Керените – една хубава оцеляла приказка

Малко колибарско селце е Керените. Къщите му, двайсетина, се редят като мъниста от двете страни на единствената улица.

Легендата говори, че по време на турското робство, двама млади брат и сестра – Добри и Кера от полския район на Великотърновския край, избягали от родното си село, подгонени от турсите зверства. За да се спасят, те намерили закрила в дебрите на хайдушкия тревненски балкан. Според легендата Кера и брат й Добри, основали двете съседни колибарски селца – Добревци и Керени. Задомили се, навъдила им се челяд. Но земята била бедна да изхрани новите заселници. Мъжете станали дюлгери. От ранна пролет до късна есен, разнасяли теслата и бичкията из цяла България.

От Керени излезли много майстори дюлгери, които водили дюлгерски чети от по десетина и повече работници, като Миньо Златев, Пейчо Златев, Дончо Цанев, Миньо Ангелов, Златю Георгиев и др. Такъв бил и Смил Петков /на снимката долу/, от когото събрах тези сведения. Този осемдесетгодишен старец и сега прави впечатление с милеенето си за хубавото и новото. Голямата му цел е неговото родно Керени да си възвърне старата хубост и слава, и затова е тръгнал да събира стария организационен комитет за обновяване на селото.

На младини той бил начело на всичко, което се предприемало в селото. Що вечеринки е организирал! Духовата музика купил, сбор да прави в селото, хоро да се вие. А бил голям майстор-строител на времето. Това личи от украсата на къщата му в Трявна, където живее сега.

Но не само дюлгери е родило Керени. Златю Петков бил някога околийски агроном. Златю Митов бил лесничей, после учил и станал лекар. Койчо Минев бил офицер в строителни войски. Ангел Минев, инженер в София, Дамян Ангелов, също инженер, бил известно време генерален директор на „Хридрострой“ – София и т.н.

Хубаво селце било Керени. Потънало сред овощни градини, предимно от череши. С тонове мляко течало от него към близкия градец Трявна. Хубаво е и сега Керени. Кореняците керенчани след работно време и особено в съботните и неделните дни, бързат да се приберат под бащината стряха. Селцето е електрифицирано и водоснабдено. Във всеки двор има чешма с бистра балканска водица. Асфалтов път свързва Керени с кметство Черновръх и Трявна. Всяка къща е превърната в уютен дом, в кокетна вила с всички съвременни битови условия за почивка.

 

Петър Богданов

в. „Тревненски зов“, бр. 32/12 август 1987 г.