Усталък без диплома

Днес реших да ви припомня няколко интересни истории за усталъка на старите ни майстори - дюлгери. Ще добавя и една нова, за строежа на Варненската катедрала, на която попаднах наскоро. Но по-важното е, че без дипломи, често дори неграмотни, те вдигнали достолепни църкви, красиви училища, мостове, часовникови кули, обществени сгради, които и до днес са най-яркия им печат във времето. Символ на една друга България, която трудно бихме могли да случим днес. Дано поне успеем да съхраним оцелялото от предците, въпреки апатията, посредствеността и битовизмите на делника...

Първата история е за църквата „Св. Великомъченик Георги“ в новозагорското с. Любенова махала - най-ранната църковна постройка на уста Димитър Сергюв /1805-1864/65 г./, която за първи път „подписва“ с титлата „Архитектун“. Строежът й започва през 1832 г. и завършва през 1837 г., най-вероятно поради върлуващата по онова време чумна епидемия в района. Храмът е запечатал и един кървав спомен в своята история и не случайно е наричан от изследователите „Втори Батак“. Но тук думата ми е за усталъка на майстора, за когото се знае, че прави восъчни отливки на сградите си, а наскоро изследователите откриха и негов план за градежа на Котленската църква, за който ще Ви разкажа в отделна публикация. Ще спомена само, че става дума за документи от Османския архив в Истанбул, съдържащи неизвестна до момента кореспонденция от град Котел, сред които - искане – писмо за построяване на нова църква с описание на точните й размери, придружено с чертеж. След архитектурен анализ, събиране и обработване на писмени публикации и документи, арх. Милен Маринов – докторант във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, установява, че въпросният чертеж е проектът за църквата  “Св. Св. Петър и Павел” /1834 – 1836 г./, изработен през 1833 – 1834 г. от Архитектон Димитър Сергюв от Трявна. Интригуващо, нали…

Но да се върнем на строежа на църквата му в Любенова махала, за който се разказва и една легенда, в която навярно има и зрънце истина. И тя е още едно ярко свидетелство за усталъка на именития тревненски майстор. Когато той пристигнал в Любенова махала, заръчал на местните да съберат материал за строежа. Набавянето на камък било голям проблем в този край и се наложило хората да разработят каменна кариера на километри от селото. Прекарвали тежките камъни дни наред, а Уста Димитър все мълчал и не казвал, че са достатъчно. Местните започнали да недоволстват, тъй като вече били много уморени, пък и материалът им се виждал предостатъчно, но продължили да трупат огромната камара. Един ден майсторът отсякъл, че материалът вече стига за градежа и, когато построил църквата, от огромната камара останал само един голям камък, който и днес се намира в двора на църквата и носи името "Сергюв камък"… 

