Тревненски бУдил: Всичко е било в тая чудна и тъжна Жеруна…

Препрочитайки ръкописа с работното заглавие „Имена от българската дърворезба“ на Христина Милчева, реших да потърся повече сведения за тревненските майстори, оставили своята достолепна и светла следа, не къде да е, а в живописната Жеравна. Оказа се, че сведенията за техните градежи и ваяния са твърде оскъдни и все пак – тревненци не само строили тежките и богати жеравненски къщи, но изрязали с много обич и усталък резбената украса на повечето от тях, че и на едничката църква на името на Свети Николай Летни… Макар, че повечето от тези първи образци на прочутата Тревненска художествена школа в някогашната Жеруна, с онази, наглед простичка, но тъй мила и свидна „пастирска резба“, не преминали през горнилото на времето и само сведенията за тях, препредадени с толкова обич и богоговение от неповторимата Христина Милчева, спомнят за онези далечни времена, когато майстори от Трявна градили и ваяли от дърво богатите жеравненски домове… Като този на Сава Филаретов, в който „влязъл барокът, претворен от майсторите тревненци“ с „малкото иконостасче“ в „долната интимна одая“, и в къщата на Руси чорбаджи, което било украсено с „нежно изрязани кокичета, увити в бодлива клонка“… Красиви образци на онази първа, пастирска резба. „Чак от Даевци, Ошаните, от Станчев хан слизат майстори, приятели на чорбаджиите от старата Жеравна и вдигат техните домове, китят ружи около иконостасите, ружи по таблетата, ружи на сайванта по башлъците. Всички те знаят марангоз и режат кабартма – цяла педя широка резба…“ – пише Христина Милчева в художествения си очерк „Празник в Жеруна“ /“ За майсторите, цветорезците и зографите“ /1967 г.//. И още: „Най-добрите майстори от четата правят резбата. Ако са тройно китени листенцата, китил ги е майстор от Даевци, ако е шарил пилета с „петички“, тоз дом е правил с марангоз късовски майстор“. И колкото и да ни се иска да узнаем имената и съдбите на тези незнайни ваятели, то прекрасните резбени цветя – ружи, лаленца, кокичета, розички, клонки, оживели изпод майсторските им ръце, крият не само дълбока символика, но са и своеобразен „печат“ на безименния майстор и неговия усталък. Той едва ли е имал потребност да се знае и помни името му, та нали малката разцъфтяла ружичка, любимият образ на майсторите, е достатъчно свидетелство за идентичност и принадлежност. Та нали, във всички възрожденски домове, правени от тревненски майстори, споделя Христина Милчева - „всякога над кръшно извития горен праг има по една ружичка“. Така е и над вратата на Йовковия дом в Жеравна.

По сведения на арх. Николай Тулешков още един личен дом в Жеравна, този на Димо кехайя *, бил строен през първата половина на XIX век от някой си уста Ранку Дончев – строител и резбар от „колиби Радените“, Тревненско /* вероятно Раданци (?)/. Същият майстор вдигнал и къщата на Руско Тунчев в някогашната Жеруна през 1844 г. Още по-рано, през 1785 г., Уста Райно „от Тревненско“ строил къщата на Стоян Ченексиза. За съжаление, арх. Тулешков не посочва никакви други данни за този майстор и градежите му.

В показалците на сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ откриваме сведения за дюлгерите - Буян, Уста Ранку Дончув и Уста Иван, които построили къщата на Димо кехайя. Уста Белчулу Николов, които строил дюкян на хаджи Драган Никола /14 май 1851 г./, Йовчо Томчев - църква и училище ** около 1834 г., Слав и Петър Цаневи Христовски, които с тайфата си градили къщи, както и майсторите Илия Недялков Раевски и Рали Цанев Кънев, който градил, че и красил с резба къщи. В Жеравна работили и други „неуточнени“ тревненски дюлгери, които „правили двукатните домове с пространни, разлети като сенници покриви – да пазят хлад, да приберат под крилата си всичкото тъкмило от резба, от топлина и хубост“ /„Празник в Жеруна“/. Вероятно те са строили и богатите на хубост и резба къщи на Руси чорбаджи *** и Никула чорбаджи **** в селото, но липсват сведения за майсторите на тези градежи.

Красивата трикорабна църква „Св. Николай“ /1833-1840 г./ в Жеравна също била градена от тревненци – майсторите Георги и Ганчо. В притвора на храма, на библиотечния шкаф, има възпоменателен надпис, в прослава на ктиторите и строителите на храма:

