За Хилендарския метох в Трявна

За съществуването на метох на Хилендарския манастир в Трявна, при най-старата тревненска църква „Св. Архангел Михаил“, първи споменава летописецът поп Йовчо, покрай едно свое сведение за наводнението от 28 юли 1858 г., когато водата залива цялото селище и достига до неговата къща и „сокака до метоха". Години по-късно, в книжката за историята на най-стария тревненски храм /1925 г./ от учителя-краевед Богомил Даскалов, четем буквално следното: „Черквата „Св. Архангел“ се е сношавала с огнищата на Св. Православна Българска църква – Рилския и Светогорския монастири чрез техен представител в Трявна – духовник – таксидиотин, който е събирал известни берии чрез черквата. Духовникът е живеел в черковния метох, специално здание, което от 1856 г. бива зето за помещение на девическото училище дору до 1890 г., когато зданието се развали“. Историкът Иван Богданов също споменава за съществуването на метоха в Трявна в книгата си „Трявна през Възраждането“ /1977 г./. По думите му, още през първата половина на XVIII в., при въпросната църква /“Св. Арх. Михаил“/, Хилендарският манастир на Атон „отваря метох в Трявна с постоянен свой представител“ и има „немалки заслуги за издигането на тревненци в културно-просветно отношение“. В своите летописни бележки, краеведът и пръв директор на Музея в Трявна, Кънчо Пенчев е отбелязал, че през 1864 г. Девическото училище в тогавашното село, се премества в „Светогорския метох“, който се намирал „в двора на къщата на Генчо фелдшера“ /Генчо Денчев/. Вероятно и той се позовава на сведенията от летописа на поп Йовчо. А въпросната къща, която се намирала до Попйовчовата /дн. там се помещава бившата механа „Добряка“/, била съборена преди доста години…

При архитектурното заснемане на Йончевата къща в Трявна /къщата със Шарената чешма/ през 80-те години на миналия век, която се намираше на ул. „Симеон Цонев“ 4, в близост до спортната площадка в центъра на града, покойната арх. Елена Конярска открива интересни рисунки по обшивката на сачака й. „От сега нататък рисунките на Йончевата къща няма да изчезнат от научната литература, но изкуствоведите тепърва ще трябва да ги разгадават – споделя тя в едно свое интервю за в. „Тревненски зов“. - Вероятно става дума за вторично употребени дъски от майстори, които са разбирали това изкуство. Към такова разсъждение ни навежда и твърдението, че тъкмо в този район трябва да се търсят останките от тревненския метох на Хилендарския манастир“. По мнение на специалисти – архитекти и изкуствоведи, вероятно „дъските“ от сачака на Йончевата къща, са „вторично употребени и взети от сграда с функции, близки до църковно-служебните“…

Преди да ви разкажа за Хилендарския метох в Трявна, според кратките сведения, публикувани в книгата на акад. Иван Радев – „Таксидиотство и таксидиоти по българските земи през XVIII-XIX в.“ /2008 г./, ще ви запозная накратко с някои аспекти от същността на таксидиотското съсловие през разглеждания период. Дейността му по българските земи е тясно свързана с Хилендарския манастир в Атон, чийто авторитет, още от Средновековието, се гради на богатата му, широко разклонена проповедническа мисия, на постоянните връзки с различни градове и краища. През XVIII-XIX век Хилендар разполага с богато разклонена мрежа от метоси в градовете: Асеновград, Велико Търново, Видин, Враца, Дупница, Елена, Етрополе, Жеравна, Казанлък, Калофер, Карлово, Карнобат, Клисура, Копривщица, Котел, Лозенград, Ловеч, Ниш, Пазарджик, Панагюрище, Плевен, Пловдив, Пирдоп, Пирот, Русе, Самоков, Свищов, Севлиево, Сливен, София, Стара Загора, Трявна, Шумен, Ямбол. Недостатъчни са сведенията за таксидиотската дейност на Хилендар вън от границите на България. Според акад. Радев, знае се за ред манастирски пратеници в Сърбия, Влашко, Херцеговина, Дубровник, „Немецката земя“, Русия и др., но липсват сигурни обобщения за техния живот и статут там, за начините, по които са осъществявали своята мисия на изповедници.