Друго доказателство за усталъка на старите ни майстори откриваме в историята на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна. Тя е най-голямата и представителна сграда на прочутия тревненски майстор Уста Генчо Кънев /1833-1890 г./, ученик на Архитектон Димитър Сергюв. Ще си позволя да ви запозная по-подробно с някои детайли около строителството на храма, тъй като до момента в групата не е ставало дума за това. По сведения на тогавашния окръжен управител на Варна - Петър Станчев, катедралната църква „Успение на Пресвета Богородица“ била въздигната в памет на починалата руска императрица Мария Александровна. Първата копка на новия храм направил лично нейният племенник, княз Александър I Батенберг, на 22 август 1880 г. Подробни сведения за строителството на църквата откриваме в ръкописа на Дабко Устагенчов, син на Уста Генчо Кънев, озаглавен „По-главните постройки на самоукия архитект Уста Генчо Кънев“. Самият Дабко участвал в градежа, като чертожник. Понеже архитектите у нас по онова време се „четели на пръсти“, църковната комисия, ангажирана с представителния градеж, решила да потърси такъв специалист в Русия и влязла в кореспонденция с „един чужденец в Одеса – арх. Маас“. Неговият проект „обемал основа, преден фасад, страничен фасад и разрез, без никакви поемни условия, изчисления, сметки и пр.“. За постройката на храма обаче, Комисията решила да извика „уста Генча от Трявна“. „Тоя доморасъл архитект заявил, че е в състояние да имитира одобрения проект и да наеме постройката „кутурица““ – пише синът му Дабко. Градежът започнал след Великден на 1884 г., когато именитият тревненски майстор пристигнал във Варна със своята тайфа – дюлгери от Тревненско и Габровско. Майсторите срещнали големи трудности при поставянето на едрите камъни, тъй като не разполагали с никакви уреди, а си служели с валяци, лостове и др. Строителството били прекратено за известно време, заради Съединението от 1885 г., тъй като била обявена обща мобилизация, а сред майсторите – зидари имало много запасни войници. Градежът продължил през пролетта на 1886 г. Уста Генчо срещнал големи „спънки“ и „влязъл в големи разходи“, но това не го „стряскало“ и „отчайвало“. „С тояга в ръка и метър в пояс наглеждал и ръководел постройката, като начесто се качвал по най-високите стени около нея“ – пише още Дабко. Първата Божествена литургия в храма била отслужена на 30 август 1886 г.

Любопитно сведение около градежа на Варненската катедрала откриваме и в архива на Койчо Христов, който издава първия тревненски вестник през 1929 г. То е част от богатия му фонд в Държавен архив – Габрово и се отнася до строителството на камбанарията на въпросната църква. Това е още едно ярко доказателство за строителния гений на „домораслия“ архитект от Трявна. Както пише К. Христов, уста Генчо Кънев имал свой собствен „план на работа“ за всеки свой градеж. „Особено оригинален“ бил планът му за построяването на камбанарията на съборната църква във Варна, който „предвиждал всички детайли, за да се издигне камбанарията до последния етап“. Използвайки отсъствието на Уста Генчо, един от „техническите ръководители – инженери“ изменил неговия план и започнал да работи по свой. Когато Първомайсторът се завърнал и забелязал това изменение, се „спречкал“ с инженера, нагрубил го с „обидни думи“ и го „блъснал надоле от камбанарията“, като му заявил, че съгласно изменения план, ще стигне до една определена точка и няма да може да продължи нататък… Инженерът не се вслушал в думите на майстора и продължил работата по своя си план но, когато стигнал до мястото, което Уста Генчо му показал, спрял работа и не успял да продължи градежа. Наложило се Уста Генчо да се намеси и да завърши строителството на камбанарията по своя първоначален план…

Впрочем Уста Генчо също чертаел проекти на сградите си, както свидетелства и сина му Дабко. „Когато искал постройката на една църква, задължавал се да представи на одобрение и нейния проект, изработен от неговата ръка: тоя проект се състоял от план и страничен фасад, начертани с карандаш - пише Дабко.  – В украсата на проекта му помагал Цаню Захариев, който с водни краски вапсвал плана и засенчвал фасада“. Умението да чертае такива планове Уста Генчо Кънев усвоил в Румъния /Влашко/ от архитект – българин, който рисувал необходимите скици, чертежи и пр., да разбира на мащаби, мерки; да се ръководи от тях и дори да чертае груби детайли. През 1864 г. той за пръв път си набавил чертожни инструменти и през зимата, когато се завърнел от работа, се занимавал с чертежите. По сведения на Дабко, баща му имал „красиво столче“ с гладка повърхност, върху която поставял голямо правоъгълно стъкло, отгоре разстилал хартия и нареждал чертожните принадлежности: английски аршин, циркули и др. „Проектите си изработвал грубо, само с молив, но по мащаб. За кръгове и криви линии си служел със стъклени и фарфорови чаши, металически талерки, винени или кафени чаши, златни и сребърни пари” – така чертаел куполи и камбанарии, сводове, кобилицообразни стрехи и пр.”. Използвал също метър, линия, молив. Умеел да разчита и чужди проекти и ги изпълнявал с лекота… Документално потвърждение на тези сведения наскоро откриха група османисти от ВТУ, които попадат на интересна преписка в Архива при министър-председателя на Република Турция, съдържаща редица документи, искания за построяването на църковни сгради от Великотърновския край. Сред тях е и преписката за построяването на нова църква в Свищов. След обстойно изследване и архитектурен анализ, арх. Милен Маринов установява, че графичната част към документите, е проект на църквата “Св. Св. Кирил и Методий” в Свищов /1872 г./. Той вероятно е изработен през зимата на 1871 – 1872 г. от първомайстор Генчо Кънев от Трявна. Всъщност, още през 80-те години на миналия век са открити план и скица на западната фасада на църквата „Св. Пророк Илия“ в севлиевското село Малък Вършец /1879-1880 г./ с личния подпис на „уста Генчу Кънювъ от Трявна“…

