За декоративната украса /каменни релефи и щукатура/ в градежите на тревненските майстори – строители от втората половина на XIX и началото на XX век

Подемът на ваятелството върху камък през ХІХ век се свързва с общия подем на художествените занаяти в този период по българските земи. В сравнение с трите основни занаята, представящи облика на Тревненската художествена школа -  резбарство, зографство и строителство, които бележат значително развитие още през ХVІІІ век, ваятелството върху камък се проявява по-късно, но взаимното влияние и проникване между тези занаяти е силно изразено. На практика дърворезбата се отделя от зографството и дюлгерството като самостоятелен занаят около средата на ХІХ век, когато поръчките за строежи нарастват и за резба строителите посвещават главно зимните месеци. Усталъкът на тревненските майстори-строители е бил обект на не едно изследване.

Запазили традициите, но завладени от новите идеи на европейското строителство в края на ХІХ и първата половина на ХХ век, тревненци полагат усилия да бъдат в крак с времето си. Учители на тревненци при работата с камъка първо са майсторите от друга голяма строителна школа – Брациговската. В спомените на стари тревненци „още в турско време брациговци /чани/ идвали в Трявна и работили къщи, дюкяни. Участвали в изграждането на часовниковата кула и направата на чешмата до нея”. Владеели до съвършенство каменоделското изкуство и познавали много добре качествата на камъка като строителен материал благодарение на старите им връзки с италиански майстори. Работейки по строежи из пределите на тогавашната Османска империя, тревненци възприемат от уменията на майстори-каменоделци от Далмация и Италия, които работят там. Италиански каменоделци са „учителите” за работа с камъка на Колю Фичето. Впечатлен от уменията на италиански майстори-каменоделци, които работят в България след Освобождението, е и Уста Генчо Кънев. Той насърчава тревненци да работят с тези майстори : „Гледайте ги в ръцете, внимавайте хубаво, ако искате да научите нещо, да усвоите както трябва каменоделство, зидария и др.” С тези майстори строителите от Тревненската школа влизат в досег при строежи на сгради, на сводовете на тунелите и мостовете по презбалканската жп линия в началото на ХХ век.

Уменията да се обработва камъка за градежи и да се резбова върху дървото, в  ръцете на тревненските майстори преминава в изкуство да се работи резба върху камък. А способностите на тревненските резбари отдавна са получили подобаваща оценка. Дълбоко и пластично изваяната украса върху камъка, богата на мотиви, говори за собствен стил на работа, повлиян от църковната дърворезба. Макар каменната пластика да не е задължителна част от архитектурата, най-добрите тревненски майстори често я използват: върху чешми и мостове, каменни портици и църковни сгради, върху надгробни паметници. Мотивите майсторите подбират сами: от фолклора; християнската символика; елементи от европейските архитектурни стилове рококо, барок, ампир, сецесион ; от гълъбите и драконите, рамкиращи вратите на две от църквите на Димитър Сергьов – „Успение Пресветая Богородици” /1847-1849/ в с. Енчевци и „Св. Георги”/1848 -1852/ в гр. Трявна, до богатите каменни релефи, виещи се над входовете на църкви, строени от Уста Генчо Кънев. В тях откриваме богатство от растителни мотиви, дракони, гълъби, херувими, препращащи ни към религиозните и фолклорни символи, свързани с вярванията за защита на храма.  Двуглавият орел с корона между двете глави е почти задължителен елемент от украсата на църквите от Врачанско, майстор на част от които е Уста Генчо Кънев. Разбира се, не липсва и наивитет в определени творби.