„Кърджалийското време“ също изиграва съществена роля по отношение на таксидиотската дейност на Хилендарския манастир. Размириците от 90-те години на XVIII в. и началото на XIX в., водят до западането на много хилендарски метоси, до тяхното разрушаване и прекратяване на проповедническата и даскалската мисия на много от манастирските пратеници по места. Будното българско население веднага се опитва да запълни тази „празнина“ и не случайно, през 1805-1806 г., в Хилендар, започват да пристигат писма от Елена, Казанлък, Стара Загора с настоятелни молби да им пратят отново „просветени монаси“, които да се включат и в работата на училищата. Прави впечатление, пише още акад. Радев, че за разлика от практиката на Зограф, ориентирана повече към западните ни покрайнини, хилендарските пратеници предпочитат и свързват дейността си със селищата на „средищна“ България – Елена, Котел, Жеравна, Стара Загора, Търново, Калофер, Трявна, Панагюрище…

Войните от 1806-1812 г. и 1827-1829 г. между Русия и Турция, както и Гръцката завера от 1821 г. също оказват значимо влияние върху таксидиотската дейност на Хилендар. Свързаните с тях преселения на цели райони и селища, водят до обезлюдяването им и са сериозна пречка за пълноценната дейност на пътуващите монаси.

Според акад. Радев, те не били „просто монаси, като останалите“. „Вътрешният“, манастирски монах, е мъченик преди всичко в собствените си очи, пише той, докато „външният“, монахът таксидиот, е мъченик на българската вяра, признат от обществото и историята“. И допълва, че в превод от новогръцки думата „таксидиот“ значи „пътник“, а в хода на времето, като нейни синоними се налагат и започват да се използват още: „духовник“, „изповедник“… До голяма степен, според акад. Радев, същността на таксидиота и неговото дело, се изгражда от черти, неприсъщи на монашеското братство: авантюризъм, неуседналост, смелост, физическа сила и издръжливост, хитрост и съобразителност, воля за самостоятелна позиция и хъс за личностно утвърждаване. Всеки от приобщилите се към таксидиотското съсловие през разглеждания период, се вписва в него в съгласие с личните си нагласи, но и с вече установена от традицията своеобразна специализация. Така някои от монасите предпочитат далечните таксиди в чужбина: Немско, Сърбия, Запорожието, Трансилвания, Москва и др., а други – по-близките селища, като Асеновград, Самоков, Неврокоп, Кюстендил, Солун, Пловдив и др. Този избор е въпрос на манталитет и самочувствие, отразява „хоризонта на тяхното любопитство, амбиция и мислене“.

Покрай традиционните си пастирски задължения, манастирските пратеници ни се разкриват със специфичната ориентация към различни дейности на миряните по места. Едни предпочитат да се включат в просветното дело, като учредяват училища и преподават в тях, други залагат на „битово-поминъчното“ укрепване на метоха откъм сгради, ниви, градини, ливади, трети съсредоточават усилията си в книжовна дейност.

Отзвукът от поведението на таксидиота, от усилията и присъствието му в много от случаите, е положителен, а дейността му среща подкрепа и адмирации. Друга част от архивите, свидетелстват за обратното – за породили се конфликти, не изпълняване на задължения, взаимни нападки… Картината, пише акад. Радев, е прекалено сложна и противоречива, за да се „подведе под един знаменател“. Както отбелязва той, една е тя за ситуацията от началото на XVIII в., съвсем друга през втората половина на същото столетие, през десетилетията на XIX в.

В средите на таксидиотското съсловие също не цари идилична атмосфера, всеобща толерантност и благовъзпитаност. „И там откриваме проявите на завист, интригантство, себичност, егоизъм, сребролюбие“, отбелязва още изследователят. „Свидетели сме на конфликти между таксидиоти и турската или архиерейската власт, с местните свещеници или цялото гражданство – допълва акад. Радев. – Правят се доноси, стига се до злепоставяния и клевети, до обвинения в пиянство и блудство, в разпътен живот. /…/ Трудно е да се прокара строга граница между примерите, в които наистина става дума за недостойно поведение на монаха таксидиот, и ситуациите, в които едни или други местни лица – свещеници, учители, чорбаджии, го клеветят и злепоставят по лични съображения“. 

По думите му, проблем с „особени психологически последици за дейността на пътуващите монаси“, е липсата на семейна среда, родова приемственост, упования в чувството за приемственост. „Подложени на постоянни психологически изкушения, не са редки случаите, в които те им се поддават, изменят на монашеския обет, увличат се по алкохола и моралната разпуснатост, изпадат в плен на леността, занемаряват верските си задължения“ – отбелязва той. За това говорят, както много от писмата, изпращани от вътрешността на страната до всеки от манастирите, така и част от нападките на Раковски или Петко Славейков. В подкрепа на тези сведения, акад. Радев привежда няколко примера в тази посока, но ние ще се спрем само на един от тях. „И днес можем да се стъписаме пред авантюристичния път на рилеца архимандрит Пахомий, отпращал го не само в метосите на манастира в Струмица или Севлиево, но и по стъгдите на политическия живот в Цариград, Одрин, Одеса, Галац, Бурса… - пише той. - Въвлечен в светските разпри, той не само скъсва с източното православие и преминава към униатството, но и сключва и разтрогва брак с българка в Малко Търново, с туркиня в Одрин, заради която приема мохамеданската вяра“…

