Тревненски бУдил: Тревненски майстори градили църквата в потопеното село Йовковци

За съжаление, не успях да открия повече сведения за този градеж и неговите майстори, освен кратката информация в сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./. Храмът носил името „Св. Богоявление“ и бил завършен през 1868 г. Имената на неговите майстори, така и не открих, но историята е запазила един ценен документ, свързан с историята на храма - Удостоверение от църковното настоятелството в с. Йовковци, Търновско, от което е видно, че резбарят Никола Касев от тревненското село Генчовци, е изработил „марангозлия иконостас заедно с една голяма икона на св. Василия и друга малка и един орехов светилник. Всичка тая работа е изящен марангоз и много чиста изработка за което останахме твърде благодарни“… Царските двери били изрисувани от зографа Симеон Цонюв от Трявна през 1871 г. Не знам дали тази изящна резба, както и иконите в храма, са били съхранени при строителството на язовира и потопяването на селото, но силно се надявам, да са оцелели поне снимки на църквата, за да ни напомнят за съграденото с толкова обич и усталък…

А язовир „Йовковци“, кръстен на едно от разрушените при построяването му села, е изграден на река Веселина близо до град Елена. Той обслужва нуждите от питейна вода на около 250 000 души в област Велико Търново и съседни области. Общият му обем е 92 179 000 m³. Строителството му започва през март 1968 г., а на 27 декември 1977 г. започва неговото завиряване. Първото пускане на вода от язовира е на 25 април 1979 г. През 1981-1982 г. се осъществява пускът на хидровъзел „Йовковци“ на два етапа. Доколкото знам, навремето имало идея и Тревненска община да бъде водоснабдена от язовира, но тогавашните управници решили, че Трявна трябва да си има собствен язовир, който и до днес не е построен… Но това е друга тема.

За да се построи яз. „Йовковци“, се наложило махалите Писараци, Шилковци, Витевци и други да бъдат заличени. Голяма част от жителите на жертваните селища се заселили в Елена, Дебелец, Килифарево и Велико Търново. Според оскъдните сведения, пише Галина Георгиева във в. „Борба“, няколко бригади били ангажирани в разрушаването на селищата. Много от собствениците на имоти си прибирали строителните материали и пазели зорко къщите си, защото нощем дебнели иманяри. При разглобяването на постройките пък били откривани скътани пари под праговете на вратите, вградени при някогашното строителство, според обичая, че това ще носи късмет на обитателите. Носят се слухове, че били намирани и оръжия от едно време, грижливо увити в кожи и натикани в комини. Натъквали се на възрожденски пушки, саби, ножове и т.н. Църквата в Йовковци не била спасена за разлика от друга сграда с огромно историческо значение – Камбуровият хан. Неговият собственик, Стоян Камбура, преселник в Йовковци, бил участник във въстанието на капитан дядо Никола (1856 г.), в Хаджиставревата буна (1862 г.), бил и член на Еленския революционен комитет. Младият мъж натрупал състояние след идването си в района и вдигнал крайпътен хан. В него неведнъж е отсядал революционерът Георги Раковски.

Преди завиряването на язовир „Йовковци“ обществеността в Еленският край повдигнала въпроса за спасяването на Камбуровия хан и получила съдействие от местния общински съвет, от музея в Елена, както и от Националния институт за паметниците на културата. Къщата била заснета, демонтирана и през 1978 г. била наново построена в Елена /до църквите „Свети Никола“ и „Успение Богородично“, и до старото класно училище – „Даскалоливницата“/. Няколко години по-късно била превърната в музей. Днес там е подредена етнографска експозиция, показваща материалния бит и култура на населението от Еленския край в края на XIX и началото на XX век.

Подготви

Галина Иванова