Архивна колекция „Трявна“ в Български исторически архив при Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Архивната колекция „Трявна" в Българския исторически архив /БИА/ при НБКМ /Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“/ постъпва е оформена през двадесетте години на 20-ти в. В старите каталози на архива фигурират 20 документа за нея, но в процеса на проучване установих, че те са много повече – около 160. Една част от документите са известни на изследователите, но има и непознати. Ще се постарая да представя в цялост колекцията на вашето внимание – тя е безценно богатство - първоизвор за историята на Трявна през Възраждането.

Haй-напред искам да поясня един съществен момент – известния и ценен ръкопис „Летопис на поп Йовчо от Трявна” не е част от колекцията. Той е описан и се съхранява в друг отдел на НБКМ - „Ръкописи", поради което не влиза в обсега на моята тема. Позволявам си да отбележа обаче, че ръкописът на поп Йовчо е неразривно свързан с останалите възрожденски документи от колекцията. Това навярно е една от причините да се цитира често и като сигнатура на БИА.

Хронологическият обхват на документите от колекция „Трявна" е от началото на 19-ти в. до 80-те години на века. Най-плътен е масивът от документи за 40-те и 80-те години, най-вече от 1855 г.

Всички документи са оригинали, писани най-вече с мастило, (положителен момент с оглед по-дългото съхраняване на писания текст има няколко бегли бележки с молив) подписани, а някои и подпечатани с лични печати на тревненски първенци.

Вида на документите е разнообразен: договори, съгласителни, писма, пълномощни писма, молби, законник (устав), удостоверения, свидетелства, квитанции. Сред всички тях най-многобройни са писмата.

Материалите формално съм обособила в две групи с цел по-прегледното им представяне. Първата група от документи в Колекцията е малка - около 15 документа, които не са обединени от една тема или едно лице, но разбира се, всички се отнасят за тревненската възрожденска история. Започвам с тази по-малка група, защото тук са включени най-ранните, т.е. най-старите документи. Ще се спра на по-значимите от тази група, подредени по хронология.

Haй-старият документ от Колекция Трявна" е от началото на 19 в. – от 1814 г. и представлява Договор на 8 тревненски епитропи за даване под наем на църковен дюкян с мазе за 15 гроша. Документът е оригинал, подписан от Петър Даскалов, Генчо Бояджи, Цанко Димов, Хаджи Христо Даскалов и др. на 30 ноември 1814 г. в Трявна. Хартията на документа е дебела и груба, на места е прокъсана и затова се налага спешна реставрация. Предаден е за колекцията от Младен Панчов, без отбелязана дата, но най-вероятно е преди 1921 г.

Интересно е писмото на Никола Сапуновски от Цариград до общинарите на Трявна от 3 март 1852 г. То ги информира за официалното наименование на селото Трявна като Сеймен - караали Мокатаса. Документът по всяка вероятност е известен на историците, които се занимават с история на Трявна; той е в лошо състояние – силно избледняло писмо върху фина, чуплива хартия и се нуждае от реставрация.

С важен момент от борбата на тревненци за самостоятелна българска църква е свързано пълномощното писмо на гражданите на Трявна до Георги Николов Иванчов и хаджи Иван Тодоров от 2 юни 1860 г., с което те ги определят за свои представители по общинските и църковните въпроси пред Великия везир Мехмед паша в Цариград. Писмото е писано само три месеца след април 1860 г. и е пропито със завладяващото самочувствие на тревненските граждани, от което не може да не се възхитим. Тревненци заявяват: „(Представителите) ... да изпросят отделянето ни от гръцката патриаршия, която вече ний не познаваме, освен Българската в Цариград, народна наша черква".

Писмото е подпечатано с 33 лични печата на тревненски първенци и подписано с още 6 подписа - още едно доказателство за самочувствието на гражданите на Трявна по това време.

Във връзка с поминъка на тревненци е Договорът от 22 февруари 1861 г. за съдружно купуване от 4-ма души ортаци на овце и кози от Килифарево. Документът е подписан в Трявна и визира братска дялба, както на печалбата, така и отговорността в случай на загуба.

Подписаните съдружници са - Иванчо Стоюв, Иванчо Бончюв, Минчо Стоин и Texил Бончюв.

С темата за занаятите и поминъка е свързан и друг ценен документ от колекцията – Законник (Устав) на Кожухарския еснаф в Трявна от 1 януари 1872 г., с който се определят взаимоотношенията между членовете на кожухарската задруга в града. Интересното е, че както „членският внос“, така и глобите за недоборосъвестните членове се изчисляват в „оки восък“ – 1 ока восък струва 20 гроша. Законникът е оригинал и е подписан от 12 майстори кожухари от Трявна.

