Тревненски бУдил: Митю Куманеца - майсторът на бургаската катедрала „Св. Св. Кирил и Методий“

Майстор Митю Цанев Кумански /Куманеца/ е роден през 1852 г. в с. Куманите. През 1864 г., още като юноша, заминал за Бургас като чирак с тайфа майстори. По-късно решил да се задоми и си взел за жена една мома от тревненското село Околиите – Мона Денева Кънева /1858-1930 г./. Тя имала четирима братя, трима от които известни дюлгери - Атанас, Иван и Къню Деневи. Четвъртият брат се казвал Ганьо.

Митю Куманеца и Мона имали дъщеря Дона и двама синове - Стефан и Атанас. Не се знае дали те наследили бащиния си занаят. За съжаление, неизвестна остава и годината на смъртта му. По непотвърдена информация, Куманеца се преселил /неизвестно през коя година/ в Трявна и купил къщата на Ангел Кънчев. Бил „доверен човек“ на Уста Генчо Кънев, което не бива да ни учудва, тъй като жена му била племенница, по майчина линия на Първомайстора /сестрата на Уста Генчо Голям – Куна била омъжена за баща й – Деню, който след смъртта й, се жени повторно за жена на име Райка/.

През 1879 г. Куманеца започнал да строи самостоятелно, като предприемач, частни и държавни постройки. Макар, че нямал дори основно образование, той бил с природно „сметлив“ ум и неизчерпаема енергия, за което свидетелстват и многобройните му градежи, упоменати в книжката „Катедралният храм в „Св. Св. Кирил и Методий“ в Бургас“ /1930 г./. Така например, само в някогашната Карнобатска околия, до 1930 г., той построил 17 храма, 16 училища, 17 моста. Негово дело бил градежът на карнобатската държавна болница, общинската сграда, училище /вероятно става въпрос за Карнобатската смесена прогимназия „Княз Борис Търновски, създадена /1907 г./, днес – ОУ „Христо Смирненски“/, както и мостовете на р. Янтра в Дряново и на р. Тунджа /при Кортенските бани (с. Баня, Нова Загора)/. В Бургас той построил театралната зала на Окръжната постоянна комисия, градския цветарник, държавната ограда между морето и солниците, като повечето от сградите били строени по негови собствени планове и „под личното му ръководство“. „Величавата и солидна сграда на бургаската катедрала „Св. Св. Кирил и Методий“ е негово дело, особено най-трудната и отговорна работа – куполът (кубетата)“ * – четем още в книгата за историята на катедралния храм в Бургас. Не случайно, през 1929 г. Митю Цанев е награден със сребърен медал от Цар Борис III.

Постарах се да събера повече сведения за градежите му, освен упоменатите по-горе, но за нито един от тях, освен за строителството на бургаската катедрала, не установих с категоричност, че са негово дело. И все пак, обобщих информацията, поместена в сборника „Тревненска художествена школа“ и в приложенията към т. 3 на книгата „Архитектурното изкуство на старите българи“ на арх. Н. Тулешков, която, евентуално, би била обект на бъдещи проучвания и изследвания. Освен споменатите по-горе градежи в Бургас, Куманеца построил още и морските бани – топли и студени, както и гимназия. Негово дело са и църквите на името на Св. Георги Победоносец в бургаските села Камено /1877 г./ и Невестино /1880 г./, както и една църква в поморийското село Порой. Оказа се, че то се „местило“ четири пъти, а църквата, която останала „далеч в подножието“ на последното му местоположение, била постепенно изоставена и по „времето на социализма“, рухнала съвсем, не без „помощта“ на иманярите. Днес от нея са останали само три от стените… Има сведения, че майстор Митю от Куманите градил и църква в Поморие, както и оградата между морето и солниците. В Созопол също строил църква и две училища. Негово дело са училища, църкви и мостове в Сливен, а също така и църква в търновското село Костел. Вероятно една от тях е църквата „Света Богородица“ /1891-1894 г./, тъй като има предположение, че иконостасът в храма, е дело на изкусен тревненски майстор - Йоанкий Папа Витанов. Разбира се, това е само хипотеза...

Както вече стана дума, Митю Куманеца градил и мостове, освен упоменатите до момента, той построил и тези на р. Хотница, край Плаковския манастир и в Дряново, където издигнал и църква, и „прогимназия“. Вероятно става дума за църквата „Св. Въведение Богородично“ /1892-1896 г./, макар че в някои сайтове е визиран друг период на строителството й – 1892-1898 г. и друг майстор – „Митю от тревненското село Хитревци“. Само че, такъв майстор там няма, или поне не е известен до момента. Така, че може би, градежът на тази църква е дело на Митю, само че от Куманите, както твърди и арх. Н. Тулешков. Има сведения, че негово дело е и църквата в „неуточненото“ село Кестен, а единственото населено място с това име, се намира в Западните Родопи, в близост до Триград. Църква там не открих, а и няма сведения да е имало и да е била съборена…

* Катедралата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Бургас /1897 – 1907 г./ е строена по проект на италиански архитект Рикардо Тоскани, тогавашният окръжен архитект А. Карамалаков, арх. Г. Козаров, арх. Д. Майсторов, арх. Св. Славов, инж. арх. Хр. Станишев и др. Предприемачът на строежа е Ст. Г. Ноев от София, а строителят -Митю Цанев Куманеца, който, както пише в книжката, построил и кубетата на храма. Само, че както установих преди време, кубетата били дело на друг майстор - Петко Иванов Рашков, родом от с. Големи Станчовци. В каменоделните работи и по направата на мраморните колони и капители на катедралния храм в Бургас, работели и италиански работници.

Галина Иванова