Дюлгерското изкуство на Трявна и неговите най-именити майстори

Покрай историята на строителя Уста Павли Колев – Стария от тревненското село Бижевци, отново посетих паметника на възрожденските майстори-строители в парка до ж.п. гарата в Трявна. Снимах шестте каменни плочи с имената на майсторите-строители от Тревненско, работили през 19 в., които са поставени в близост до скулптурната композиция във възхвала на тревненския строителен гений, дело на авторски колектив - Кънчо Цанев, Георги Дойнов, Симеон Добрев. Върху камъка са издялани 73 имена, сред които и тези на най-именитите ни майстори-дюлгери – Уста Димитър Сергюв, Уста Иван Давдата, Уста Генчо Кънев – Големия, Уста Димитър Ошанеца, Уста Иван Бочуковеца, Станьо Марангозина и др. Както е видно и от снимките на плочите, най-много майстори-строители, през въпросния период, са родом от Генчовци – 12, Трявна - 8, Стояновци - 6, Хитревци - 5, Ошаните - 4...

Вече Ви разказах за някои от славните тревненски майстори-дюлгери, благодарение най-вече на проучванията и усилията на уредниците в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство. Покрай тези истории, а и след като си припомних имената на паметните плочи, не спирам да си задавам един въпрос, може би безпредметен в днешното забързано, болно – физически, и ментално време, а именно – защо преди 57 години, когато е открит Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство, той побира в името си само двата занаята, прославили Трявна – резбарството и иконописта? Защо липсва дюлгерското изкуство на Трявна, което оставя не по-малко шедьоври на родната архитектура и е не по-малко прочуто и тачено от иконописта и резбарството? Мисля, не е нужно да повтарям имената, които изброих по-горе, а дори само те са достатъчни, за да заеме дюлгерлъка своето достойно място до резбата и иконописта. И всичкото това в едно е прочутата Тревненска художествена школа! Не знам кой е събрал имената на майсторите за паметните плочи, поставени, вероятно през 1977 г., заедно със скулптурната композиция. Тогава музеят вече го е имало. Няма и как да попитам и един от главните идеатори за създаването на Тревненския музей и първи негов уредник – покойният Кънчо Пенчев, който е и Почетен гражданин на Трявна… Може би, той щеше да отговори на всичките ми въпроси, които като лаик-краевед няма как да не си задавам сега, когато имам възможност да се запозная детайлно с делата и съдбата на талантливите тревненски майстори и миналото на Трявна… Така или иначе, питанията ми са само риторични, породени от по-задълбочените проучвания на миналото ни…

А, ако някой от Вас, разпознае името на свой предшественик сред 73-та майстори върху каменните плочи, ако разполага със сведения и снимки, нека ми пише. Би било интересно да разберем повече за всеки един от тях, защото не случайно имената им са издялани върху тези паметни знаци във възхвала на тревненската строителна школа, не по-малко прочута от резбарската и зографската…

 

Галина Иванова