Интересни данни предоставя не само за историците, но и за специалистите по семейно право, за етнолозите, следващият документ - Удостоверение на тревненски първенци от 4 май 1864 г. относно семейното и имущественото състояние на жителката Мария Николова. Случаят е особен и подробно описан – касае се за 2 брака на жената със сложни прехвърляния на средства от първия на втория й съпруг. Документът е подписан от 27 свидетели, сред които Костадин папа Витанов, Йоаникий йеромонах, поп Никола Икономов, Христо Даскалов, Цаньо Райков и др.; притежава и три печата, от които единият е на тревненската черква „Св. Архангел”.

Няколко са документите в колекцията от периода на Руско-турската освободителна война и Временното руско управление. От 1 октомври 1877 г. е молбата на полковник Рыловский да се включат на военна дажба към полицейското управление в града 70 нисши казашки военнослужещи в Трявна. Документът е изпратен до полицейския управител в Трявна по това време и е издаден от бивака Кръстец. Писмото е на руски език.

Друг документ от този период е квитанцията, издадена на Иван Чушков от старейшините на Трявна на 27 август 1877 г. за дадените от него 50 оки хляб на момчетата от Жельовата дружина.

Малко след края на временното руско управление е издадена другата квитанция от Тревненската митница (Митарствен пункт) - на 18 юни 1880 г. за пренасяне от Иван Николов през границата в Източна Румелия – в Карнобатско, на няколко ценни икони.

Значителната част от материалите в този дял на Колекция „Трявна", постъпват благодарение родолюбивата дейност на двама тревненци – Тодор Духовников, който предава през 1924 г. някои документи, а по-значителен брой са дадени от Никола Чушков четири години по-късно - през 1928-1929 г.

Втората обособена група в Колекция „Трявна” - около 120 документа, представляват архив на Тревненската община. Всички материали са писма на тревненските първенци, адресирани до каза – векила (представителя на българското население пред турските официални власти в Търново) Георги Попсимеонов и до някои други видни българи по важни обществени въпроси. Хронологически те обхващат периода от от 40-те до 60-те години на 19 в. Най-много документи има от 50-те години на века. Ще се спра по-внимателно на някои от архивните материали - представянето на всички, е очевидно невъзможно.

Почти половината от материалите – около 60 документа – проследяват развоя на църковната борба на тревненци за самостоятелна българска църква. Ясно е за всички, че тези документи са с изключително национално, а не само местно значение.

От 40-те години на 19-и в. са писмата на тревненските общественици до Попсимеонов с оплакване от търновския гръцки владика за трудно полученото разрешение от владиката за възобновяване на храма „Св. Георги” в града (през 1843 г.), съобщението, че чакат представител на властта да одобри мястото за бъдещата църква, както и информацията, че настояват за помощ и защита от някои села, които се противили на борбата за българска църква. Тук е официалното писмо на тревненци от 18 февруари 1849 г., с което изразяват възмущението си, че техният свещеник се явява пиян в църквата.

В няколко писма се обсъжда темата за представителите на града по църковните дела в Търново и Цариград. През 1850 г. тревненци категорично се противопоставят в османската столица да ги представлява Никола Чушков и заявяват, че ако не може да свърши работа там стоящият Цаньо Райков, ще изберат друг свой представител. По-късно се обсъжда и името на Йованчо Минчов от Габрово.

От 1855 г. е изложението на видни граждани на Трявна до Попсимеонов, в което настояват техният градски представител (митрополит) да взема участие в заседанията на меджлиса (градския съвет) и така непосредствено да се информира за проблемите им.

В Колекцията се пази и писмото, в което тревненци съобщават на Попсимеонов, че се отказват официално от Гръцката патриаршия от 17 юли 1860 г. , а два месеца по-късно (на 11 септември 1860 г.), че избират за свой пълномощник пред него по всички обществени въпроси П. Р. Славейков. На следващата година – на 13 април 1861 г. Йованчо Димчов от Габрово информира гражданите на Трявна с нарочно писмо, че Гръцката патриаршия отстъпва по 15 пункта на техните искания по уреждането на църковния въпрос.

Интересен и за съвременниците е съгласителното (договор) на свещениците от града, с което те се задължават да уреждат църковните служби и недоразуменията помежду си. Съгласителното е от 1869 г., оригинал, подписан от десетима тревненски свещеници, между които - поп Кръстьо, поп Стефан, поп Койчо Витанов, поп Алекси и Иоаникий йеромонах /или поп Белчо Попстоянов, който се оказва, че е дядо на Тодор Ц. Духовников, предал голяма част от материалите на НБКМ/.