На финала тезисно ще спомена за още двама големи генчовски майстори, които също чертаели планове на своите сгради, макар че първият от тях - уста Генчо Новаков – Малкия /1846-1912 г./, бил неграмотен и „едва научил да подписва името си“. Но това не било пречка сам да начертае, макар и „по своеобразен начин“, плана за строежа на църквата „Св. Троица“ в Габрово /1889 г./, че и да го подпише: „Уста Генчо Новаков“. Другият е майстор Петър Ганчев /1856-1902 г./, племенник на уста Генчо Кънев, който също чертаел „проекти“ на своите сгради. Любопитен момент, за който споменава проф. Асен Василиев е, че в „рисунките“ си за камбанарии, майстор Петър, отбелязвал не само камбаните, но и човекът, който дърпа въжето, когато бие камбаните… По сведения на проф. Василиев, негово дело са църквите „Св. Пророк Илия“ в търновското село Драганово и „Св. Димитър“ в пловдивското с. Горна Махала, строени ок. 1892 г.

А друг един, не толкова именит, тревненски майстор – уста Георги Колев /1843-1926 г./ от колиби Добревци, за когото се смята, че е ученик на Уста Колю Фичето, вдигнал редица църкви, сред които и  "Св. Никола" в Златарица /1884 – 1885 г./. Уста Георги посипал пясък, за да начертае темелите на храма, а след това направил и глинения макет. „Такъв голям майстор беше Уста Георги Колев – пише в очерка си за него изкуствоведката Христина Милчева. - Не е учил никъде, а знае и дограма, и камък, и марангоз да извае. Не му бяха отворени очите за четмо и писмо, а пък чертае! Ще сложи на твърдата маса твърда хартия, ще мине с тънка изострена липова пръчка и после ще чертае с карандаша“...

Със сигурност може да изброим и още много други примери за усталък без диплома, но едва ли е нужно. Защото градежите на именитите ни възрожденски майстори, запазени и до днес, са най-яркото свидетелство за майсторлъка и уменията им.

Светла им памет във висините!

 

Галина Иванова

Църквата "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала, дело на
Архитектон Димитър Сергюв

Църквата "Св. Св. Петър и Павел" в Котел, дело на Архитектон Димитър Сергюв

Проект на църквата "Св. Св. Петър и Павел" в Котел, дело на Димитър Сергюв

Катедрален храм "Успение Богородично" във Варна, строен от уста Генчо Кънев

Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Свищов, дело на уста Генчо Кънев

Проект на църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Свищов, дело на Уста Генчо Кънев

Проект-чертеж за външния изглед на църквата "Св. Троица" в Габрово,
дело на уста Генчо Новаков - Малкия

Църквата "Св. Троица" в Габрово, строена от уста Генчо Новаков - Малкия

Църквата "Св. Димитър" в с. Горна Махала, строена от майстор Петър Ганчев

Църквата "Св. Пророк Илия" в село Драганово, дело на майстор Петър Ганчев

Църквата "Св. Никола" в Златарица, строена от уста Георги Колев