Неизвестни документи от ръката на Уста Генчо Кънев *

Веднага след Освобождението жителите на с. Сръбе (дн. Малък Вършец), Севлиевско решили да си построят църква, тъй като дотогава ходели да се черкуват в съседното село Градище. За целта бил изграден инициативен комитет, в който влязли селските първенци Денко Тодоров Терзиев, Тодор Пенчев Кюркчиев и брат му Стойчо, синът на Стойчо – даскал Миню Стойчев, Минко пенев, Георги Петров Рачевски и др. Кмет по това време бил Христо Дочев. За ръководител на строежа на църквата бил спазарен известният майстор-строител Уста Генчо Кънев. Той представил на инициативния комитет план на църквата и скица на западната й фасада. Планът е направен с черен молив на голям бял лист, хартията е дебела, пожълтяла от времето. Размерите на листа са 21.5 х 31.5 см. Водният знак на хартията е три симетрично разположени чашки и буквите „ДАV“. По план църквата е еднокорабна, едноапсидна, с открита западна артика. Уста Генчо Кънев с опитна ръка е направил плана на църквата, отбелязвайки дебелината на зидовете, вратите и прозорците, маркирал е балкона на женското отделение и е загатнал стълбището към него. В долния край на плана, там където е западната артика на църквата, известният възрожденски майстор се е подписал с виолетово мастило: „уста Генчу Кънювъ от Трявна“.

Скицата на западната фасада на църквата е направена на сгънат на две голям бял лист, от същия тип хартия, с размери 21.5 х 31.5 см. Хартията е пожълтяла от времето и в долния десен край първият лист е скъсан. Скицата на западната фасада на църквата е направена с черен молив и е симетрично разположена по вертикалната линия на листа – за целта майсторът я нанесъл с острие. От скицата е видно, че откритата артикада се поддържа от две цилиндрични колони, а нас женското отделение се извива островърхо кубе от опростена лека конструкция.

На втория лист от скицата с чер молив са правени парични сметки. Те по всяка вероятност са дело на тогавашния учител Миню Стойчев, който бил натоварен да води сметките по построяването на църквата. Понеже тези сметки са свързани с работата на уста Генчо Кънев, ще ги публикуваме цялостно:

„16 ½ рубли – 330 гро(ша)

4 поса – 468 (гроша)

4 руб. Х 18 – 72 (гроша)

7 руб. Х 19 – 133 (гроша)

разни – 22 (гроша)

1025 (гроша)

15 рубли – 200 (гроша) отъ чича Тодора

5 рубли – 100 (гроша) отъ Гурково

20 рубли – 400 (гроша) отъ Доня

1725 (гроша)

5 рубли – 100 (гроша) (отъ) суяко Ганьо

1825 (гроша)“.

(Забележка: В по-късно време някой се опитал да поправя сметките, като е задраскал двойката на 200 гроша, 100 гроша е поправил на 20 и 400 гроша – 418).

В десния край на долната половина на листа има втора сметка:

„500 (гроша)

165 (гроша)

468 (гроша)

600 (гроша)

72 (гроша)

1805 (гроша)

38 (гроша)

1843 (гроша)

Последният пътъ толко(ва) на наплатихме на уста Генча“.

От тези парични сметки е видно, че първия път на уста Генчо Кънев селяните от с. Сръбе заплатили 1825 гроша, а втория 1843 гроша, или общо той получил 3668 гроша.

Строителството на църквата в с. Сръбе започнало на 1 май 1879 г. и завършило през следващата 1880 г. Според сметките, водени от тогавашния учител Миню Стойчев били дадени 749 майсторски надници, които били заплащани по 15 гроша, или общо за майсторите заплатили 11235 гроша. Църквата била осветена на 5 януари 1881 г. от тогавашния Великотърновски митрополит Климент (Васил Друмев), като била именувана „Св. пророк Илия“.

Първоначално църквата в с. Сръбе била покрита с плочи и над женското отделение се издигало малко островърхо кубе, напарвено от дървена конструкция и обшито с ламарина. В началото на миналия век влагата повредила покривната конструкция на кубето и започнало да тече на балкона при дъждовно време. Ето защо била извършена реконструкция от местни майстори и кубето премахнато, като поставили плочи и малък каменен кръст. През 1931 г. извършили нова реконструкция като препокрили покрива с цигли. С тези изменения църквата загубила първоначалния си величествен вид, но нейната архитектурна и запазените документи от ръката на уста Генчо Кънев говорят за дарбата и майсторството на видния тревненски възрожденски майстор-строител.

 

Христо Христов

В. „Тревненски зов“, бр. 4 от 1980 г.

 

*Въпросните документи, върху които стои подписа на големия ни майстор-строител Уста Генчо – Кънев са притежание на Гено Цанков от Малък Вършец. Те са били запазени във времето от учителя Миню Стойчев, за когото става въпрос в статията, който бил натоварен да води сметките по построяването на църквата. Той починал през 1930 г. и синът му Марин предал документите на бившия учител Гено Цанков, който по времето, когато излиза тази статия вече е пенсионер. Вероятно, към днешна дата и той е покойник. И дано тези документи са предадени на съхранение в някой Музей или Архив…

Църквата "Св. Пророк Илия" в с. Малък вършец днес

Скица на западната фасада на църквата,
вестникарско копие

Подписът на Уста Генчо Кънев, вестникарско копие