Най-ранната датирана каменна пластика, която открих, не е върху градеж, а е върху надгробен паметник от 1816 г. С подобна пластична украса е надгробна плоча от с. Нейковци, но тя не е датирана. Плитко врязаните като при овчарската резба растителни орнаменти са симетрично разположени от двете страни в горната част на плочата и наподобяват домашен иконостас. Първият градеж, оставил свидетелство за афинитета на архитектон Димитър Сергьов към каменно пластичната украса, е каменният мост /1844-1846/ до часовниковата кула в Трявна. В центъра на едно от изваяните от камъка странични перила е изрязан ибрик, обърнат с устието си към Габрово –„Габровци, като идват в Трявна, преди да влязат в селището, да измият нечистите си нозе и помисли” – така шеговито отбелязват тревненци мястото на този съд. Каменни релефи на херувими, работени в различно време /1819 г. на ц. „Св. Арх. Михаил” и 1860 г. на ц. „Св. Георги”/, оформят ъглите над портите на двете тревненски църкви. При теренни обхождания в еленското село Дрента установих, че южният вход на църквата „Въведение Богородично”, за която се знае, че е строена от тревненски майстори през 1847 г., е украсен с малко наивно изваяни в камъка гълъби. Камбанарията към тази църква, строена от Никола Касев, е украсена с една малка каменна ангелска главичка с изписана година 1898 г. Подобна ангелска главичка има над южния вход на църквата „Св. Богородица” в с. Долно Ябълково, строена през 1892 г. от същия майстор. Дърворезба и каменна пластика работи Недялко Ганчев от с. Генчевци – племенник на Уста Генчо Кънев. Във фонда на Специализирания музей в Трявна се пазят както резби, проекти за иконостаси с резба, така и проекти за надгробни паметници, които са изпълнени – намират се в двора на църквата „Св. Архангел Михаил” в Трявна. Негово дело и в типично негов стил е каменната пластика на чешмата, направена през 1903 г. по поръчка на Никола Райков до сградата на тревненското училище. Работи съвместно със своите родственици Ганчо Петров и Христо Новаков. Каменна пластика и щукатура в градежите си използва и друг ученик и родственик на Уста Генчо Кънев – неговият племенник Цаню Ганчев, макар да е не толкова добър като майстор. Показателни за уменията на майсторите от тревненската школа да работят добре резба върху камък, са много надгробни паметници от селищата около Трявна. И най-впечатляващ от тях е гълъбът с клонка цветя, изрязан върху камъка на надгробния паметник на съпругата на резбаря Цаню Нейков Ковачев. Там той е оставил своя подпис: „Тук е работил гълъба Ц. Н. Марангоза”. Същият този гълъб, но изрязан върху дърво от Цаню Нейков, се пази във фонда на Специализирания музей в гр. Трявна. Със специална подготовка да работи резба върху камък е един от по-новото поколение резбари – Станчо Станчев. След като завършва столарското училище в Трявна като добър резбар, през 1927-28 г. Станчо Станчев завършва курсове по скулптурна резба в Орхание /Ботевград /. В Трявна той работи заедно с майстора на надгробни паметници Русин Кънев, като украсява паметниците с каменни ангелчета. Посочените примери потвърждават, че резбата върху камък не е чужда на тревненци.

Трябва да се отдели място и на още един въпрос – кой всъщност е работил каменната пластика. Проучванията показват, че в историята остава името на майстора, който е поел градежа. Но той се явява ръководител на група майстори - „тайфа” от зидари, дърводелци, каменоделци и др. - според сключения договор какво трябва да се изработи. „...необходимият брой майстори той събирал по сборовете в Тревненско и Габровско на празниците Св. 40 мъченици, Благовещение, Връбница и през Великата неделя, където се стичал много народ и се условявали работници за работа през лятото”. Обикновено каменната пластика се  изработвала от главния майстор на строежа или под негово пряко ръководство. Дали самите баш майстори, за които се знае че освен строители, са били и добри резбари, са работили каменната пластика, или са споделяли идеята си и са възлагали изпълнението й на майсторите – каменоделци? Това би могло да се разпознае по творческия почерк на известни творби на майстора.

За умението да работи резба първият тревненски строител, получил правото да се именува „Архитектон” – Димитър Сергьов, разказва неговият внук Димитър Цанев Сергюв. За резбарските умения на другият голям майстор-строител от Тревненската школа – Уста Генчо Кънев, свидетелстват оставените от него резби по иконостаси и бележките на неговия син „...учил резбарство при свой близък роднина”. Каменно-пластичната украса намира сериозно място в неговото творчество, както и в творчеството на неговите приемници от Генчевската фамилия. Каменният иконостас на църквата в Котел, надвходните украси – кръстове, херувими, двуглав орел, змийски глави, ангелски главички, растителен орнамент, на църквите в с. Иречеково, Ямболско /1857/, Враца /1865-1867/, Габрово /1865-1867/, Котел /1871/, Тутракан / 1861, 1863-1884 / от ранния период на неговото творчество са подробно представени в монографията за строителя на арх. М. Коева и арх. Н. Тулешков, затова няма да се спирам на тях. В по-късните си градежи Първомайсторът се отказва от трудоемката каменно-пластична украса.

Един от най-добрите ученици на Димитър Сергьов и Първомайстор Генчо Кънев е Генчо Новаков, който работи и с майстор Никола Фичев. Потвърждение за отличните му умения като резбар, каменоделец, „соваджия” /майстор на мазилка/ е една от последните му работи – камбанарията на църквата „Успение Бородично” в гр. Търговище /1899-1903/. „Градежът на камбанарията е изключително качествен, детайлите и каменно-пластичната украса са изпълнени великолепно. От цялата постройка лъха съвършенство”- това е преценката на специалиста Арх. Н. Тулешков.