Важен документ за историята на Трявна е Уставът на тревненското читалище „Трудолюбие" - печатно издание от 1872 г., в печатницата на в. „Македония“ в Цариград, но одобрен и подписан на 6 декември 1871 г. в Трявна. В колекцията се съхраняват два екземпляра от документа, сигурна съм, че в музея на града също имате от него, затова няма да се спирам подробно.

Към двата екземпляри на Устава има и важна бележка, към която искам да насоча вниманието ви: бележката всъщност представлява списък на първите спомоществователи на тревнеското читалище и дадените от тях сума от 3500 гроша на 10 февруари 1872 г. Документът носи подписа на председателя на читалището Георги Т. Попов, а е доставен в София от Йордан Попгеоргиев най-вероятно през 1924 г.

Другата половина от тази група – също около 60 документа – отразяват икономическото състояние на тревненци през 19 в., техният бит, обичаи и поминък.

През 1839 г. те се обръщат към Г. Попсимеонов с молба за издаване на тескере (разрешително) за пренасяне на храни от Дряново, на следващата година – за изпращане кола да натовари вино за Габрово, информират го за ширеща се „развала” (корупция), за злоупотреби при събиране на данъка „харадж” в Трявна през 1841 г., на беглика през 1855 г. и др. данъци. Специално настояват за присъствието на правителствено лице при разхвърлянето на хараджа през 1846 г.; редовно съобщават за изпращането на хора за ангария през 40-те години, през 1850, 1854 и 1855 г. Специално внимание обръщат на въпроса за избор на главен чорбаджия и управлението на Трявна. Интересно е, че се оплакват от дейността на Никола Чушков, който „всява смутове и се обявил против местния свещеник" (сведенията са от 1843 и 1844 г.), но го избират за селски чорбаджия през 1854 г. и отново се оплакват от него на следващата година - 1855-та. Тревненци се допитват до Попсимеонов дори по такива въпроси - дали да отидат до Търново за мосюлманския празник байрам (през 1842 г.) и за наложилата се поправка на църквата (1849 г.).

Многобройни са писмата до Попсимеонов по различни въпроси, свързани с дейноста на тревненските майстори – дюлгери, бичкаджии и др.: набеждаването на тревненските работници в Габрово в кражба на гвоздеи през 1844 г. във връзка със заплащането на надниците на работниците по постройката на моста - пак през 1844 г. – по 10 гроша; изпращането на майстори дюлгери на ангария в Цариград - 1849 г.; за невъзможността да изпратят бичкиджии на ангария. Запазени са много молби от 50-те години на 19-ти в. да им се намалят данъците, оплаквания за реквизирането на вълна – 1854 г., шаяк - 1855 г.

В едно от писмата има сведение от 1846 г. за спасяването на 1 момиче от потурчване - сравнително рядко явление в Трявна, където не живеят турци, както и за зачестилите нападения на разбойниците от 1850 г., за зулуми и безчестия на турския аскер - 1855 г.

Годината 1850-та е явно тежка за тревненци, защото освен разбойнишките нападения тогава е регистриран и общ икономически упадък – същата година започва изселването на редица бедни фамилии от града, защото няма с какво да се изхранват. Процесът с прекъсвания продължава до началото на 60-те години, когато гражданите отново се обръщат с молба за помощ към Попсимеонов.

Впечатляващ като размери и вид е писмото на жителите на Трявна до техния представител в Търново от 1861 г., в което настояват вакъфските имоти до града да се освободят от техни съселяни. Писмото е огромно - с размери 98/35 см. и съдържа около 170 подписа на жители на Трявна, а някои придружени и с печати.

Накрая ще си позволя да представя няколко недатирани, но изключително ценни документа, свързани с прочут поминък и повод за гордост на гражданите на Трявна от Възраждането до днес - резбарството. Въпрос на случайност е, че в дотук представените материали няма изрични сведения за развитието на това изкуство. Недатираните документи са 15 на брой книжни образци за резбарство от Трявна.

Състоянието на някои от тях е тежко - те са прокъсани и зацапани, което пък е доказателство, че доста са употребявани. Доставени са за колекцията през 20-те години на 20 в. от Йордан Попгеоргиев.

На него, на Никола Чушков и на Тодор Духовников дължим преди всички останали благодарност, че толкова много документи от богатото възрожденско минало на Трявна са запазени до днес. В БИА се съхраняват архивни материали на много общини, но архивът на Трявна е един от най-богатите.

Убедена съм, че днешните жители на града се гордеят с основание със своите талантливи и будни предшественици. Пожелавам им да пазят и усъвършенстват оставеното от тях духовно и материално наследство.

 

Ст.н.с. д-р Милкана Бошнакова

НБКМ – БИА

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 1, 2008 г.

Писмото на Никола Сапуновски от Цариград
до "общинарите в Трявна", 3 март 1852 г.,
БИА - НБКМ