За краха на пионерите на тревненската индустрия

Покрай темата за биографията на Илия Димитров – първата и най-емблематична фигура в управлението на тревненската фабрика „Св. Георги“, попаднах на един интересен очерк за зараждането и развитието на текстилната индустрия в Трявна. За съжаление, авторът на документа, който се съхранява във фонда на дружеството в ОДА – Габрово, е неизвестен. Но пък събраните сведения са по спомените на Тихол Бончев – един от съдружниците в първата текстилна фабрика на Трявна „Алекснаднър I“. И макар и да се разминават с някои от известните до момента събития и факти около началото на тревненската текстилна индустрия, те ни дават ясна представа за причините и краха на първите тревненски предприемачи. Освен това, са и показателен пример за местния манталитет, пък и не само, блестящо пресъздаден от дядо Славейков в баснята „Орел, рак и щука“…

През пролетта на 1880 г. габровецът Иван К. Калпазанов поканил на гости сродника си Георги Т. Попов от Трявна * /Велика Стоянова, съпругата на Ив. К. Калпазанов, е братовчедка на Георги Попов/. Срещата се състояла при „миниатюрната му, примитивна предачна фабрика в с. Бичкинята, близо до Габрово“. След като огледал единственото помещение, в което се помещавала въпросната предачница, Георги Попов, който от дълги години обмислял идеята за „широка търговия“, решава да построи нещо подобно и в Трявна, но с „по-усъвършенствани машини“, „нещо по-модерно за времето си“. След завръщането си у дома, той веднага потърсил съвет и подкрепа у приятеля си Тихол Бончев и след дълго и „всестранно размишление“ двамата решили да „турят в изпълнение плана на Георги Т. Попов“. Не минало много време и към средата на май 1880 г., с 3000 турски лири в джоба, той тръгнал за Англия „да купи машинарията“. Тихол Бончев бил натоварен с не по-малко отговорната задача – да започне строежа на сградата на предачната работилница, „без план…, само по практическото указание на Иван Калпазанов“. Георги Попов обаче, не искал да отива „току-така“ в Англия, неподготвен, затова решил да се отбие във Виена и да се срещне с известния по това време крупен  търговец Паница **, разчитайки на неговите препоръки и съдействие. По това време обаче, финансовото положение на видния търговец било „силно разклатено“ и щом узнал, че Попов пътува с голяма сума пари, решил да използва сумата за „свои нужди“. На срещата с Г. Попов му дал някои указания „по работата, която го интересува“, като го посъветвал да не носи със себе си толкова пари, понеже било опасно, а да ги депозира при него и, когато стане нужда, където и да се намира, веднага ще му ги прати телеграфически. Попов се съгласил и заминал за Англия. Пристигайки там обаче, научил, че Паница бил фалирал. Това известие го поразило, като гръм и за момент се почувствал силно разколебан. След известен размисъл, все пак успял да събере кураж и сили и да продължи обиколката си из фабриките, произвеждащи машини за текстилната индустрия. Благодарение на неговия твърд характер, идеята не пропаднала, пише неизвестния автор.

След няколкодневен престой в Англия, Георги Т. Попов поел по обратния път за България. Пристигайки в Трявна с „най-голяма тъга“ и сълзи на очи, той разказал на своя приятел и съдружник в начинанието Тихол Бончев за случилото се покрай фалита на Паница. Молел го да не губи кураж и да потърсят начини да спасят проекта си, тъй като сградата на предачницата при Димиев хан, била почти „изкарана“, „на широко“ се знаело, че търговците Г. Попов и Т. Бончев ще строят фабрика, как можело „тези горди хора“, да се откажат от намерението си?! Това щяло да бъде най-големият им срам на известните, богати, опитни и „непобедими в нищо“ търговци… Добили вече кураж след дълъг размисъл, двамата приятели решили да поканят за съдружник в бъдещото предприятие баджанака на Георги Попов – тревненецът Димитър Златев ***, макар че Т. Бончев не бил съгласен на „тая комбинация“, тъй като смятал, че Д. Златев имал „лошав характер“… Накрая Бончев все пак се съгласил с предложението на своя приятел, разчитайки на негови ум и добър характер, пък и не на последно място – имали нужда от пари. Предложил обаче, към съдружниците да добавят и зет му Тотю Ив. Киселов, също от Трявна, който макар, че не бил толкова богат, имал широки познания, а бил и опитен търговец. Новите съдружници „внесли“ капитал от 6000 турски лири и в началото на есента на 1880 г. Георги Попов заминал отново за Англия, за да купи машини. През пролетта на следващата година, „машинарията“ пристигнала в Трявна и била „инсталирана“ от чужди специалисти, изпратени от фабриката в Англия. Първата текстилна фабрика на Трявна – „Александър I“, която местните шеговито наричали „Англичанката“, била пусната в експлоатация през пролетта на 1884 г., посредством водна двигателна сила, подпомагана през определени периоди на годината от парен локомобил с 10 конски сили. Директорската длъжност се изпълнявала от Георги Попов, тъй като той бил най-добре запознат с естеството на работата. Още през първата година била реализирана нетна печалба – повече от 40 000 лева. Повечето тревненски и габровски гайтанджии предели прежда в тази предачница и плащали от 2 лв. и 20 ст. до 2 лв. и 60 ст. за ока прежда. Работниците получавали от 40 ст. до 1 лев надница, а майсторите – специалисти – от 60 лв. до 120 лв. месечно. „Голяма благодат било за всички, които са можели да се вредят на вакантно място за работа във фабриката“ – пише още авторът. И със съжаление, споделя, че „една непредвидима случка“ ускорила смъртта на Георги Попов, който починал през есента на 1882 г.