В началото на ХХ век камък работи добре Иван Петков от с. Големи Станчевци. /Иван работил и като дюлгерин. Този занаят усвоил от своя баща Петко Иванов Рашков /1872-1920/. През 1910-1915 г. с него работил на строежа на църквата в гр. Бяла. Тук Иван направил впечатление с умението си да дяла камък на италиански майстори каменоделци - харесали работата му и карали да учи скулптура в гр. Какара, Италия./

Докато каменната пластика се свързва с фолклора и християнските символи, то прилаганата украса от жива вар /кюлюм/ при оформянето на колоните в храмове има главно естетическа функция. /Жива вар – кюлюм, се получава от прецедена и фино филтрирана гасена вар с добавка на влакнест материал/памук/, зехтин и ситен пясък. В някои случаи се използват телове, тенекии като конструктивна подложка за скулптираните форми./ През 30-те години на ХІХ век тя намира вече широко приложение в храмовия интериор, прилага се и през втората половина на ХІХ век, но вече повтаря познати мотиви и орнаменти. След Освобождението живата вар е заменена с гипс /щукатура/, който се моделира по-бързо и по-леко. В края на ХІХ и началото на ХХ век материалните възможности на селищата за строеж на обществени сгради – църкви, училища и др. са ограничени. Постройките често  остават недовършени, до украсата им се стига след години. Търсят се и по-евтини способи за ефектна украса. „Като не се строят църкви по селата и градовете, поръчките за тия майстори /резбарите/ намаляват... Наместо да поръчват резбарско темпло, строят го от зидария. За изработка на едни средна ръка входни царски двери, за които се изисква толкова изкуство, дето майсторът ще употреби най-малко 25 надници, и за своя труд, аллатъ /инструменти/, материал той ще се надее едвам на 65 лева възнаграждение!” Колкото до майсторите – те са познатите ни строители и резбари, които добавят още едно към своите умения. Отново ще се върна към разказа на  сина на Уста Генчо Кънев – Дабко Уста Генчев: „Резбарството било любим занаят на Уста Генчо Кънев, но само зиме, когато той се прибирал у дома си и намирал повече свободно време... По-сетне той се научил да прави стенни украшения от гипс... Той си набавял сурова креда, печал и трошал я на прах, забърквал го на каша, отливал в форми от нея листо, гълъби, ангелчета и пр. С тия отливъци той окичвал пак с помощта на креда капители, прескомидии, корнизи и пр.”  В по-късните творби на Първомайстора гипсовите украси намират приложение. Такива смятал да направи в габровската Априловска гимназия, но парите не стигнали; такива има във варненската съборна църква „Св. Богородица”; като дар направил амвон на църквата „Св. Георги” в Трявна, повечето от украсите на който са от гипс - „едно от най-хубавите негови скулпторни произведения“ и др. Предпочита да работи с роднини, на които има по-голямо доверие. Затова много от последователите му са от Генчевския род. Така, когато през 1888 г. свещеникът на габровската църква „Св. Богородица” потърсил Генчо Кънев да му препоръча майстор, който да измаже и украси колоните на църквата, Първомайсторът го насочил към племенника си Петър Ганчев и неговия син Генчо Петров Марангозов. „Петър Ганчев се занимавал не само с резбарство, а и изработвал украшения от гипс, като ги изливал в тенекиени форми... Едно лято няколко недели наред той правил скели около всяка колона,... измазал всичките с мраморна вар, направил им хубави капители, подножия и пр.” Същевременно синът му Генчо Марангозов поема успешна самостоятелна работа като резбар. През 1901 г., когато арх. Георги Козаров посещава Трявна, единствената работеща резбарска работилница е на Генчо Петров. „Не можех да се начудя на неговото умение и сръчност”, пише Г. Козаров. „Не посещавал никаква скулптурска академия, той работеше с длетото като даровит скулптор. Царските двери, които работеше, бяха истинско майсторско дело. Розетата по средата на дверите, ламите, що опасваха горнята част на дверните крила, както и многобройните цветя, що изпълняха празните полета, говореха за таланта на майстора и за умението му да владее характерните на българската орнаментика форми“. По-късно при майстора се наблюдава обратният процес – фасадната украса на новопостроените по европейски образец сгради повлиява мотивите в неговата дърворезба. Като резбар в началото на ХХ век, през 1908 г. Генчо Марангозов спечелва конкурса за направата на иконостас в църквата „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. София. По това време в София се връщат млади български архитекти, получили образованието си в европейски страни, строят сгради по европейски образец, като украсяват фасадите им с пластични гипсови орнаменти, копиращи европейските барок и ренесанс. Каталози с готови гипсови и  щукатурови релефи и шаблони се внасят от Австрия, Германия, Италия. Тази среда повлиява върху работата на Генчо Марангозов – „Иконостасните стени на Генчо Марангозов напомнят украсени фасади на сгради. Новите орнаментални форми имат тежък скулптурeн ефект, идващ от буквалното копиране на готови гипсови и щукатурови релефи от немски и австрийски каталози... за украса на новоизградените сгради. В стремежа му да се приспособи към това ново за него изкуство, което не познава и не разбира, се стига до претрупаност и еклектика в резбарските му творби”.

