Открит проект за църква на Архитектон Димитър Сергюв от Трявна

Строителството на култови сгради от немюсюлманските поданици на Османската империя се осъществява след преминаването на строго определена процедура, чиято регламентация в т.н. класически период XV-XVII в. се различава от тази през XIX в., когато започва епохата на Танзимата. За съжаление, акцентите в историческите изследвания падат основно върху процедурата за строителство на църкви в ранния период и едва в последно време, се наблюдава интерес и към промените, настъпили през XIX в. При управлението на султан Махмуд II /1808-1839 г./ се наблюдава бум в издаването на разрешения за строеж на нови или ремонт на вече съществуващи църкви в балканските провинции на империята. Този процес е продължен и при управлението на султан Абдул Меджид I /1839-1861 г./ и особено след провъзгласяването на втория реформен акт на Танзимата – Хат-и хумаюна от 1856 г., който вече задава конкретна правна рамка на процедурата по строеж или ремонт на християнските храмове.

Запазената османска документация в българските архивохранилища се ограничава основно до финалния етап на процедурата – издадените султански фермани, които разрешават на населението в дадено селище да построи нов храм или да ремонтира вече съществуващ такъв.
В настоящото съобщение са използвани новооткрити документи, съхранявани в Османския архив в Истанбул /Başbakanlık Devlet Arşivleri - Osmanlı Arşivi Daire Başkanlığı, по-нататък за краткост - BOA/, свързани с желанието на населението на Котел да построи своя втора църква. Те се съхраняват в архивен фонд İrade Hâriciye (İ. HR) 248 и обхващат цялата процедура – от изпращането на молбата на котленските първенци до издаването на везирското тескере, на чиято база е издаден и султански ферман, разрешаващ строителството на нова църква, който обаче не е включен в преписката (общо 17 страници). Посочените османски документи включват и графична част от един лист.

Молбата на котленци е с дата 12 април 1870 г. /Фиг. 1/. В нея те излагат желанието си за построяване на нова църква, тъй като старата не побирала богомолците по време на служба, като са посочили и определени размери, и като графика са приложили план и фасада на църковна сграда /Фиг. 2/. След събиране на допълнителна информация и архитектурен анализ се установи, че графичната част представлява проект на старата църква „Св. Св. Петър и Павел“ в Котел. Изработен е най-вероятно от архитектон Димитър Сергюв от Трявна през 1833-1834 г.

Тревненецът Димитър Сергюв, сина на потомствения тревненски строител уста Сергю, е роден около 1790-1792 г. В последни проучвания се посочва и 1805-та за година на раждането му. Учил се като чирак и калфа при баща си и започнал да строи като майстор – строител. Една от ранните му творби е „Калинчевата къща“ в Трявна /1830 г./. За първи път се подписва като Архитектон на църквата „Св. Георги“ в село Любенова махала /1832-1837 г./.

Данни за строителството на църквата „Св. ап. Петър и Павел“ в Котел ни дава летописецът на селището Жендо Вичев. След Освобождението К. Иричек посещава Котел и също събира сведения за строежа на църквата. От летописа на Жендо Вичев научаваме, че строителството е подготвено през 1833 г., а на 1 май 1834 г., след служба, майсторите са започнали да разрушават старата църква и да изграждат новата. Главният майстор е уста Доси, „що беше челякът без мустаки, без брада, сиреч кьосе, и имаше йощи едно младо момче именям уста Димитър (Димитър Дойковчето – б.а.).
Константин Иричек отбелязва, че черквата се отличавала „с хубавата си орнаментика по изкустно изразяните врати на иконостаса“, и добавя, че „цялата работа се ръководила от един самоук майстор Димитър от Трявна, който казват и днес е жив (става дума за резбаря Димитър Дойковчето). Показаха ми ръкописния план на черквата и чистия чертеж на темплото с украшенията по него“. От тези данни става ясно, че Димитър Сергюв е изработвал чертежи и оттам и сметки колко ще струват сградите и какви ще бъдат по размери.

В Османската империя съществувал строг ред, ясна йерархия и контрол на допускането на строителство и ремонт на обществени сгради. За архитектурния анализ са използвани сведения, огледи и снимков материал на всички известни църкви, построени от архитектон Димитър Сергюв: църквата „Св. Георги“ /1832-1837 г./ в с. Любенова махала; църквата „Св. ап. Петър и Павел“ /1834-1836 г./ в Котел; църквата „Успение на Пресвета Богородица“ /1847-1849 г./ в с. Енчовци, Тревненско; църквата „Св. Георги“ /1848-1852 г./ в Трявна; църквата „Успение на Пресвета Богородица“ /1849-1851 г./ в Търговище; църквата „Св. Архангел Михаил“ /1860 г./ в с. Червена вода, Русенско; църквата „Св. Възнесение“ /1868 г./ в с. Писанец, Русенско. Последната църква е довършена от неговия ученик – Първомайстор Генчо Кънев.

Трудно се попада на такъв документ, стар чертеж – проект от толкова известен майстор, какъвто е Архитектон Димитър Сергюв. Пред нас е изобразена църква, сграда в план, който е смесица между двата етажа, двете нива на църквата и фасадата й от юг. Планът и фасадата са поместени чисто академично, нагоре е север, абсидата е на изток и фасадата съответства на графичната схема /Фиг. 2/.

Без съмнение тази графика е проект на църква, което ясно личи по графичния мащаб в долната част на листа. Същият е в турски (строителни) аршини през пет (5) аршина, а първият е разделен на пръсти. Като се знае, че 1 аршин е равен на 24 пръста, т.е. е равен на 0.758 м. и 1 пръст е равен на 0.031 м., може да се определят размерите на начертаната църковна сграда. Без съмнение графичният мащаб определя чертежа като реален проект с размери.

