Мостовете на Уста Генчо Кънев

До сега не съм попадала на изчерпателен списък на съграденото от „Бащата на новобългарската архитектура“ Уста Генчо Кънев - църкви, училища, къщи, мостове. По сведения на сина му Дабко Устагенчев, преди и след Освобождението, Първомайсторът вдигнал около 80 църкви, в т.ч. са и възстановените такива. Строил и частни къщи, както и училища в десетки градове, някои от които не са установени. Вдигнал джамия и синагога в Русе, католическа църква в Свищовско. Като предприемач ръководил „тайфа“ от над 100 души. За църковните му градежи и училищните сгради е писано доста, макар че още има какво да се проучва и в тази посока. За съжаление, частните къщи, съградени от него едва ли могат да бъдат установени с категоричност. Малко е писано и за мостовете, дело на Уста Генчо. Макар, че ненадминатият майстор в тази посока, безспорно е Първомайсторът на Възраждането - Уста Колю Фичето. И все пак, постарах се да събера и обобщя сведенията от няколко достоверни източници, що се отнася до мостовете, строени от Уста Генчо Кънев или с негово участие. Данни за тях открих в биографичните статии на сина му Дабко Устагенчев, в епохалния труд на проф. Асен Василиев – „Български възрожденски майстори“,  /1965 г./, във фонда на Богомил Даскалов, който се съхранява в ОДА - Габрово, в книгата на архитектите Николай Тулешков и Маргарита Коева – „Първомайстор Генчо Кънев“ /1987 г./, в сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ и в записките на първия директор на Музея в Трявна - Кънчо Пенчев.

За съжаление, липсват сведения за годините на градежа на някои от тези мостови съоръжения, както и данни за имената на техните майстори, затова не може с категоричност да се твърди, че всички те са негово дело. Това важи с пълна сила за мостът над р. Тунджа /дървеният мост, по сведения на Б. Даскалов/ в близост до ямболските минерални бани, наречен „Хамам кюпрюсю“ /Банският мост/. От тук минавал пътят за Сливен. В сборника „Тревненска художествена школа“ за майстор на градежа се сочи Уста Генчо Кънев.

За Старият мост на р. Вит, част от извънградската инфраструктура на град Плевен, който е обявен за паметник на културата с национално значение /1969 г./, се знае, че е дело на Уста Генчо Кънев. Неизвестна е годината на градежа му. Не случайно той носи името „Мостът на победата“. В хода на Руско-турската война /1877-1878 г./ Плевен е пресечна точка в единоборството на двете воюващи империи и тук се решава понататъшния ход и изход на войната. Пет месеца продължават бойните действия за града, три кървави щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят й се решава в долината на река Вит около моста на Уста Генчо.

За строителството на моста на р. Янтра, при дряновското село Ганчовец, разказва Дабко Устагенчев. Той бил строен през 1864 г. /по сведения на Кънчо Пенчев/. С работата по строежа бил „натоварен“ Уста Генчо Кънев. Предвид високите брегове на реката, той решил повърхността на моста да бъде хоризонтална. „За предпазването му от подкопаване, по самото дъно между стълбовете, направен бил пилотаж, свързан с дървена мрежа – нещо, което до тогава не съществувало в строителството у нас“ – пише Дабко в статията си „Принос към живота и дейността на Уста Генчо Кънев от Дабко У. Генчев“ /1923 г./. „С тоя мост Уста Генчо Кънев за пръв път у нас турил начало и на хоризонтално платно, в зависимост от височината на бреговете – пише още той. – Всички построени от по-рано мостове в разни краища на родината ни имат една издигнатост в средата на платното им – по образец на ония, останали от римска епоха“.

По спомени на Иван Пенчев - майсторът-строител от дряновското село Марча обаче, публикувани от Николай Пенчев на сайта „Дряново Mews“, не Уста Генчо, а той строил Ганчовският мост. Първомайсторът от Трявна бил предприемач на обекта. По думите на Уста Иван, понеже в продължение на три години, той „не можал да хване основите”, Мидхат паша повикал Колю Фичето и му поискал друг майстор да съгради моста. Тогава именно майстор Фичето посочил Иван Пенчев.