Друг майстор от Генчевската фамилия – Уста Генчо Новаков, със самочувствие заявил през 1903 г. пред Г. Ненов: „Аз мога да работя каменоделство с разни изображения /скулптура/, дърводелство, стругарство и най-деликатни и изтънчени форми, марангозлък с най-модни форми: тронове за владици, темпла, иконостаси и други разни статуи и украшения от гипс и отлично измазване на здания.“ Работи еднакво добре като строител и резбар. В църквата  в с. Скорци, Тревненско работи заедно с група резбари. Негово дело са кръстът с разпятието и „благословиите” на иконостаса, за които друг голям резбар – Цаню Нейков, казва: „хубаво китеше”. Генчо Новаков прави тук и украса от гипс – на западната фасада на църквата, над входа, прави орела, плодове и др. Според А. Василиев Генчо Новаков бил самомнителен и ревностен към занаята си и не го предал на никого.

Умело съчетава работата с дърво и гипс един от много продуктивните резбари от с. Генчовци Иван Касев, който работи самостоятелно от 1900 г. Ето какво е записал за него Асен Василиев:  „В това село /Върбица, Плевенско/ иконостаса го правили Иван Н. Касев и Генчо Цанюв през 1900 г. от цимент и гипс. При селото имало гипс „като хума”, копаели и го смилали ръчно, пресявали и пекли в тепсия на фурна. Пресявали праха и го смесвали с безир или слънчогледово масло /с безира съхнел по-скоро/, правили формата върху тенекийки и после я „доизкусурявали”. За две години работа те взели 100 наполеона.”

От с. Енчевци и малките селца наоколо в началото на ХХ век излизат много добри майстори на украса от гипс и мазилка. /Външната релефна украса на къщите се работи от цимент, защото гипсът не е устойчив на влага. Щукатурата за външни фасади се прави от по-груб и устойчив на дъжда и влагата  материал. /От с. Енчевци е най-добрият и учителя на много от следващите поколения майстори Никола Христов Колев – мазач и гипсажия, който учил гипсажийството при италиански майстори в София. Негово дело са фасадните украси на кметството и къщи в централната част на гр. Плачковци, които работи заедно с Кольо Тотев Кючуков. Занаятът му се поема от неговите синове: Събчо, Косьо, Христо, от неговия племенник Георги Тихолов от с. Горни Радковци, учител в занаята на Кольо Славов. С гипсажийство се занимават Косьо Иванов Недев от с. Горни Радковци; Тихол Косев; от с. Енчевци - Тодор Петков Тодоров, Недьо Иванов Паров. Иван Ненов, резбар от с. Енчевци, започнал да работи гипс; Кънчо Ненов Кънчев е бил резбар и гипсажия.

Тези примери не изчерпват създаденото от тревненските майстори. С годините то ще се преоткрива. Големият брой майстори, продължителният период  на работа на школата, неизброимите постройки, много от които са с неизвестен майстор, невъзможността да бъде видяно всичко, не позволяват това да стане факт. По скоро написаното е една илюстрация на многостранните умения на тревненските майстори – резбари, строители, майстори на пластичната украса.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

Каменна пластика от църквата "Св. Георги" в Трявна, строена от Димитър Сергюв 1848-1852 г.

Надвходна украса от църквата "Св. Георги" в Трявна

Фрагмент от амвона в църквата "Св. Георги",
дело на Уста Генчо Кънев

Надвходна украса на църквата "Успение Богородично" в с. Енчовци,
строена през 1847 г. от Димитър Сергюв

Църквата "Св. Димитър" в с. Скорците, 1876 г., строена от Уста Генчо Кънев
снимка - Иван Колев

Детайл от надвходната украса на
църквата "Св. Никола" във Враца,
/1865-1867 г./

Храм "Св. Троица", Севлиево, 1865-1870 г., строена от Уста Генчо Кънев 

Църквата "Св. Троица" в Севлиево

Църквата "Св. Троица" в Котел, 1871 г.