За издаването на султанския ферман е било необходимо да се знаят размерите за дължина, широчина и височина на сградата, както на големите сгради и на брой врати и прозорци. Именно това налага да се изработи план и фасада на църквата, за да се определят тези показатели за обекта.

Проектът за църквата в план е смесица от плановете на първото и второто ниво /Фиг. 2/ с открит притвор, както на всички негови храмове, вмъкнат в тялото на църковната сграда. От запад колонада с пет арки, забележете, първата арка е широка, колкото е широка и арката в дълбочина. След това се дели на още три арки. За архитектон Димитър Сергюв е особено характерно вмъкването на притвора в тялото на църквата, макар че в по-късните си работи го отделя с корниз от обема на сградата. Пред нас по ходовата линия е входът на храма, който има три врати – една централна и две по-малки, следва ясният и симетричен план на църквата. За първи път майсторът изгражда две симетрични стълби за балкона, като част от тях вгражда в дебелината на западните стени на сградата. Композицията на цялата църква е стегната, чиста симетрична. Изобразен е виещият се лентъчен балкон на второ ниво - най-характерен за майстора. Същият балкон виждаме на всички негови големи трикорабни църкви. Представлява виеща се лента, съобразно с носещите колони, което придава динамика на архитектурното пространство и изключително усещане в интериора на храма. Върху документа се забелязва и вариант на чертежа (на стената от юг на плана). Изглежда, майсторът се е колебал за големината на балкона и затова го е изнесъл (отпуснал) още на изток. В църквата „Св. Георги“ в Трявна и „Св. Архангел Михаил“ в с. Червена вода, Русенско, Димитър Сергюв достига до завършеност на балкона, като същият изцяло обикаля интериора на църковната сграда. Превръща го в галерия, макар и не по каноните на църквата, защото преминава и над олтарното пространство на храма.

Трикорабната църква завършва с абсида, но забележете друг авторски похват, проскомидийните ниши се изявяват и на фасадата от изток. Така динамиката на трите кораба на църквата отекват и на фасадата от изток.

Относно чертежа на фасадата, както стана дума по-горе, тя е поместена над плана на църквата, което говори за академичен подход в графичния разрез. Фасадата е изградена от дялан обработен камък на редова зидария, обрамчващи камъни на прозорци и врати, каменен цокъл и широк профилиран каменен корниз. Тези фасадни елементи са характерни за всички негови църкви, доразвити с нови детайли и похвати.

Църквата е с дебели каменни стени, дървени колони и дървен широк балкон, преминаващ и над открития притвор. Дървено засводяване на „скритата” трикорабна базилика и дървена покривна конструкция с покритие от керемиди (тип „турски“). Изобразен е и иконостасът, с една линия, тоест ясно е проектирано мястото на иконостасната преграда с размери, за която също се твърди, че е имало проект “… и чистия чертеж на темплото с украшенията по него”.

За съжаление, църквата „Св. св. Петър и Павел”, построена от архитектон Димитър Сергюв в Котел през 1834 – 1836 г., изгаря през големия пожар, обхванал Котел през 1894 г. Пожарът е обхванал църквата от запад, каменните стени се разрушават от огъня, горят дървените колони, дървеният голям балкон, дървеното засводяване и дървената покривна конструкция. През 1898 г. църквата е възстановена и силно преустроена, в строежа е участвал и първомайстор Генчо Кънев, най-известният ученик на архитектон Димитър Сергюв *. Първоначалната планова схема е запазена, като е прибавен широк притвор от запад.

Проектът на църквата “Св. св. Петър и Павел” /Фиг. 2/ е открит към писмо с дата 12 април 1870 г. /Фиг. 1/ с искане за построяване на нова църква. Размерите, които са искали за новата църква, са: дължина 45 аршина, широчина 25 аршина, височина 20 аршина, пет врати и 30 прозореца. Същите размери са и могат да се отчетат в проекта на архитектон Димитър Сергюв. Това говори, че котленци са били доволни от работата на майстора и са харесвали своята църква „Св. св. Петър и Павел”, като са използвали проекта и за искане на султански ферман за допускане изграждането на нова църква. Съхранили и запазили са проекта на църквата си от уста Доси и около шест години след неговата кончина в 1864 г., са го използвали за искане султанско позволение - ферман за изграждане на новата си църква „Св. Троица” в Котел.

Откриването на проект на църква, изработен от архитектон Димитър Сегюв, с датиране 1833-1834 г., говори за едно високо равнище на нашите самоуки възрожденски майстори. На тях Османската империя дава званието „устабашия” и „архитектон”, тоест майстор с право да проектира и изготвя сметки. Като всички величия от нашето Възраждане, архитектон Димитър Сергюв е започнал от най-ниско стъпало. Първоначално е бил чирак и калфа, след което е достигнал до изключителен майсторлък. Творчеството му е самобитно, с негов личен почерк. На млади години е правил макети от восък, под къщата му е имало свещоливница, а като архитектон е изработвал проекти с „карандаш” на значими сгради – църкви, и правил сметки колко ще струват и за колко време ще ги построи. Архитектон Димитър Сергюв обучава и оставя редица свои ученици - майстори, като най-известният от тях е първомайстор Генчо Кънев от Трявна.

 

Арх. Милен Маринов, д-р Николай Тодоров

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 6, 2021 г.

Фиг. 1 Молбата на котленци

Фиг. 2 Чертеж - проект, лице на документа

Фиг. 2 Гръб на документа