Тревненски бУдил: Проект на Първомайстор Генчо Кънев за църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Свищов

В средата на 2019 г. група османисти начело с доц. д-р. Гергана Георгиева от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, д-р Николай Тодоров и д-р Невена Неделчева попадат на преписка в Архива при министър-председателя на Република Турция. Цялата преписка съдържа редица документи, искания за построяването на църковни сгради от Великотърновския край. Един от документите с индекс I.HR.00256 е преписка за построяване на нова църква в град Свищов. След получаването на копие от документите и превеждането им от османотурски език на български от д-р Николай Тодоров се открива към същите и графична част. Писмото е резюме на молбата – искане за построяване на нова църковна сграда от вилаетската канцелария с дата 11 април 1872 г. В молбата се иска построяване на нова, четвърта черква с размери: дължина 36 аршина, широчина 22 аршина, височина 15 аршина. Към кореспонденцията по процедурата на искането са приложили и графика-план и ситуация на църковна сграда. След събиране на допълнителна информация и архитектурен анализ се установи, че графичната част представлява проект на църквата “Св. св. Кирил и Методий” в Свищов. Изработен е най-вероятно през зимата на 1871 – 1872 г. от първомайстор Генчо Кънев от Трявна.

Първомайстор Генчо Кънев от махала Генчевци (в близост до Трявна) е известен български първомайстор. Роден през 1829 г., Генчо Кънев е най-известният от учениците на архитектон Димитър Сергюв. Както своя учител, така и първомайстор Генчо Кънев е изработвал проекти за своите сгради. Както отбелязва и проф. Николай Тулешков, по спомени на сина на майстора Дабко Уста Генчов, зимно време е чертаел с карандаш на хартия върху маса със стъклен плот. Нищо не е давал да се слага на масата и да се влиза в стаята му. Така че изработването на проекти от нашите възрожденски майстори не е било рядко действие, а е било целенасочена и утвърдена практика. Много често същите майстори давали проектите си на доверени хора майстори да ги работят на място, като те самите наглеждали строежа. Това доказва интелигентността и усета на нашите възрожденски първомайстори, които са строили много и разнородни обекти по българските и съседните нам земи. Освен църкви, и то най-известните, характерни и емблематични храмове, първомайсторът е строил и първите класни училища. Те са били като типови проекти, негов запазен знак, реализирани от неговите много братовчеди Генчовци, всичките от махала Генчевци, Тревненско. Другата причина за изработване на проекти е била искането от османските власти за строителството на църковни сгради. Това е била цяла регламентирана процедура с посочване на исканите размери, брой врати и прозорци и местоположение на сградата. Една преписка е от 7-8 до 12-17 документа, писма, подпечатани и написани на османотурски език, оформени от различните нива на турската администрация. Писането по чертежите е било от тези администратори, за да укажат, да дадат пояснения на по-горните какво е изобразено: врати, прозорци, пътища, сгради и др.

И така пред нас е открит чертеж на църковна сграда в самостоятелен двор. За първи път се открива чертеж-ситуация с разположение на улици и допълнителни постройки, къщи. Остър и характерен ъгъл на улиците, характерна пресечка и прецизно начертана църковна сграда. С открит притвор от правоъгълни колони, три врати и характерни две конхи от север и юг. Абсида, също като конхите, отвън с правоъгълна форма, а вътре с полудъга. Датата на писмото е . 11 април 1872 г., а разположението на църквата е в “Харизан махалеси” в Свищов.

Прозрението ме озари, когато препрочетох пътеписите на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът”: „…През 1874 г. Свищов наброяваше около 2000 български, 100 влашки, 1532 турски и 160 цигански къщи ... Всички те са разделени в 6 махали, а също и махала „Крайна”, наречена още „Кенар” или „Харизан”, в средната махала има трета църква – „Преображение”. Строежът на голямата църква завършва през 1867 г. Конструктивно тя не е свързана с града и в декоративно отношение е без особен стил, каквито са повечето модерни постройки в тези области, включително и в Цариград /…/ Свищовлии не харесваха новата си църква „Преображение” /…/ и сега в „Крайната махала” се строи нова църква, за която емигриралият в Букурещ богат търговец от Свищов на име Балабан завеща основен фонд от 1000 дуката. Благодарение на лихвите, други доброволни дарения и помощи капиталът бе увеличен и новият строеж осветен от търновския митрополит”.

Няма съмнение, че новата църква, за която говори Феликс Каниц в „Крайната” махала или „Харизан махалеси”, е църквата “Св. св. Кирил и Методий” в Свищов. Като ориентираме чертежа от османския архив, най-стария план на квартала и сегашния план на града, откриваме веднага, че това е същата църква, околните пътища и застройка.

„Църквата „Св. св. Кирил и Методий” в Свищов принадлежи към най-значителните творчески изяви на Генчо Кънев. Той я строи, когато се намира в зенита на своето творчество и реализира само за няколко години Априловската гимназия в Габрово, училищата във Върбица и Елена и няколко по-малки сгради в други селища”. Асен Василиев отбелязва: „Едновременно със строежа на Априловската гимназия уста Генчо Кънев наел и ръководил постройката на църквата „Св. св. Кирил и Методий” в Свищов. В тази църква той е вложил значителни промени по отношение на общоприетите планове на строените дотогава църкви у нас”. Изказаното от видния български учен мнение отразява вярно новаторския характер на тази църковна сграда. В нея Генчо Кънев изявява най-пълно схващанията си относно характера на българската архитектура, която трябва да заеме от европейската всичко най-добро и да го вплете в собствената си образна система. „Църквата „Св. св. Кирил и Методий” представлява творчески манифест на майстора, манифест, изразен на единствения писмен език, който той владее добре – архитектурния”.

„Опитаме ли се да дадем оценка на църквата „Св. св. Кирил и Методий” в Свищов като обект на нашето историко-архитектурно развитие и като степен от развитието на създателя, трябва да отчетем, че Българското възраждане не притежава по-смело изпълнение на куполна сграда като пространство, размери и конструкция. /…/ Това поставя църквата на едно от първите места всред паметниците на културата у нас и налага за нея да бъдат полагани грижите, които тя напълно заслужава” /Коева, М., Тулешков, Н. Първомайстор Генчо Кънев, с. 69/.

Уви, днес църквата „Св. св. Кирил и Методий” в Свищов е в тежко, окайващо и обидно, плачевно състояние. В резултат на големите земетресения през 1986-1987 г. куполът и покривът на църквата пропадат. Направено е защитно покритие около 1990 г. от ламарина, излети са бетони на покрива и монтирани строителни скелета (незнайно от кого и по какви проекти). И така църквата стои затворена, обрасла с растителност и паяжини (не искам да публикувам снимки от интериора). В затворения притвор местният свещеник изнася редовно църковни служби и молитви, включително и за СПАСЕНИЕТО и реставрацията на един ХРАМ, емблематичен за нашата възрожденска архитектура.

Арх. Милен Маринов

сп. „Архитектура“, бр. 3-4, 2020 г.