„… зачел да я прави майстор Георгий на 1833 на май шестаго, села Трявна и така свършил майстор Ганчо на 1840 г. на декемврия двайсетаго“. Църквата е осветена през 1834 г. от преславския гръцки митрополит Герасим. „Несигурно е, майстор Георги да се уеднаквява“ с Георги Денюв от Куманите, строителят на църквата „Св. Никола“ в Балчик, пише проф. Асен Василев в епохалния си труд „Български възрожденски майстори“ /1965 г./. А, че църковният градеж е дело на двамата тревненски майстори, потвърдиха и от Сливенската митрополия. За съжаление, трудно бихме могли да ги идентифицираме само по първо име. В архивите на митрополията липсват данни за имената на майсторите на позлатената, резбена украса в църквата. Но във фонда на Църковното настоятелство в Държавен архив – Сливен, откриваме ценни сведения и за майсторите – марангози и зографи. От тях е видно, че резбованият иконостас и зографисването на цялата църква е дело на зографите Йордан Михайлович от Елена и майсторите, градили храма - Георги и Ганчо от Трявна. И никак не е чудно, че те били не само изкусни дюлгери, но и резбари, че и зографи. В храма има икони на Недко Зограф от Жеравна. Изложени са и икони, датирани през втората половина на ХVIII и началото на ХIХ век на „автори от известната Тревненска художествена школа и неизвестни автори, работили в стила на ранната средновековна традиция“, сочи информационната табела, поставена на фасадата на църквата. В двора й се намира и т. нар. Хилендарски метох, в който често са пребивавали монаси от Атон, и където е бил направен и препис на Паисиевата история…

***

„Всичко е било в тая чудна и тъжна Жеруна, когато всяка къща е била заградена с дувари. Срещнат калдъръм навсякъде, улиците преметени, много цветя по дворовете, лозина, приплела протките…“ /„Празник в Жеруна“/. Всичко е било и ще бъде, докато е жива паметта и обичта към Родното и традициите…

Галина Иванова

* Една от най-известните къщи в Жеравна е къщата на Димо кехайя, един от прототипите на Йовковите герои („Най-вярната стража“ от сборника „Старопланински легенди“). Пред нея стои негова статуя, а тази статуя има драматична история. Век след смъртта му Пенка и Калин Григорови купили къщата, намерили старите й планове и камък по камък я възстановили в стария й блясък и величие заедно с прочутото кафене. Като знак на почит и уважение точно до вратата издигнали статуя в естествен ръст на Димчо Кехая, седнал на столчето си пред малката софричка в очакване на гостите си.

А Димчо Кехая бил гордостта на Жеравна. Легендата разказва, че за него работели десетки овчари, а стадата му (8 000 овце) пасели най-добрата трева от Стара планина чак до Беломорието. Богат и уважаван човек бил Димчо Кехая, с благ характер и правил много добрини. Който го срещнел, го поздравявал с уважение и почит. Станал на години и решил да остави синовете си да се грижат за стоката, а той да се порадва на старините си. И, както често става в живота, забравили хората за добрината и щедростта на Димчо Кехая. Спрели да го поздравяват и минавали покрай него все едно не го познавали. Натъжил се старецът и решил да си върне хорското уважение. Вдигнал хан с кафене. Най-красивата къща в Жеравна, изградена от най-добрите майстори от Пловдив и Копривщица. Всяка неделя, след църковната служба, на всички мъже, които пристъпяли прага му, Димчо давал безплатно кафе. Сайбията седял на столче точно до вратата и всеки, който влизал се чувствал длъжен да го поздрави. „За едното „Добър ден“– цял хан построих“, казвал старият човек, но постигнал своето…

/http://www.catalog.bg/

** В сградата на училището в Жеравна, строено през 1867 г., днес се помещава картинна галерия.

*** Руси бил чорбаджия в Жеравна, по-късно и кмет. Един от най-богатите хора в селото. Търгувал в Турция и Гърция. По време на кърджалийските набези, когато разбойниците не веднъж отвличали хубавите жеравненски моми, по съвет на Руси чорбаджи, мъжете решили да ги крият в гората. Когато кърджалиите узнали за измамата, убили Руси Чорбаджи в къщата му, както и двамата му сина. Днес, наглед скромната му, но богата на резбена украса къща, е превърната в музей.

**** Къщата на Никула Чорбаджи е една от най-големите и масивни сгради в Жеравна. През 1978 г. тя е обявена за паметник на културата от местно значение. Според преданието, Никула бил известен местен чорбаджия, живял около 30-ина години преди Освобождението на България. Той бил приближен на богат турски управник от Делиормана. Един ден богаташът решил да го възнагради щедро за неговата предана служба и го попитал как да му се отблагодари. Никула Чорбаджи рекъл, че не иска много и ще бъде благодарен, ако управникът го дари единствено с баджака, т.е. меката, рехава вълна от корема на всичките му овце. Оказало се, че цената на баджака била висока, а количеството му толкова голямо, че чорбаджията го продал скъпо и прескъпо и така с хитрост успял да се замогне. Съградил своята разкошна, просторна къща и заживял богато и щастливо заедно с многобройната си челяд.

Никула Чорбаджи и неговата къща са възпети в редица жеравненски песни, описани в разказите на талантливия майстор на перото – големия български писател Йордан Йовков, който е роден и израснал в Жеравна. През годините къщата е била килимарница, пионерски лагер, почивен дом, кметство, а днес – къща за гости.