Останали без „този характерен човек“, без „неговия ум и воля“, съдружниците започнали да се карат помежду си – всеки искал да се представи за най-способен и да докаже личните си заслуги за замогването на предприятието, докато най-сетне се стигнало до „разтуряне на предприятието“.

Фабриката била оставена на произвола на съдбата, а бившите съдружници – разделени на два враждуващи лагера, замислили да строят нови „индустриални заведения“. Димитър Златев с участието на няколко тревненци и селяни от Скорчанската община, започнали да строят здание за предачна и тъкачна фабрика /тази именно фабрика, която сега е притежание на Д-во „Св. Георги“/. От друга страна, Тихол Бончев, Тотю Ив. Киселов и Бончо Тихолов започнали да строят друга текстилна фабрика, също в Трявна. И двете - с парна двигателна сила. След година – година и половина, втората компания /на Т. Бончев/, решила да построи втора фабрика в с. Радевци, Тревненско, с водна двигателна сила. След като сградата била завършена, в нея била пренесена и инсталирана „машинарията“ от първата фабрика, която била изоставена. И двете „компании“ /на Златев и Бончев/ били „готови“ с фабриките си през 1884 г. По време на Сръбско-българската война /1885 г./, „допринесли много със своите произведения“ за Българската армия.

Настъпилата след войната „криза за капитал“, принудила съдружниците от двата враждуващи лагера, да плащат „големи проценти“ за заеми. Не по-малък проблем била и конкуренцията на Габровските и Сливенските фабрики, които завладели с по-качествените си и добри платове, пазара на български шаяци в Турция. Така тревненските текстилни фабрики били изложени на значителни загуби, докато през 1886 г. ги „постигнал краха“. Бончев и Сие продали фабриката си на Братя Ковачеви от Търново, а фабриката на Д. Златев и Сие преминала „в ръцете на Свободния Синдикат“. Не след дълго Братя Ковачеви също фалирали и всичко „минало под Свободния Синдикат“.

„По този начин многожелателното и очаквано развитие на тая индустрия, свърши извънредно много печално – пише още авторът. – Такъв е края за Българското несъгласие, инат и безумие“.

С изключение на Георги Т. Попов и Тотю Ив. Киселов, останалите бивши съдружници „измрели“ в мизерно положение и много от наследниците им били нещастни.

През 1909 г. споменатите по-горе фабрики били откупени от Българската Търговска банка при ликвидацията на Синдиката. В началото на 1910 г. започнал ремонта и „подновяването“ на една от тях – фабриката на Д. Златев и Сие, в която били инсталирани машините на фалиралите фабрики. Доставени били и нови, модерни машини, тъкачни и предачни. После предприятието било преименувано на „Дружество „Св. Георги““. Пускането на фабриката в действие станало през 1907 г. Нейн управител бил Андрей Дойкин – директор на Габровския клон на БТБ, а от 1913 г. на негово място бил назначен Илия Димитров - зам. директор на Габровския клон на БТБ, който впоследствие оглавява Тревненския клон на банката.

Подготви

Галина Иванова

 

* Георги Т. Попов /1839-1885 г./ - търговец и тютюнофабрикант, кмет на Трявна (1881-1882), Народен представител (1881 г.)

** Вероятно става въпрос за Сава Паница /1834-1926/, братовчед на Коста Паница, който ръководи фирмата „Братя Паница“, създадена през 60-те години на XIX в. във Виена за комисионна търговия и банкерство, съществувала до 1912 г.

*** Димитър Златев /1848-1897/ е син на Златю Ошанеца /1806-?/ и внук на уста Димитър Ошанеца

Фабрика "Св. Георги" в Трявна
Снимка - Никола В. Сърнев

Георги Т. Попов /1839-1885 г./ -
търговец и тютюнофабрикант,
кмет на Трявна (1881-1882),
Народен представител (1881 г.)

Цветана /Цвята/ Алекси Икономова и
Димитър Златев с четири от децата си