Усталъкът на майстор Павел Колев от Бижевци

Вече е ставало дума за майстор Павел Колев от Бижевци. Преди време публикувах в групата една много вълнуваща история, разказана от неговата покойна вече внучка, учителката Кина Резачева. Затова днес ще ви разкажа само за една малка част от неговите градежи. Някои от тях са установени, други споменати, не са, но по думите на сина му Ганчо Павлов, баща му построил около 55 селски църкви. Неизвестни остават още много негови градежи - църкви и училища.

Майстор Павел Колев е роден през 1838 г. в тревненските колиби Бижевци. На младини учил дюлгерлък при баща си Кольо Гочев, при Уста Кольо Кряката, но най-дълго чиракувал при Уста Генчо Кънев. През 1871 г., тридесет и три годишен, бил признат за майстор и повел собствена тайфа по разни обекти из Габровско, Ловешко, Севлиевско, Русенско, Врачанско, Шуменско, Сливенско, Търновско. От всички установени до момента църковни градежи на майстора, две църкви – „Св. Троица“ в Котел /1871 г./ и „Св. Преображение Господне“ в с. Белица /1875 г./, Тревненско, приписвани на Павел Колев, вероятно са градени от него или с негово участие, но предприемачът на обекта, е бил друг майстор. Така например, според проф. Асен Василиев църквата в Котел е дело на уста Павел Колев. Арх. Николай Тулешков смята, че той бил главния майстор на църквата, а Уста Генчо Кънев – предприемач на обекта. Според официалните сведения Беличенската църква е дело на редица майстори, сред които е и Никола Касев от Генчовци, но според проф. Василиев и арх. Н. Тулешков, тя е градена от Павли Колев.

В сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ откриваме информация и за още една негова църковна постройка. Става дума за храм „Св. Георги“ в търновското село Камен, строен през 1809 г. По това време тревненският майстор не е бил роден, но тъй като църквата изгоряла до основи през 1857 г., заедно с всички книжа и документи, е твърде възможно той да е възстановил сградата, макар че към годината на това трагично събитие е бил само на 19. Възможно е обаче, той да е бил възстановен доста по-късно, но тъй като не е известна годината на повторния му градеж, няма как да установим със сигурност дали и този храм е негово дело.

Църквата в севлиевското село Кормянско на името на Св. Димитър /1884-1888 г./, също е дело на именития тревненски майстор, макар че в интернет битуват и сведения, че тя била построена от дебърски дюлгери. Друг негов градеж е този на църквата „Св. Георги Победеносец“ в ловешкото село Горско Сливово /1879-1881 г./, както и църквите „Св. Архангел Михаил“ в русенското село Лом Черковна /1890 г./ и „Св. Параскева“ във врачанското село Алтимир /1891 г./, строена съвместно с майстор Генчо Ганчев *.

Не е известно кога точно е започнал строежът на църквата „Св. Архангел Михаил“ в ловешкото село Крушуна, но храмът бил осветен през 1890 г. За негов майстор в сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ се сочи Уста Павел Колев от Трявна.

Храмът на името на Св. Архангел Михаил в ловешкото село Врабево /1891 г./ бил построен „само за осем месеца“, с доброволния труд на местното население, под „ръководството на прочутия тревненски майстор на мостове и църкви Павел Колев“. Впрочем за първи път срещам сведение, че освен църкви и училища, той градил и мостове…

Красивият храм "Св. Петка" в село Дебнево бил издигнат през 1892 г. Постройката повтаря тази във Врабево, но е разширена олтарната апсида. Под прозорците на големия купол обикаля непрекъснат корниз. Малкото шестоъгълно кубе над притвора служи за камбанария.

По сведения на арх. Н. Тулешков църквата „Св. Безсребърници Козма и Дамян“ в габровското село Хирево, която била строена през 1895 г., също е дело на Уста Павел. Негова е и църквата „Св. Димитър“ в ловешкото село Абланица /1898-1899 г./

Строежът на църквата в шуменското село Мараш започнал през 1895 г. Постройката била завършена през 1897 г. и осветена през 1898 г. под името „Свето Възнесение”. Името на майстора й е неизвестно, макар, че проф. А. Василиев е категоричен, че това е Уста Павел Колев от Бижевци. Този предполагаем негов градеж се различава стилово от останалите му постройки.

Наследниците на майстора са запазили спомен за още една „негова“ църква - „Св. Троица“ във Велико Търново. През 1911 г. дядо им се наел да строи храма. Само, че според историческите сведения, въпросната църква е дело на дряновския майстор Иван Денчев. Храмът бил осветен през 1881 г., но пострадал силно при земетресението от 1913 г. и бил възстановен наново. Днешната сграда била построена през 1835 г. А уста Павел починал на следващата година, така че едва ли е участвал във възстановяването й.

Проф. А. Василиев пише, че това бил последният му градеж и предава сведението от родовата хроника, според която майсторът бил „изигран от попа“ и продал 30 дка от нивите си, за да плати на работниците си. „Ниви се купуват, Павле! - тешила го съпругата му. - Продавай и заминавай при усталъка си!“. Тъй и сторил уста Павел. Харчил парите от имота си и завършил навреме църквата, но нещо се пречупило у него. Още същия ден, след предаването й, се разплатил с работниците и дал клетва, че вече чук няма да вдигне, щом има толкова неразбиране у хората. „Не от усталък – рекъл той – от земята ще вадя хляба си вече!“. И удържал на думата си. Цели 25 години след това, все на земята се надявал. На стари години обори правил, плевни постегнал и заедно със синовете си Кольо, Гочо и Ганчо се заловил за ралото. По 15 глави едър добитък влизали у неговите дворове и стадо от 50-тина овце…

По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“ обаче, майстор Павел съградил и църквата „Св. Троица“ в шуменското село Ивански /остр. Злокучане/ през 1912 г. Макар, че този храм чувствително се отличава от предишните му градежи. Че строил и в Шуменско, пише и проф. Асен Василиев, вероятно по сведения на наследниците на именития тревненски майстор. Ако сведението е достоверно, възможно е това да е последният му църковен строеж.

Уста Павел Колев починал през 1936 г., на 98 години. Погребан бил в родното си село Бижовци.

 

Галина Иванова

 

* Най-вероятно става въпрос за майстор Генчо Ганчев Кънев от Генчовци /1845-1915 г./, племенник и ученик на Уста Генчо Кънев, син на брат му Ганчо /р. 1816 г./. По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ той работи на доста църковни градежи във Врачанско, основно с майстор Къню Денев, който също е племенник на Първомайстор Генчо Кънев /по майчина линия/.  

Църквата "Св. Св. Козма и Дамян" в село Хирево

Църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Лом Черковна

Църквата "Св. Архангел Михаил" в село Врабево

Църквата "Св. Архангел Михаил" в село Крушуна

Църквата "Св. Възнесение" в село Мараш

Църквата "Св. Георги" в с. Горско Сливово

Църквата "Св. Георги" в село Камен

Църквата "Св. Димитър" в Абланица

Църквата "Св. Димитър" в село Кормянско

Църквата "Св. Параскева" в Алтимир

Църквата "Св. Петка" в село Дебнево

Църквата "Св. Преображение Господне" в с. Белица, Тревненско

Църквата "Св. Троица" в Котел

Църквата "Св. Троица" в село Ивански

Църквата "Св. Троица" във Велико Търново