В „Български възрожденски майстори“ проф. Асен Василиев посочва, че градежът на Ганчовският мост е дело на Уста Генчо Кънев, вероятно позовавайки се на сведенията от сина му Дабко, а според арх. Николай Тулешков, този мост, граден около 1875 г., е дело на Уста Иван Пенчев.

На строежа на Беленският мост над р. Янтра, близо до град Бяла, се състои историческата среща между двамата колоси на родната архитектура - Уста Колю Фичето – ненадминатият майстор от епохата на Възраждането и Уста Генчо Кънев – майсторът на прехода към Новото време. По сведения на Дабко Устагенчев, през 1867 г. Мидхат паша наредил да започне строителството на Беленския мост и заповядал, освен Уста Колю Фичето, да се „извика“ и Уста Генчо Кънев. Той вече се бил уверил в неговите умения и усталък, покрай строителството на джамията и синагогата в Русе, както и на църквата „Св. Богородица“ в Габрово. „При това управителят на Дунавска област знаял от главния областен инженер Род Гавронски, че мостът на Дряновската река при с. Ганчовец, представя здрава и хубава работа“ – пише още Дабко. Между двамата именити майстори „съществувало“ близко приятелство, което водело началото си „от ранната им възраст“. „Вторият, по-млад, ценял високо неговите способности и му изказвал винаги своето уважение – отбелязва още Дабко. – Няколко месеци наред двамата ръководили постройката на моста при с. Бяла, като се съвещавали помежду си. Според както е разказвал Уста Генчо Кънев, работата му тука била с надница. При все, че той често замествал майстор Никола Фичев, не можал да остане за дълго на тая работа, защото интересите му страдали, и напуснал, щом му се отворила по-износна работа другаде. На това се дължи, че и днес, като стане дума за тоя мост, мнозина смесват имената на двамата самоуци архитекти, приписвайки неговата постройка ту на единия, ту на другия. Всъщност, предимството има по-стария майстор /Колю Фичето/, който е работил от началото до края“.

Според арх. Николай Тулешков, едва ли е имало външен конфликт между двамата майстори при срещата им на Беленския мост. Познавали са се, уважавали са се, всеки си е знаел усталъка, пък и характера на Уста Генчо Кънев, както и дълбокото му уважение към стария майстор, за което свидетелства и синът Дабко Устагенчев, са достатъчна гаранция за липсата на някаква разпра или вражда. „Разривът между художествените възгледи на двамата, е така сериозен, че повод за прекъсване на сътрудничеството, станало вече немислимо, не е бил нужен“ – пише арх. Тулешков в книгата „Първомайстор Генчо Кънев“ /1987 г./ и допълва - „Различията, които са настъпили, са всъщност различия между две епохи на архитектурно мислене – епохата на Възраждането с нейния характер на преход и епохата на новобългарската архитектура, чийто първи представител е Генчо Кънев“.

Малко се знае и за градежа на каменният мост над р. Видима в ловешкото село Скандало. Но поне е уточнена годината на неговия градеж - 1872 г. Средствата за построяването му са били събрани от местни жители, а целта е била да се свърже Старо с Ново Скандало.

По сведения на Богомил Даскалов, майстор Генчо Кънев градил и моста на р. Осъм край с. Калугерово или Осма Калугерово /дн. Асеновци, община Левски/. Опитах се да открия повече информация и за този предполагаем негов градеж, но в историческия очерк „Асеновци“ (1987 г.) на Илия Панков, който изнамерих благодарение на г-н Петко Дилков – председател на плевенското дружество „Краезнание“, не открих сведения, нашият майстор Уста Генчо да е строил моста край селото. След 1945 г. в района били изградени три моста, но дали далеч преди това, край Осма Калугерово /старото име на днешно Асеновци/, не е имало и по-стар мост, който по-късно е бил ремонтиран или възстановен, не можах да установя.

И да е имало и други мостови съоръжения, градени от Уста Генчо Кънев, то те са неизвестни на специалистите и изследователите към момента. Но, както споменах и в началото на тази статия, поне упоменатите до момента, си заслужава да бъдат проучени по-задълбочено.

 

Галина Иванова

Мостът в с. Скандалото, Ловешко

Мостът на Колю Фичето при Бяла

"Мостът на победата" край Плевен

Минералните бани и мостът над река Тунджа /Ямбол/, 30-те години на ХХ век