Тревненски бУдил: Тревненският майстор – строител Къню Денев гради митрополския „дом“ във Враца и редица църкви в околността

Строителят Къно Денов* е възрожденски майстор, чието име се свързва с изграждането на църковни храмове в различни населени места из епархията. Негово дело е и първата катедрална църква във Враца „Св. Николай”, построена 1867 г. През 1890 г. е построил църквата „Св. Георги” в село Вировско, която сетне дебърския зограф и „марангозчия” Велко Атанасов /Илиев/ от Оряхово изписал. Върху „условното” за построяването й се подписал собственоръчно: „Къньо Денов от гр. Трявна”. Той строил църкви из Врачанско в съдружие с друг майстор от Тревненско – Генчо Генчев**. Двамата построили църквата „Св. Параскева” (1884) в с. Осен. Напълно възможно е майстор Генчо Ганчев също да е участвал в строежа на врачанския митрополитски храм, за което свидетелстват спомените на неговия син. Сигурно е обаче, че основен майстор на църквата „Свети Николай” във Враца е Къно Денов. Първата катедрална църква е оцеляла през капризите на времето, но друг негов строителен шедьовър вече не съществува – това е първата сграда на Митрополитския дом. Тя е била най-красивата и изискана сграда във Враца, строена в края на ХІХ век, уникална в много отношения. В строежа на това изящно и стилно здание, служило за Митрополия до построяването на новата сграда през 1935 г., били вложени тревненски майсторлък, „виенски джамове” и най-отбрани строителни материали - общо за 18,021 златни лева. Тези средства – още един уникален факт – Духовният съвет платил само от икономиите в епархийската си каса „от платата, предвидена за протосингел и от писарските плати”.

Сградата на Врачанската епархия била не само първата обществена постройка в града, но и единствената (освен училищата) в продължение на десетилетия след Освобождението. До средата на ХХ век в собствени здания се разполагали само духовните огнища на врачани – училищата, църквите и митрополията. Всички останали институции се помещавали под наем. Този факт е показателен за ценностите и приоритетите на едни други времена от историята на Враца и сам по себе си предизвиква интерес към построяването на най-старото митрополитско здание в града. Интересът е засилен и от факта, че поради неизвестни днес причини то не е оцеляло до наши дни. Само запазените документи в Държавен архив - Враца съдържат ценни сведения за строежа на тази сграда и за нейния облик.

Епархийският съвет започнал да мисли за построяване на подобаващо митрополитско здание веднага след като през 1884 г. била извършена взаимна замяна на имоти с Общината. Тя отстъпила своя дял от прочутия още преди Освобождението Владиков конак, където се е помещавала след учредяването си през 1872 г. В замяна се сдобила с общинския парцел, където е било старото девическо училище. Днес е трудно вече да се локализира това място. По спомени на стари врачани, като Първан Първанов, зданието се е намирало на ул. „Николаевска” или „Съборна” - така се е наричала несъществуващата вече улица, която минавала покрай съборната църква „Св. Николай”. По-късно в нея е функционирала безплатна детска трапезария, издържана от благотворителното дружество „Милосърдие”. Независимо от тези откъслечни данни, самото построяване на първата Митрополия във Враца е достатъчно значим и интересен факт и поради това, че е запазен договора на Епархийския съвет с майстор Къно, от който става видно какви са били плановете й и как се е извършило строителството й.

На 13 май 1887 г. Епархийският съвет, под председателството на Митрополит Константин „Като зе предвид необходимостта да се построи ново здание за Митрополия”, решил единодушно, че то трябва да се построи от тревненски майстор, с най-добри материали и в най-кратък възможен срок. Наличните суми се оказали напълно достатъчни, за да се наеме най-вещият майстор от Трявна Къньо Дeнов, който работи църковни здания; както и да се поръчат най-добрите материали за строежа, включително и виенски джамове. Духовниците решили да помолят окръжния инженер Вацлав Ржепецки да състави нужния план, според разбиранията им за едно представително и функционално владишко здание. За сключването на договора с майстора, епархийските духовници поканили и „няколко честни и вещи людие от града” като свидетели. Съгласно сключения контракт, майсторът се наел „за 10 хил. франга сребрани да въздигне и съвършено изработи зданието за Врачанската Митрополия”. В контракта са определени изцяло параметрите на бъдещото здание. /…/ „В сградата били предвидени всички удобства – вкл. „соби от тухла с всички такъми и стая с малка баня и с казани”. „Материалът – дървен, железен, каменен и всички потребности за постройката до готово състояние остава за сметка на майстора Къня, който се задължава да предаде зданието готово на края на м. септември тази година”. В тези материали влизали и „джамлъците за горния кат – 15 чирчевета с двойни джамлъци и едни джамлии врати за балконът, 6 врати еднокрили и 2 двукрили за сметка на наемателя ще се поръчат във Виена”. Именно те оскъпили най-много строежа. Прави впечатление и поставения в договора срок за завършване на строежа – 4 месеца и половина. Този договор е ярко свидетелство за продължението на възрожденските строителни традиции и след Освобождението…

Из статията на Весела Пелова - „Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев“, 2009 г.

https://kartanavremeto-vratsa.org/

Подготви

Галина Иванова

*Майстор Къню Денюв /р. 1845 г./ е родом от село Околиите, Тревненско /по сведения на краеведа Петър Михайлов/. Той е брат на друг прочут тревненски майстор - дюлгер – Атанас Денев /р. 1845 г./ и племенник на Уста Генчо Кънев по майчина линия /сестрата на Уста Генчо Голям – Куна е била омъжена за баща му – Деню, който след смъртта й, се жени повторно за жена на име Райка/. Според записките на резбаря Цаньо Антонов, Куна Кънева била женена в Скорците. Освен Атанас, Къню имал и други двама братя Иван и Ганьо, и сестра Мона, която била омъжена за друг виден майстор – строител от Тревненско - Митю Цанев Куманеца /р.1852/.

** Най-вероятно става въпрос за майстор Генчо Ганчев Кънев от Генчовци /1845-1915 г./, племенник и ученик на Уста Генчо Кънев, син на брат му Ганчо /р. 1816 г./. По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ двамата с Къню Денев построили църквите във врачанските села: Галатин /1884 г./, Осен /1884 г./ и в с. Габаре /ок. 1895 г./. В сайта „Карта на времето“ /дигитален архив на район Враца XX век/ четем, че църквата „Успение на Пресвета Богородица” в с. Габаре е съградена през периода 1885-1887 г. от майстор Генчо Ганчов от Трявна, а брат му Недялко Ганчов /1864-1908 г./ изработил зидания й иконостас