато датира и новият иконостас. „Новите“ икони най-вероятно са били дело на тревненски майстори, но и те не са изследвани и проучени.

Църквата не е стенописвана, освен централната част от свода, от който гледа Бог Отец и благославя. Прави впечатление надписът над иконостаса - "Елате всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя" /Ев. от Матея - 11:27/

Дълги години църквата в с. Марян е енорийски храм на селото. На втори май 1993 г. с решение на Светия Синод на БПЦ отново е даден статут на манастир.

 

Из публикация за Марянския манастир на сайта - https://visit.elena.bg/ и сведения от игуменката на манастира, сестра Анастасия. Сърдечно й благодаря за отзивчивостта, сведенията и предоставените снимки

Бел. Г. Иванова – В сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ е посочено името на с. Марен с бележка, че е неуточнено селище. Там тревненски майстори построили църква през 1835 г. По всяка вероятност става дума за еленското село Марян. Колкото до името на майстора/майсторите на градежа, сведения за тях откриваме в един краеведски труд „Храмовете в Еленската духовна околия“ от Васил Славов и Христо Медникаров. Що се отнася до църквата в с. Марян, авторите цитират арх. Маргарита Коева, която се позовава на надписа върху вградената в източната стена на църквата каменна плоча, на която е записано името на майстор Цончу, нейният строител, без обаче да се упоменава от къде е той. Според някои източници, майсторите на храма били дюлгери от Трявна. Той бил ремонтиран и възстановяван неколкократно през 1870 г., 1875 г. и 1878 г. За това свидетелстват и каменните надписи. Запазено е и сведение, че след 1870 г. майстор Кочо Петров от Трявна изсича малките прозорци и ги уголемява. Прави вратата двукрила“. Става дума за майстор Койчо Петров от Трявна, който, „преправя църква в с. Горни Марян“, според списъците с имената на майсторите – дюлгери от Тревненско, част от сборника „Тревненска художествена школа“. Други сведения за този майстор не успях да открия. Що се отнася до строителя на въпросната църква в списъците е отбелязано и името на „дюлгерин Цоню“, за когото обаче липсват други сведения.

Марянският манастир, снимка - Дамян Начев

Вградената в източната стена на църквата каменна
плоча с името на майстор Цончу

Фрагмент от каменната плоча с името на майстор Цончу

Иконостасът на църквата в Марянския манастир

Иконата на Св. Богородица с Младенеца -
най-старата икона в църквата на Марянския манастир,
която е недатирана

Икона на Св. Николай от 1870 г.

Икона на Св. Св. Кирил и Методий, 1870 г.