В заключение, изследователят отбелязва, че портретът на монаха таксидиот е „многолик, сложен и противоречив“, неговата биография включва „драматизъм“ и „интелектуално напрежение“. „Да го разберем – значи да вникнем в съдбата на множество от представителите на таксидиотското съсловие, да осъзнаем мисията им на своеобразен „орден“ сред цялата монашеска общност, който има по-друго призвание, следва по-други повели, служи на по-други идеали…“.

Конкретно, що се отнася до Хилендарския метох в Трявна, липсват ранни автентични сведения, пише акад. Радев. „Но можем да се съгласим с обобщенията, направени в ново време, макар и неподкрепени с конкретни факти“, отбелязва той, визирайки сведенията от Иван Богданов в сборника „Трявна през Възраждането“, за които вече стана дума. „Манастирската кондика на Хилендар от XVIII в., която води на отчет пътуващите таксидиоти до 1795 г., съдържа само едно-единствено упоменаване на Трявна и то е от 1781 г.“, допълва изследователят. Това сочи, че постоянната връзка с Хилендар, е някъде от 70-те - 80-те години на XVIII в. „Не се оправдават очакванията поп Йовчовият „Летопис и родословие" да съдържа данни, които да уплътнят представата ни за дейността на Хилендарския метох в Трявна“ – пише още той. По думите му, свидетелствата в Летописа са „откъслечни“ и то за самите хилендарци - монаси, като „повече е казаното за Иоаникий и Синесий като негови близки по семейна линия“. Въпреки липсите, именно от този летописен разказ, узнаваме последната по време вест в тази насока - че станалото на 28 юли 1858 г. наводнение, залива цялото селище: „Дойде много вода в село и заля махалата, та станаха реката и вадата все еднакво, до нашата порта и сокака до метоха все вода".

Щом Търновският таксид, в някои от случаите, държи в обсега си и далечни селища като Разград, утвърдени с населението и икономиката си, като Габрово, би трябвало и Трявна да е в неговите граници, отбелязва още акад. Радев и допълва, че въпреки това, „Хилендар поддържа директни контакти с това селище“, а „манастирските пратеници в него имат свой „конак““. Справката показва, уточнява още той, че Хилендарският метох в Трявна се обслужва и от монаси, родени в Трявна, и от специални пратеници на манастира. „Така или иначе, поп Йовчовият род предоставя на таксидиотското съсловие на Хилендарския манастир двама изповедници – Иоаникий и Синесий…“.

С тези сведения се изчерпва кратката историческа справка за Хилендарския метох в Трявна, като в заключение са изброени и имената на някои от таксидиотите, пребивавали в него:

Йеромонах Неофит (1781 г.)

В Манастирската кондика срещаме следния запис: „Лето Господне 1781, ноемврия 18. Прииде брат наш йеромонах кир Неофит от Трявна и предаде от пут сухи аспри – 280, словом двеста и осемдесет“. В летописа на поп Йовчо неговото присъствие в Трявна не е документирано.

Йеромонах Йоаникий (1800-1802)

Родом е от Трявна, брат на бащата на тревненския летописец поп Йовчо. Тук, според достоверния летописен разказ на поп Йовчо, той изпълнява мисията на хилендарски изповедник.

Монах Леонтий (1803-1804)

Според летописеца поп Йовчо този, изпратен през 1803 г. за таксидиот в Трявна хилендарски изповедник, е от руски произход. /Бел. Г. Иванова. Става дума за монаха-гравьор Леонтий Рус, роден в Украйна ок. 1780 г., за когото пише дългогодишният уредник в СМРЗИ – Трявна, Лидия Горанова. Статията й, озаглавена „Леонтий Рус – монахът – гравьор“, публикувахме в групата преди време. Леонтий е послушник в руския манастир „Св. Пантелеймон“ на Атон. В Трявна е доведен през 1803 г., като таксидиот от Йоаникий йеромонах – дядо на поп Йовчо, пише г-жа Горанова. Живее в пристройката на Хилендарския метох, разположена в двора на Попйовчовата къща, отбелязва още тя. За времето, в което пребивава в Трявна, Леонтий Рус служи в църквата „Св. Архангел Михаил“, събира помощи за манастира „Св. Пантелеймон“, посреща и изпраща поклонници на Атон. Ползвал се е с особена почит сред тревненци, като им помогнал да усвоят малко руски език. Вероятно от него са донесени някои от редките руски издания, които се намирали в богатата родова библиотека на летописеца поп Йовчо, отбелязва още г-жа Горанова/.

