Тревненски бУдил: Градежите на Уста Генчо Голям в Омуртаг и неговият резбен иконостас

Уста Генчо Голям е голям архитект не само в постройките, но и във вътрешната архитектура. В Осман Пазар /дн. Омуртаг/ открай време тревненски майстори правят отначало ниски, полегнали на земята постройки с диречата, ошарени с капчици резба, с „вежди“ на прозорците. А по-късно – двукатни домове с висок чардак и съчак като ветрило от наковани дъсчици с по една дъска с резба откъм окрайчената страна и над входа. Едри като зъбци „петички“ изписват нагоре букет от тройнокитена ружа с листа, завити като охлюви, да се види отдалеч и да грее над людете, които минават под съчака по улицата. Това са, види се, хора от коляното на Уста Генчовия род, те са известни по този край и самият той строи църквата им през 1860 година *. Малко по-късно уста Генчо направил къщата на баба Хаджийка **.

Тази къща, сега музей на града, е с прибрана стряха, с лице като със синка боядисано и кемерлия врата като на старите църкви от бял здрав камък. През нея влязъл на белия си кон в къщата Освободителят на града! Големи елегантни стаи видели руснаците с великолепни пропорции, симетрична къща като малък виенски палат! И то правено от български майстор! Таблелии врати от тъмно-червеникав чам и потон, облечен от същото дърво.

По големите лъскави дъски на потона той сложил изящен профил, по който в малки триъгълничета се чупи виделината от Божигробския полилей със свещи. Тези профили по дъските вървят и върху таванчето на кьошка, очертано в елипса. И така е избрал жилките на дървото, така е съединил и орязал дъската, че виждаш как таванът се подпира на два големи, лъскави капитела! А това е само ракурсът на дървото и неговата структура, впечатлението е измамно. Така модерно майсторът направил дома, а иконостасът, дар от него, е също като едновремешните иконостаси в тревненските колиби… Той стои до високия бял джемал и запълня ъгъла срещу него. Вдигнат, да се отчете резбата и ажурът й. С лек удар със замба или длето, с точици или линийки върху листенцата, както е резбата на черквата във Върбица. Със симетрична резба и с четири главни мотива в композицията. Главният – познатата осмолистна розетка, цвете с дръжчица, която излиза от извитото гръбче на цветето. Така ги правят тревненските марангози, като се захване от Димитър Ошанеца. Под кръстчето има двойно китена ружа с по две симетрични вейки от акантов лист, а в ъглите листатат се забиват мечовидно и запълнят празнините. Лека, рехава, любовна. Това е едва ли не единствено запазената резба от Уста Генчо Кънев Голям ***. Голям по ръст – сто и десет оки носил неговият ален ат, за който уста Генчо направил голям като къща дам. По лицето на тази къща със синкава боя е изписал същите пера като по иконостаса с резба – леки, завъртени свободно и красиво, изписани. Не останал този негов дом в Трявна, останала единствено запазена къщата му в Осман пазар.

Из ръкописа на Христина Милчева, озаглавен „Имена от българската дърворезба“

* Става въпрос за църквата "Свети Димитър" в Омуртаг. Първата църква на името на светеца била построена през 1851 г. Този храм бил малък и се слизало по няколко стъпала в земята. В този вид църквата съществувала до 1858 г. Започнала да извира вода, станало невъзможно да се служи в нея. Това обстоятелство помогнало да се изгради нова църква на мястото на старата, само че по-голяма и над земята. Тя също била посветена на Св. Димитър и е построена през 1860 г. от уста Генчо Кънев /по сведения от сборника „Тревненска художествена школа“, 1985 г./. По време на руско-турската война църквата била превърната в продоволствен склад, разказва проф. Николай Овчаров и допълва, че при отстъплението на турците, храмът и целият град са опожарени. Жителите на освободения Осман пазар отново „извикали“ Уста Генчо Кънев. Сградата е построена отново и през есента на 1878 г. отворила врати за богомолците.

Сведения за градежа на въпросната църква откриваме и в ръкописа на Дабко Устагенчев, озаглавен „По главните постройки на самоукия архитект Уста Генчо Кънев“: „Една зима за Уста Генчо дошъл в Трявна нарочно изпратен човек от Осман- пазар. Като му донесъл много здраве от първенците, заявил му, че го канят да им построи църквата „Св. Димитър“. Домораслият архитект дал гостоприемство на тоя човек у дома си. При настъпването на пролетта събрал дружина работници и през Тузлука отишъл в Осман-пазар, дето гражданите го чакали с нетърпение. След няколко месеца църквата Св. Димитър била готова. Те му се разплатили честно и го изпратили с благодарност“.

** Къщата на баба Иванка Хаджийката е строена през 1876 г. от Уста Генчо Кънев и в нея днес се помещава Историческия музей в Омуртаг. Тя е последната представителна жилищна сграда запазена от времето на стария Осман пазар, която разкрива пред поколенията красотата на рисувания таван, иконостаса и умението на старите майстори.

По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“, Уста Генчо построил още една къща в Омуртаг – тази на Дечо Търговеца, за съжаление липсва информация за годината на градежа.

*** На страницата на църквата „Св. Николай Чудотворец“ в Разград /построенa в 1860 г. от майстор Хаджи Станчо Русенеца/ открих интересни сведения за дърворезбената украса на храма, изработена през 1862 г. Тя била дело на… майстор уста Генчо Кънев. През следващата 1863 г. прочутият тревненски зограф Захария Цанюв и синът му Цаню, рисуват осем големи иконостасни икони. В същия град Уста Генчо строи училище преди Освобождението /по сведения от сборника „Тревненска художествена школа“, 1985 г./

Снимките от Историческия музей в Омуртаг са публикувани на страницата на институцията във фейсбук

Подготви

Галина Иванова