Тревненски бУдил: Историята на майстор Пенчо Кузев от Дупините

Днес ще Ви разкажа за един малко известен майстор-дюлгерин от Тревненско, благодарение на записките на резбаря Цаньо Антонов, които се съхраняват в ОДА - Габрово. Неговият дядо Пенчо Иванов, по прякор Кузмата, е от някогашното тревненско село Дупините, което днес носи името Николаево. Той бил майстор дърводелец и резбар, занимавал се още и с бъчварство и каменоделство. Като млад работил по други градове из страната, но след смъртта на съпругата му, се прибрал на село, където заживял в малка схлупена къщичка /стаичка, наречена „кузма“, оттам и прякора му/. Починал на над 90-годишна възраст съвсем самичък. Дядо Пенчо Кузмата имал четири деца – Неда, Аню, Колю и Дянко. Внукът му Пенчо Колев Пенчев /Кузев/, вероятно кръстен на него, е роден през 1856 г. в Дупините. Баща му, Колю, роден вероятно около 1831 г., бил дюлгерин, но паднал от едно дърво, докато го кърнил и останал сакат, и вече не можел да изкарва прехраната на многолюдното си семейство. Имал пет деца, все момчета, но всичките се разболели от тиф. Най-големият му син Пенчо бил по-силен и изкарал по-леко болестта. Баща му го пращал да събира храна от роднини и близки, за да изхранва челядта си. По онова време Пенчо бил само 8-годишен. После изкарвал прехраната на семейството, като вършел обща работа при някои хора. След като се почувствал достатъчно здрав и възмъжал, той тръгнал на гурбет с майстори – дюлгери и започнал да изучава тънкостите на занаята, който му се отдавал и бързо успял да го овладее за почуда и възхита на всички. По сведения на Цаньо Антонов, той бил чирак при Стойно Колев от Новаковци.

Когато изучил дюлгерския занаят и направил сам няколко постройки, Пенчо Кузев получава майсторско свидетелство от еснафа в София. Първите му работи били в Сливен /на казармите/, които строил няколко лета. Там изкарал дълго време, заедно с групата майстори /между 18 и 25/, която водел със себе си. Построили няколко къщи, фабрика на Калови, църква в Сливен, а после и още една църква в с. Черкешлий, Сливенско /с. Желю войвода/. От там заминали да работят в Шумен и Шуменско. Майстор Пенчо Кузев вече имал хубав кон, с който обикалял тревненските и габровските села да дири майстори. После те се събирали в къщата му в Дупините, откъдето напролет тръгвали на гурбет. В Шумен построили две училища и къщи. В търговищките села Дриново и Казъллар /с. Глогинка/ дигнали църкви, чиято резбена украса била дело на Колю Касето /вероятно Никола Касев/ от тревненското село Генчовци. В Шумен и Сливен майстор Пенчо Кузев строил и сградите на затвора. Оттам-нататък добилите вече известност майстори, най-вече с точното и вещо изпълнение на наетите от тях обекти, поели към Силистренския край и по-точно към с. Сарсънлар /с. Генерал Зафирово/, където работили две лета. Групата била от 18 души – майстори и чираци. Там вдигнали хубава църква по план на майстор Пенчо Кузев, който сам го начертал и го представил за одобрение. Резбата била дело на Цаню Пенюв /Даракчията/ от плачковското село Стоевци и на Лазар Минев от Боженци, които сами измайсторили дори струг в църквата /Тъй като в записките на Ц. Антонов липсва хронология на събитията, вероятно става въпрос за църквата „Успение Богородично“ в Зафирово, строена 1906 г., която днес отваря врати за богомолците само по празници/. След това майстор Кузев уловил да прави мост на р. Тунджа, после и в Ямбол, а после заминал за Габрово, където построил фабрика „Бъдащност“ в Габрово /за памучни и вълнени прежди, памучен и вълнен трикотаж/, собственост на индустриалеца Илия Илиев.

В село Малкòчево /с. Буря, Габровско/ строи църква, после и в Айтоско, в с. Гюлемяново /с. Роза, Ямболско/, в Новозагорско, където гради и училище. Резбената украса на храмовете е дело на Тихол Марков – резбар от село Радковци, Тревненско и на дядо Аню Пенчев от Дупините /чичо на Пенчо Кузев/. Но според Цаньо Антонов, вероятно последният е работил повече върху камъка. За него има сведения, че освен изкусен резбар, бил и много добър майстор - каменоделец. Занимавал се и с бъчварство и дюлгерлък. Майстор Пенчо Кузев строил и жилищната постройка на манастира „Св. Св. Константин и Елена“ край Варна. Той чертаел плановете на повечето от постройките си, затова си изработил сам една цилиндрична ламаринена кутия, за да ги съхранява. Документацията си пренасял в кожени дисаги.

Когато работата му го отвела в с. Славовица, Пазарджишко, той вече бил доста отслабнал и заболял. Там, с двамата си синове Илия и Михал, работили на вилата на министър-председателя Александър Стамболийски. Но майстор Пенчо Кузев се занимавал само с дърводелската работа по направата на вратите и прозорците на къщата. Една вечер той преспал на открито, не завит и простинал. Това било по време на събитията през 1923 г., пише още Цаньо Антонов /става въпрос за преврата от 9 юни с.г., когато командваните от офицери членове на Военния съюз, юнкери и редовни армейски части установяват контрол в столицата и по-големите градове. Повечето земеделски министри са арестувани (Стамболийски по това време е в родното си село Славовица), а плахите опити на полицията да окаже отпор на военните завършват без успех. След няколкочасово колебание цар Борис III подписва указ за назначаване на широко коалиционно правителство, образувано от представители на всички политически сили, без БКП (т.с.), която е противник на БЗНС/.

По време на Деветоюнския преврат от 1923 г. много от майсторите се разбягали по домовете си, някои от тях били арестувани, понеже искали да скрият министър-председателя Стамболийски във вилата му. Много хора от Славовица и от околните села дошли, въоръжени със земеделски сечива да защитят Стамболийски и да го предупредят да бяга, защото идва войска да го арестува…

След тези събития дядо Пенчо Кузев, който вече бил спрял да наема и обекти за работа, се завърнал в родното си село, но се разболял тежко и починал на 67-годишна възраст през същата 1923 година.

Неговите съвременници го описват, като много честен и взискателен към работата си човек. Бил „стегнат в облеклото“, а към чираците и калфите се отнасял строго, но и ги учел добре. Имал 12 деца, шест от които починали малки.

Подготви

Галина Иванова

* Публикувам част от сведенията на резбаря Цаньо Антонов за известни тревненски майстори – строители, резбари, записани от него през периода 1939-1940 г. Предполагам има и доста неточности, тъй като открих някои несъответствия в данните, така че ще се радвам, ако заедно успеем да съберем данни и факти за тези малко познати личности.