Йеромонах Йосиф (1837-1838)

За продължителния му престой от 1837 до 1840 г. в Трявна разполагаме с две свидетелства. Според местния летописен разказ, йеромонах Йосиф е родом от Копривщица, пребивава в Трявна като изповедник и през януари 1838 г., води оттук поклонници в Света гора. А, че и през следващите години продължава да е в тукашния метох, доказателството е, че е в спомоществователския списък на града към книгата „Месецослов" на Христодул Костович, излязла през 1840 г.

Йеромонах Данаил (1844 г.)

Вероятно пребивава като таксидиот повече време, но през 1844 г. е записан като спомоществовател сред тревненци за книгата „Православное учение" от Иларион Стоянов.

Йеромонах Стефан (до 1848 г.)

Според летописеца поп Йовчо, хилендарецът таксидиот Стефан не е приет добре от тревненската общественост. Под нейно давление, заради морала и поведението си, той напуска града и летописецът с нескрито удовлетворение, отразява събитието: „1849, 4 март. Изпратихме блудния Стефан за Света гора".

Йеромонах Натанаил (1849-1852)

В „Летопис и родословие" от поп Йовчо е документирано идването му вместо отзования йеромонах Стефан. Възможно е престоят му да продължава до 1854 г.

Йеромонах Стефан (1855 г.)

За втори път йеромонах Стефан е изпратен за таксидиот в Трявна. Срещаме го сред тукашните спомоществователи на книгата „Повести християнское поучение“ на Пеньо Давидов през 1855 г.

Родом от Трявна е и монахът Кесарий – таксидиот на Рилската света обител, който е потомък на прочутата Даскалова фамилия. Преди време публикувахме статия за него от Иванка Бонева, озаглавена „Бунтовникът в расо“. Рожденото му име е Кънчо Цанев Кънчев – Даскалов (26 октомври 1833 г. – 27 май 1910 г.). Накратко ще припомним акценти от неговата житейска биография, според сведенията от книгата на акад. Иван Радев. Преди да се замонаши в Батошевския манастир през 1860 г., той учителства из различни села. През 1863 г. се премества в Рилската обител. Известно е „свещеннопечатното писмо“, с което манастирските старци препоръчват х. Кесарий като духовник в Дупница през 1865 г. Той пребивава като таксидиот в Копривщица (1870-1875), където се включва в революция комитет, укрива Васил Левски. Оттук е спомоществовател на „Приключенията на Телемаха" (1873). Възведен е в архимандритски чин от епископ Доротей Скопски на 1 януари 1874 г. През 70-те години Архим. х. Кесарий развива особено богата дейност като протосингел и архиерейски наместник в Охрид, в Лозенград, като настоятел на българската църква в Цариград. Оставил в ръкопис автобиографията си „Из деятелността на един стар деец" (ОДА - В. Търново, ф. 65, а.е. 252), той признава за себе си, че макар и брат на Рилската монашеска общност „от 1875 г. до 1892 г., никак не бил зачитан от братството". На 13 август 1892 г. Кесарий се завръща в Рилския манастир, където игуменува от 1896 до 1899 г. - време, когато официално от Светия Синод се закриват последните рилски метоси из страната. След това заминава за Севлиево. Архимандрит Кесарий изживява последните си дни в родна Трявна, където и умира. Погребан е в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“. И това не е никак случайно, тъй като по сведения на Б. Даскалов, той, „направил завет“ към училището и църквата „Св. Архангел Михаил“. Дарил и много свои богослужебни книги на църквата „Св. Георги“, както отбелязва в книгата си за историята на храма Вера Христова.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Къщата на поп Йовчо в Трявна, началото на XX в.
В ляво се вижда част от фасадата на къщата на Генчо Денчев - фелдшера,
в чийто двор се е помещавал Хилендарският метох.
Снимка - СМРЗИ - Трявна

Част от фасадата и входната врата на
къщата на Генчо Фелдшера /вляво/.
Снимката е част от фонда на ИЕФЕМ - БАН,
публикуван на сайта на Британската библиотека

Архимандрит Кесарий.
Снимката е от фонда на ЦДА

Гробът на Архимандрит Кесарий в
двора на църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна