Тревненски бУдил: Тревненски майстори градили църкви и в Странджа

Съвсем случайно попаднах на сведения за няколко църковни градежи на тревненски майстори и то в сърцето на мистична Странджа. За съжаление, в архивите на Сливенската митрополия липсват сведения за дюлгерите, построили църквата „Св. Петка“ в с. Момина църква /1892 г./. Но попаднах на една интересна хипотеза в статията на д-р Ангел Николов, озаглавена „Надписи върху олтарни маси от Странджа“, публикувана в тематичния рецензиран годишник за изкуствознание „Маргиналия“ /2018 г./, под съставителството на Иванка Гергова и Елисавета Мусакова.

В резултат от проведеното през есента на 2017 г. проучване, в рамките на научен проект „Комплексни и иновативни методи за диагностика и изследване на материалното и нематериално културно наследство на Централна и Източна Странджа в условията на миграции и демографски отлив“, пише д-р А. Николов, са били проучени 24 православни храма на територията на общините Средец и Малко Търново. Благодарение на това е била документирана и „една твърде рядко коментирана категория паметници“ – олтарните маси. В хода на проучванията, е установено, че почти всички олтарни маси от по-старите храмове, намиращи се на територията на община Средец, сред които и този в с. Момина църква, били надписани. Сред имената на ктитори и дарители, на някои от тях били отбелязани и тези на техните майстори-строители. Така например, църквата „Рождество Богородично“ (1892) в с. Долно Ябълково била дело на тревненски майстори - Къню, Колю и Цаню от Тревненско.

Според доц. д-р Албена Миланова фасадното и интериорното оформление на църквите в селата Горно и Долно Ябълково и Момина църква отразява дейността на „една строителна бригада“, отбелязва д-р А. Николов. Като се позовава на надписа върху олтарната маса от Долно Ябълково, където са изброени имената на майсторите Къню, Колю и Цаню от Тревненско, тя смята, че майсторите са работили в този район в продължение само на една-две години – 1892–1893 г., когато именно са изпълнили три поръчки за трите съседни села. „Наблюденията на А. Миланова са твърде верни, но се нуждаят от уточнение“, смята д-р Николов. И допълва, че според летописната книга на църквата в Средец, съставена през 1958 г., тамошният храм „Вси светии“ „бил възстановен през 1879–1885 г. от майстор Цаню Ганчев (1855–1929 г.) – един от синовете на известния възрожденски строител Уста Генчо Кънев от с. Генчовци (край Габрово)“. Само, че Цаню Ганчев е племенник, а не син на Уста Генчо Кънев. Негово дело, според цитираната летописна книга, са и храмовете в с. Момина църква (1892 г.) и тези в разположените наблизо села Драчево и Горска поляна (1903–1906 г.), както и олтарът в църквата на с. Факия (1891 г.). Според д-р Николов, споменатия в надписа върху олтарната маса в с. Долно Ябълково тревненски майстор Цаню, чиято фамилия не е указана, е именно Цаню Ганчев. Тук той работи през 1892 г. заедно с майстор Никола Ив. Касев (1855–1940) от с. Генчовци (споменат в надписа върху олтарната маса като „Колю от Травнеско“), който според А. Василиев изгражда и църквата „Св. Прор. Илия“ в с. Горно Ябълково през 1893 г.

За третия майстор от надписа върху олтарната плоча от църквата в Долно Ябълково – Къню, не се споменава нищо в статията. Твърде вероятно е, да става дума за Къню Денюв /р. 1845 г./ от с. Околиите, Тревненско, който също е племенник на Уста Генчо Кънев /по майчина линия/. Макар, че до момента не съм попадала на сведения за негови градежи в този район.

Съвсем случайно, попаднах и на още един, по-късен градеж на майстор Цаню Ганчев от Генчовци – в странджанското село Воден. Църквата на името на Св. Георги била строена през 1902 г. Миналата година жителите на селото стартираха дарителска кампания за набиране на средства за спешен ремонт на храма, който се руши от влага и течове. Църквата е уникална с красивите си синьо-зелени каменни колони, с които са подчертани високите й зидове. Камъните били докарани от Лозенград с каруци през нощта, охранявани от въоръжени воденци, защото турците се зарекли да не позволят камъните да отидат за строеж на християнски храм. Воденската църква пази документи, регистри и църковна литература от първите години на миналия век. В тях е описано, че майстор Цаню Ганчев от с. Генчовци, построил храма по свой терк /проект/, а иконостасът, иконите, всички изображения и украшения били изработени от иконописците Цаню Стойчев и Димитър и Георги Миневи от Трявна.

Подготви

Галина Иванова