Портретите на художника Иван Попдимитров

Вече няколко пъти е ставало дума за художника Иван Димитров /Попдимитров/, който е роден на 10 март 1850 г. в Трявна. Затова днес ще припомня някои важни акценти от житейската и творческата му биография, покрай колекцията от негови портрети, които подбрах, главно от колекцията на Красимир Дачев. Някои от тях са изложени в НХГ, други открих в интернет, без информация чие притежание са.

Иван Попдимитров е дванадесетото дете на прочутия зограф и борец за църковна независимост поп Димитър Кънчов и съпругата му Мара. Художникът специализира в Парижката академия за изящни изкуства от 1881 до 1884 г. Рисува етюди, композиции, портрети, натюрморти. През 1883 и 1884 г. излага свои творби в Големия парижки салон, които са приети радушно. Вече утвърден портретист той получава предложения за работа, включително и от САЩ. Поради носталгия по напуснатата отдавна родина, Иван Попдимитров решава да се завърне в България. Междувременно прави изложба във Виена, където показва част от творбите си.

Иван Попдимитров се завръща в България и веднага е назначен като учител в Априловската гимназия в Габрово. През май 1885 г. със съдействието на министър-председателя Петко Каравелов той открива втората в България, след тази на Димитър Добрович през 1883 г., самостоятелна изложба в сградата на Народното събрание в София, където излага творби от парижкия си период, както и портрети, създадени у дома.

През 1886 г. е назначен за преподавател по рисуване в Класическата гимназия в София. Дарбата му на портретист го превръща в художник на дворцовите среди и столичното висше общество. В ателието му се рисуват портрети на всички видни съвременници – княгиня Клементина, царица Мария – Луиза, Мария х. Стоилова /майката на Константин Стоилов/. Възложено му е да направи портрети по снимка или от натура на всички бивши председатели на Народното събрание. Портретува видни общественици, като Хр. Белчев, Гр. Начович, ген. Д. Николаев и др. Рисува натюрморти и композиции. Негови творби са икони в академичен стил за църквите „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, „Св. Прор. Илия“ в Княжево, „Св. Св. Кирил и Методий“ в Созопол. През 1887 г. прави втора самостоятелна изложба. На Първото пловдивско изложение през 1892 г. е награден със златен медал за свои картини с битова тематика.

Художникът завършва жизнения си път почти забравен на 2 февруари 1944 г. в София. Значителна част от картините му са унищожени при бомбардировките над София през 1943-44 г.

 

 

Подготви

Галина Иванова по сведения от публикация на Лидия Горанова – дългогодишен уредник в Музея в Трявна

Автопортрет на Иван Димитров
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Портрет
Галерия "Скенер"

Портретът на Княгиня Мария-Луиза,
рисуван през 1900 г.
е част от колекцията на цар Фердинанд, НХГ

Женски портрет, 1889 г.

Женски портрет, 1891 г.

Детски портрет, НХГ

Портрет на княгиня Клементина, 1894 г., НХГ

"Италианка"

Портрет на Иван Атанасов

Портрет на Катя Стоянова в ролята на Кармен,
галерия "Лоран"

Мара Томчева Стойкова - Кънчева, майката на художника Иван Димитров, СМРЗИ - Трявна